Liberties: Европейските медии са в екзистенциална битка за свободата си
Съюзът за граждански свободи в Европа твърди, че национални правителства атакуват или отслабват независимостта на медиите в държавите си
&format=webp)
Медийният плурализъм във все повече държави членки на ЕС се задушава от високата концентрация на собственост, дори в страни с традиционно свободни медийни пазари.
Това са изводите в нов доклад, изготвен от Съюза за граждански свободи в Европа Liberties въз основа на работата на 43 групи за защита на човешките права от 21 държави.
Според авторите му, европейски правителства атакуват свободата на печата или отслабват независимостта и регулирането на медиите, съобщава The Guardian.
В доклада се казва, че в няколко държави, сред които България, Германия, Гърция, Малта, Нидерландия и Испания, държавни служители са възпрепятствали работата на журналистите, като са се противопоставяли или са отказвали да подадат заявления за свобода на информацията.
Наред със слабите правила за прозрачност на собствеността, нарастващото влияние на правителствата върху обществените медии и заплахите срещу журналисти, свободата на медиите и плурализмът са „атакувани в целия ЕС, а в някои случаи са в екзистенциална битка“, се казва още в доклада.
„Това не е изненада“ според Джонатан Дей, водещ редактор на доклада. „Усилията на правителствата да отслабят върховенството на закона и демократичните институции почти винаги започват със стремеж да контролират медийния пейзаж в страната си.“
Дей смята, опитът на ЕС да защити свободата на медиите - Европейският закон за свободата на медиите (Emfa) – „вече среща съпротива още преди да е влязъл напълно в сила. Доколко успешно се прилага, може да се окаже решаващо за свободата на медиите в някои държави.“
Прекомерната концентрация на медийна собственост буди особена загриженост в Хърватия, Франция, Унгария, Нидерландия, Словения, Испания и Швеция, където собствеността често е съсредоточена в ръцете на няколко изключително богати лица. Освен това много държави членки не са създали публично достъпни бази данни, изисквани от Emfa.
Обвързващото законодателство има за цел да гарантира защитата на журналистите и източниците, независимостта на регулаторните органи и пълната прозрачност на собствеността, но много държави „изглеждат неподготвени, ако не и нежелаещи да го приложат изцяло“, се казва в доклада.
Авторите посочват, че Франция е изправена пред „значителни предизвикателства, свързани с медийния плурализъм“, като се изтъква придобиването на групата Hachette от Венсан Болоре и назначаването на ръководни кадри в няколко от издателствата, които симпатизират на консервативните възгледи на милиардера.
В Италия докладът отбелязва планираното придобиване на AGI, водеща информационна агенция, от Angelucci Group, ръководена от Антонио Анджелучи, депутат от крайнодясната партия „Лига“, който вече притежава италиански издание като Il Giornale, Libero и Il Tempo.
Bonnier притежава 43% от всички абонаментни многодневни вестници в Швеция, докато Schibsted притежава още 13, включително Aftonbladet и Svenska Dagbladet. В Нидерландия RTL Nederland и Talpa Network притежават повече от 75% от телевизионния пазар.
Нидерландският онлайн медиен пазар е доминиран от уебсайтове, притежавани от DPG Media, Mediahuis и RTL Nederland, като първата обяви плановете си в края на 2023 г. да придобие втората - ход, който се разследва от органа за защита на потребителите и пазарите.
Опасенията за плурализма нарастват и в Германия, където много местни печатни издания, засегнати от цифровизацията и намаляващия брой читатели, затварят. Почти половината от всички германски издатели на вестници са намалили редакционния си персонал, а 62% се готвят за съкращения.
Концентрацията на собствеността върху медиите и намесата на държавата са в разгара си в Унгария, където Централноевропейската фондация за преса и медии Kesma, управлявана от лоялни на премиера Виктор Орбан, притежава няколкостотин медийни компании.
Близки до Орбан олигарси изкупуват големи медии през 2010 г., след което ги „даряват“ на Kesma, която от 2018 г. функционира като „централизиран проправителствен медиен конгломерат“, разчитащ на финансиране от държавни реклами, се казва в доклада.
Освен в Унгария, правителствата упражняват влияние върху националните медии чрез непрозрачно разпределяне на средства за държавна реклама или чрез облагодетелстване на приятелски настроени към правителството издания и в България, Хърватия, Гърция, Малта, Словения и Испания, посочват авторите.
Злоупотребите със съдебни дела Slapp (стратегически съдебни дела срещу участието на обществеността) са „потенциално екзистенциална заплаха“ в поне десетина държави от ЕС, като министър-председателят на Словакия Роберт Фицо също е завел дело Slapp срещу журналист.
Журналистите остават уязвими от реч на омразата и физически нападения. В някои държави жените журналисти са били непропорционално често обект на насилие, допълват авторите на доклада.