България е паднала от 59-о на 70-о място в индекса на "Репортери без граници"
"Свободата на медиите е крехка и нестабилна в страната, която е една от най-бедните и корумпирани в Европейския съюз", гласи оценката на неправителствената организация
&format=webp)
България е паднала от 59-о на 70-о място в индекса на "Репортери без граници" за свободата на медиите.
Това показват данните, публикувани в новия годишен доклад на организацията. Общият индекс на страната е спаднал от 65,32 на 60,78, съобщава БТА.
Класацията за свободата на печата оценява ситуацията в дадена държава или територия в пет сфери: политика, право, икономика, социално-културна сфера и сигурност. Тя беше публикувана ден преди отбелязвания на 3 май Международен ден на свободата на печата.
"Свободата на медиите е крехка и нестабилна в страната, която е една от най-бедните и корумпирани в Европейския съюз", гласи оценката на неправителствената организация, която подчертава, че малкото независими медии в България са подложени на натиск.
"Телевизионните канали (БНТ, Би Ти Ви, Нова и др.) и онлайн медиите са двата основни източника на информация в страната, печатните медии постепенно губят своето влияние. Политическата принадлежност на членовете на Съвета за електронни медии отслабва редакционната независимост на обществените медии, докато независимостта на частните медии е застрашена от интересите на техните собственици в други регулирани сектори", гласи оценката на "Репортери без граници".
"Сплашването на журналисти от страна на политици и използването на определени медии за политически цели са нещо обичайно в България. След напускането на премиера Бойко Борисов последвалият дълъг период на политическа нестабилност доведе до отслабване на политическия натиск, но той все още е налице", гласи още оценката за политическия контекст.
В същото време правната рамка включва "минимални норми за защитата на журналистите съгласно Европейската конвенция за правата на човека и практиката на Съда в Страсбург".
"Корупцията, липсата на независимост и слабата ефективност на съдебната система допринасят за това, че държавата често е безсилна пред нарушения на свободата на медиите", подчертават "Репортери без граници".
Разследващите журналисти и независимите медии често стават обект на стратегически съдебни дела, насочени срещу участието на обществеността (известни още като "дела шамари", или английското съкращение SLAPP).
Медиите често са почти изцяло зависими от приходите от реклами, които до голяма степен се контролират от държавата. Разпределянето на национални и европейски обществени фондове от страна на правителството се оценява като недостатъчно прозрачно, което привилегирова медии, чиято редакционна линия е в подкрепа на текущото правителство, подчертават "Репортери без граници".
Разследващите журналисти, които отразяват организираната престъпност и корупцията, често са обект на заплахи. От друга страна медиите, които се специализират в проблемите на малцинствата или са финансирани от фондации, базирани в САЩ и Западна Европа, редовно се сблъскват с враждебна среда и кампании на омраза, предупреждава организацията.
"Постоянните заплахи и физически нападения, включително по време на избори, срещу български журналисти са сериозен проблем. Ефектът от това насилие, което засяга най-вече репортерите извън столицата, се утежнява от безнаказаността на престъпленията, извършени срещу журналисти. Използването на сила от страна на полицията срещу журналисти е системен проблем", гласи оценката на "Репортери без граници".
Свободата на печата по света през 2025 г. е в най-ниската си точка
В световен мащаб от "Репортери без граници" посочват, че Ссвободата на печата е в по-лошо състояние от всякога, а с най-много свобода разполагат журналистите в Европа.
"Свободата на печата в световен мащаб през 2025 г. е в най-ниската си точка за всички времена. Над половината от населението на света живее в страни, където ситуацията се оценява като "много сериозна", се казва в анализ на организацията.
Европа продължава да районът, където журналистите могат да отразяват най-свободно събитията.
Норвегия запазва водещата си позиция и остава пример за подражание, следвана от Естония и Нидерландия. На дъното са Китай, Северна Корея и Еритрея, които се нареждат съответно на 178-о, 179-о и 180-о място.
Според класацията, медиите и журналистите се сблъскват с "проблематична", "трудна" или "много сериозна" ситуация в три четвърти от 180-те оценявани държави, отбелязва Франс прес, цитирана от БТА.
"За първи път ситуацията е "трудна" в световен мащаб, подчертава организацията, давайки като пример тежките икономическите ограничения, въведени от президента Доналд Тръмп в САЩ. САЩ бележат спад с две места до 57-а позиция, нареждайки се след Сиера Леоне.
"Ситуацията не беше особено добра още през 2024 г., когато страната слезе с десет места по-надолу в класация, но се влоши още повече след встъпването в длъжност през януари на новия американски президент, който подлага медиите на ежедневни атаки, заяви пред AFP редакционният директор на "Репортери без граници" Ан Боканде.
Според класацият ситуацията се оценява като "добра" в едва седем държави, всички в Европа. "В допълнение към крехката ситуация със сигурността и засилващия се авторитаризъм, проблеми за медиите в цял свят създава и икономическият натиск", отбелязват "Репортери без граници".
Германия, която миналата година беше на 10-о място, вече е извън десетката, поради "все по-враждебната работна среда за медийните специалисти в страната, особено поради атаките от страна на крайната десница", посочва организацията, цитирана от ДПА. През 2024 г. журналисти, които са отразявали събития и теми, свързани с крайнодесните среди и партии като "Алтернатива за Германия", отново са били изложени на риск. Те съобщават за заплахи, обиди и страх от физическо насилие.
"Повече от половината от населението на света сега живее в страни, в които категоризираме положението със свободата на печата като "много сериозно", каза управляващият директор на "Репортери без граници" Аня Остерхаус. "Независимата журналистика е трън в очите на авторитарните лидери", отбеляза тя и подчерта, че това, от своя страна, има икономически последици. "Ако медиите са лишени от финансиране, кой ще разкрива подвеждащата информация, дезинформацията и пропагандата? По тази причина освен с всекидневната борба за безопасността на журналистите, сме ангажирани и с укрепването на икономическите основи на журналистиката", заяви Остерхаус.