Новите правила за свобода на медиите в Европа влизат в сила от днес, но отмяната на години на държавен контрол над редакциите е трудна задача.

Европейският акт за свобода на медиите (EMFA) има за цел да защити редакциите от държавна намеса, да предпази журналистите от шпионски софтуери, да се справи с концентрацията на медиите и да даде повече права на онлайн медиите.

Той „проправя пътя за по-безопасна, по-прозрачна и по-разнообразна медийна среда, на която гражданите могат да имат доверие и знаят, че новините се основават на факти, а не на бизнес или политически интереси“, заяви комисарят по демокрацията Майкъл Макграт в изявление пред POLITICO.

Но без реална политическа воля от страна на Европейската комисия и националните правителства, законът рискува да остане само на хартия в момент, когато независимостта на медиите се подкопава в някои части на Стария континент.

През последната година натискът върху журналистите „се е засилил“ в Унгария, където националният регулатор и обществените медии все още са до голяма степен под контрола на държавата, според последния доклад за върховенството на закона на Комисията.

В Италия, откакто на власт дойде крайнодясната коалиция на Джорджа Мелони, се наблюдава „безпрецедентен“ удар срещу свободата на пресата, белязан от нарастващ политически контрол над обществената телевизия Rai, пише в доклад Европейската федерация на журналистите.

Премиерът на Словакия Роберт Фицо, който нарече репортерите „кръвожадни копелета“, също „умишлено създава враждебна среда за независимата журналистика“, според Репортери без граници (RSF).

В Малта RSF обвини правителството, че упражнява силно влияние върху обществените медии и използва държавната реклама, за да оказва натиск върху частни портали и канали, докато убийството на разследващата журналистка Дафне Каруана Галиция през 2017 г. продължава да тегне над страната.

Повече от половината от страните от ЕС са получили по-лоши оценки през 2025 г. в сравнение с 2024 г. в Световния индекс за свобода на пресата на RSF.

Трудно начало

Новият регламент може да предложи начин за справяне с години на нарастващ държавен контрол, но съдбата му ще зависи от готовността на ЕС да се изправи срещу своите по-авторитарни, нелиберални или популистки членове. Както и срещу онези, които се бавят.

„Малко съм нервна“, казва пред POLITICO Вера Юрова, бившата вицепрезидентка на Комисията по ценностите и прозрачността, която прокара спорния закон през изминалия си мандат.

Тя споделя, че получава много практически въпроси преди крайния срок за прилагане на закона и допълва, че „може само да се надява“ Комисията да има политическата воля да приложи правилата.

Въпреки че законът се прилага директно, европейските столици трябва да направят известни подготовки. Някои от тях умишлено бавят процеса, като Будапеща дори открито оспори новите правила в съда.  

„Сега започва истинската работа: да се гарантира, че всяка държава членка прилага EMFA изцяло и добросъвестно“, предупреди Сабине Верхейен, заместник-председател на Европейския парламент и бивш главен преговарящ по закона.

Генералният директор на RSF, Тибо Брутин, изрази съжаление, че прилагането му „остава до голяма степен непълно“, което „разкрива липса на критичен контрол върху националните законодателни рамки“.

Франция, която настояваше за изключение от забраната за шпиониране на журналисти в името на националната сигурност, се сблъска с продължителна и сложна реформа, свързана с прилагането на новите правила на ЕС за медийната свобода. Междувременно Германия, чиито провинции се противопоставиха на закона на ЕС от самото начало поради накърняване на регионалните правомощия, сега преминава през сложен процес на актуализиране на законодателството.

Макграт подчертава, че „крайният срок даде на държавите членки необходимото време да въведат национално законодателство и да гарантират спазването на тези важни разпоредби. Сега ще продължим да следим онези, които все още не са готови“.

Новото бойно поле

„Някой държави членки не бързат да приложат новия закон, тъй като политиците им смятат, че не се нуждаят от традиционните медии. Те могат да комуникират с поддръжниците си чрез социалните мрежи, където почти няма контрол върху дезинформацията и пропагандата“, пояснява Павол Салаи, ръководител на отдела за ЕС и Балканите в RSF.

Той допълва, че в комбинация с кризата на общественото доверие това води до усещането сред политиците, че могат да оставят медиите да изчезнат или дори да им нанесат последен удар,  без това да предизвика реакция от страна на гражданите

Самата Комисия обаче изостава, като все още липсват ключови насоки за това как трябва да функционира на практика този силно оспорван механизъм. Изпълнителният орган на ЕС планира да публикува насоките едва през есента, твърди служител на Комисията.