Дезинформацията е най-големият краткосрочен риск за държавите по света, посочва новият годишен доклад на Световния икономически форум.

WEF провежда проучване сред стотици експерти от цял свят, което установява, че невярното и подвеждащо съдържание нанася сериозна вреда на геополитическата среда по редица начини.

То дава възможност на чуждестранни субекти да влияят върху намеренията на избирателите, може да посее съмнение сред обществото относно случващото се в конфликтни зони и може да се използва за уронване на имиджа на продукти или услуги от друга държава, съобщава Euronews.

„Загрижеността на респондентите остава висока след годината на „суперизбори“, като този риск също е сред основните проблеми в повечето възрастови категории и групи заинтересовани страни“, се казва в доклада.

В класацията на рисковете за двегодишен период, дезинформацията е следвана от екстремни метеорологични явления, въоръжени конфликти, поляризация на обществото, кибершпионаж и война.

При разглеждане на 10-годишната перспектива фалшивите новини падат на пето място, според WEF, но остават на първо сред рисковете, които не са свързани с климата.

В перспектива до 2035 г. екстремните метеорологични явления се превръщат в най-големия риск, идентифициран от участниците в проучването, следван от загубата на биоразнообразие и разрушаването на екосистемите, критичните промени в климата и недостига на природни ресурси.

В доклада се отбелязва, че дезинформацията също засилва тези екологични рискове, в допълнение към други заплахи като въоръжените конфликти.

Редица държави в Европа класират дезинформацията като един от петте най-големи риска до 2027 г., според WEF. Сред тях са Чехия, Германия, Ирландия, Нидерландия и Швеция.

Други европейски държави като Франция, Гърция, Италия, Португалия, Испания и Обединеното кралство също го класират високо, често в Топ 10.

Според доклада става все по-трудно да разберем към кого да се обърнем, за да получим вярна информация, тъй като политическата и обществената поляризация изкривява новините и изопачава фактите. Това допринася за ниското и намаляващо доверие в медиите, като само 40 % от анкетираните в 47 държави заявяват, че се доверяват на повечето новини.

Според доклада респондентите в страните с високи доходи са по-склонни да изразяват загриженост относно риска от дезинформация през следващите две години, отколкото респондентите в страните с по-ниски доходи, въпреки че има и някои изключения.

Хората, обезпокоени от дезинформацията, изтъкват поляризацията на обществото като един от най-сериозните рискове в същия период от време, като некачественото съдържание и липсата на доверие в източниците на информация продължават да представляват заплаха.

„Поляризацията в обществата допълнително втвърдява възгледите и влияе върху изготвянето на политики“, казва Саадия Захиди, управляващ директор на WEF.

„Тя продължава да разпалва огъня на дезинформацията, който за втора поредна година е на първо място по тревога в краткосрочен и средносрочен план във всички категории рискове. Усилията за борба с този риск се сблъскват със силен противник в лицето на генеративния AI - създадено от него невярно или подвеждащо съдържание, което се произвежда и разпространява в голям мащаб“, добави тя.

Експертите неведнъж са казвали, че най-добрият начин да се предпазите от дезинформация е да се придържате към безпристрастни, утвърдени информационни канали като новинарските агенции, за да сте в течение на най-точната информация.

WEF предлага начини, по които държавите могат по-добре да защитят гражданите от рискове, като повишаване на квалификацията в автоматизираните алгоритми, увеличаване на финансирането за дигитална грамотност и подобряване на рамката за отчетност и прозрачност.

„Налице е спешна необходимост от всеобхватни кампании за повишаване на обществената осведоменост, които да информират гражданите за рисковете с дигиталните пространства, както и за инструментите и практиките, които могат да използват, за да се защитят“, посочват още авторитр на доклада.