Съюзниците на Украйна в Европа най-накрая чуват твърдата позиция спрямо Русия, която очакваха от президента Доналд Тръмп. Но те не ѝ вярват.

В европейските столици цари чувство на шок от последните промени в политиката на администрацията по отношение на Украйна и объркване относно това кой всъщност взема решенията в Пентагона. В резултат на това те се подготвят за различни сценарии, което затруднява изработването на стратегия за Украйна, докато външната политика на Тръмп изглежда се променя според настроението му, пише в свой анализ POLITICO.

Тръмп може да предприеме повече действия срещу Русия, да спре отново доставките на оръжие за Украйна или дори да изтегли американските войски, които подкрепят отбраната на Европа.

„Нищо вече не ни изненадва; трябва да сме готови за всичко“, казва дипломат от страна членка на НАТО пред изданието.

Много съюзници бяха изненадани миналата седмица, когато Пентагонът нареди спирането на доставките, свързани с противовъздушната отбрана и военната помощ за Киев. Тази седмица Тръмп направи рязък обрат и обеща повече противовъздушна отбрана на обсадените украински сили, като заяви, че е отегчен от „глупостите“ на руския президент Владимир Путин. Но не е ясно дали това ще се превърне в действие.

Пентагонът е задържал критично важни оръжия поради опасения, че американските запаси са на изчерпване

Тръмп обяви, че САЩ ще изпратят още оръжия на Украйна

Една от причините за объркването е липсата на комуникация с Вашингтон.

Украинците се опитват да свържат министъра на отбраната си Рустем Умеров с неговия американски колега Пит Хегсет от 1 юли, когато без предупреждение беше спряна доставката на ракети за противовъздушна отбрана и прецизни оръжия, готови за изпращане в Украйна. Но двама души, запознати с въпроса, казват, че екипът на Хегсет все още не е дал съгласие за разговор.

„Трудно е да се разбере какво се случва“ в администрацията, казва европейски служител, особено като се има предвид, че „Тръмп започна да звучи по-последователен в подкрепата си за Украйна“, докато ръководството на Пентагона е на друго мнение.

Европа е загрижена и за нещо повече от непосредствения въпрос за оръжията за Украйна. Много от съюзниците в НАТО очакват мащабна ревизия на американското военно присъствие в Европа. Ако САЩ значително намалят присъствието си на Стария континент, това ще затрудни противодействието на руската агресия в дългосрочен план или отблъскването на бъдещи заплахи.

Втори европейски служител казва пред POLITICO, че „общото впечатление в Европа е, че администрацията е доста некоординирана“ по отношение на Украйна и много от столиците на НАТО просто се опитват да се приспособят към променящите се настроения във Вашингтон.

А Белият дом твърди, че не е променил стратегиите и политиките си.

В коментарите си по време на срещата на Г-7 в Канада американският президент Доналд Тръмп намекна, че за момента няма да подкрепи по-нататъшни енергийни санкции срещу Русия

Защо подкрепата на САЩ е нужна за новите енергийни санкции на ЕС срещу Русия

„Няма нищо по-последователно от външната политика на президента Тръмп. Той винаги ще поставя Америка на първо място и иска мир в Украйна и по целия свят“, казва в изявление говорителката на Белия дом Анна Кели. „След преглед от Министерството на отбраната, за да се гарантира, че цялата чуждестранна военна помощ е в съответствие с американските интереси, президентът реши да изпрати на Украйна допълнителни отбранителни боеприпаси, за да помогне за спирането на убийствата в тази брутална война“.

Прегледът на глобалната военна позиция на Пентагона се води от началника на отдела по политиките на Министерството на отбраната Елбридж Колби. Той трябва да публикува своите препоръки през август. Но, с оглед на неговите възгледи за пренасочване на американския фокус от Европа към Индо-Тихоокеанския регион, европейските съюзници очакват да загубят част от американските сили. Това оставя страни като Германия, Полша, Италия и Обединеното кралство – всички със значителни американски войски и техника, разположени на тяхна територия – в неведение относно бъдещето.

Във вторник Тръмп намекна за известно недоволство от Германия и Южна Корея, по-специално относно това колко скъпо е да се поддържат американски части там.

„Имаме 45 000 войници в Южна Корея. Имаме 45 000 войници в Германия, всъщност 52 000. И знаете ли, това е огромно икономическо развитие за тях. Това са огромни пари за тях и огромна загуба за нас“, акцентира той преди заседание на кабинета си.

Макар проучването, провеждано от Пентагона, да е нещо, което всяка администрация е предприемала, централната роля на Колби в отмяната на военната помощ за Украйна и дългогодишният му скептицизъм по отношение на присъствието на САЩ в Европа предизвикват загриженост в Брюксел.

Държавният секретар казва пред POLITICO, че налагането на санкции на Москва е признание, че прекратяване на огъня „няма да бъде договорено скоро“

Европейските политици искат Тръмп да наложи санкции на Русия. Рубио казва: „Още не“

Някои съюзници казват, че според тях Хегсет не е надежден събеседник по въпросите на стратегията за Украйна или по по-широки теми като присъствието на САЩ в Европа. За мнозина не е ясно доколко той е ангажиран във вземането на политически решения и дали се подчинява на Колби или на други лица с по-голям опит в правителството.

„Има много непредсказуемост по отношение на политиките на администрацията“, отбелязва първият европейски служител. „Има много хаос и, честно казано, липса на адекватно управление от върха“.

Малкото случаи, в които Хегсет е говорил от свое име пред съюзници, невинаги са се развивали добре, като се започне от първото му пътуване до Европа през февруари, когато разгневи Белия дом, поставяйки предварителни условия за Украйна да преговаря за примирие с Русия, докато се обръщаше към министрите на отбраната на НАТО. Останалата част от европейското си пътуване той прекара в защита на изказванията си.

През последните няколко месеца някои от публичните изяви на Хегсет бяха ограничени. Неговите самостоятелни пътувания до Близкия изток и Европа бяха отменени от Белия дом, който предпочиташе той да пътува с президента и да има малко или никакво взаимодействие със съюзниците.

Нервността и разочарованието в Европа контрастират с кратката вълна на оптимизъм след срещата на върха на НАТО през юни, на която Тръмп подкрепи увеличаването на разходите за отбрана на алианса и превъоръжаването му. Положителните срещи на президента с други държавни глави и отлагането на обичайните критики към членовете на НАТО бяха точно това размразяване, на което много страни се надяваха. Сега онези, които искат да въоръжат Украйна, просто чакат да видят дали обещаните оръжия действително ще пристигнат.

„Беше объркващо да чуем Тръмп да изразява голяма симпатия към Украйна на срещата на върха на НАТО и след това да чуем, че Пентагонът спира доставките на оръжия. Надяваме се, че те ще бъдат възобновени скоро“, кавза първият европейски официален представител.