Една корпоративна драма се разигра пред очите на целия свят – и то не в конферентна зала, а по време на концерт на Coldplay, пред хиляди хора и още милиони онлайн наблюдатели.

В центъра на историята стои главният изпълнителен директор на технологичната компания Astronomer, Анди Байрън, който беше заснет да прегръща ръководителката на отдел „Човешки ресурси“ в същата компания по време на шоуто в Бостън. Проблемът идва оттам, че това не само е негов пряк подчинен, но и не е съпругата му (с която имат две деца).

Видеото се появява на големия екран на стадиона и мигновено достига до милиони потребители в интернет пространството. До края на седмицата Байрън влиза в класацията за едно от най-търсените имена в Google по целия свят – от Албания до Австралия.

Въпреки че първоначално историята изглежда като поредния онлайн скандал, който трае няколко дни, има своя шумен пик и е забравен сравнително бързо, реакцията на Astronomer повдига въпроси за един по-различен подход.

Нека си припомним времевата линия: концертът е в сряда, в петък бордът обявява, че започва вътрешна проверка, ден по-късно – в събота, Байрън подава оставка, а след по-малко от седмица HR директорката също напуска поста си.

Дали това е стандартна PR стратегия за компанията, е трудно да се каже. Astronomer не е сред най-разпознаваемите имена в технологичния сектор, но подходът ѝ контрастира с преобладаващия климат, в който корпоративната комуникация често прикрива подобни скандали с мъгливи формулировки и юридически натиск, пише Financial Times.

Причините, които водят до този момент, не са случайни. Днес броят на PR специалистите многократно надхвърля този на журналистите – например в САЩ съотношението вече е над 6 към 1. Контролът върху публичния разказ се е превърнал в самостоятелна индустрия. Въпреки това инцидентът по време на концерта на Coldplay подчертава нуждата от проверима информация, както и от професионална журналистика в епохата на фалшивите новини и редовните дигитални измами.

Скандалът от концерта на Coldplay, който доведе до оставката на главния изпълнителен директор на технологичен стартъп, подчертава често срещан проблем на работното място

Целувка с шефа е имал един от всеки трима служители в САЩ сочи проучване

След концерта интернет буквално се наводни с фалшиви изявления, приписвани на всеки един от замесените. Според някои широко разпространени, но напълно измислени постове, Байрън е казал, че го „тревожи, че скандалът е станал публично достояние без неговото съгласие“. Съпругата му не е публикувала емоционален текст, както се твърдеше в социалните мрежи. Coldplay никога не са обещавали зони без камери за „скритите любовници“, а непозната жена във видеото, идентифицирана като друг служител на Astronomer, няма нищо общо с компанията.

Заради всички тези лъжливи твърдения, Astronomer е принудена да излезе с официално изявление: „Алиса Стодард не е присъствала на събитието и други служители не са били във видеото. Анди Байрън не е публикувал никакво изявление, всички твърдения в тази посока са неверни.“

Уви, за някои медии това идва прекалено късно – няколко издания вече са публикували измислени „цитати“, представяйки ги като факти. За разлика от проверените новинарски източници, фалшификаторите в мрежата нямат навика да коригират информацията си.

Въпреки че скандалът нанася лични щети на замесените, той служи и като сигнал за един по-голям проблем: как фалшивото съдържание в интернет може да изпревари фактите, да заблуди медиите и дори да подкопае доверието в цели институции.

Популярният момент от концерта на Coldplay демонстрира колко лесно е да загубим неприкосновеността си.

Има ли личен живот и уединение в съвременната технологична реалност?

Примерът тук е сравнително безобиден в сравнение с това, което ежедневно се случва онлайн.

Само в Европейския съюз измамите в интернет са успели да източат 4.3 милиарда евро от джобовете на потребителите през 2022 г. Днес, благодарение на AI, фалшивите видеа с участието на „финансови експерти“ са по-евтини за създаване и по-убедителни от всякога. Много от тях примамват хората да инвестират в несъществуващи схеми или да споделят личните си данни.

Технологичните платформи твърдят, че работят по премахването на подобно съдържание, но реакциите им често закъсняват. Както журналистът от Financial Times Мартин Улф пише, след като открива, че самоличността му е била използвана в измама: „Трудно е да повярваме, че технологични гиганти с толкова ресурси не могат да се справят една идея по-добре.“

Все пак съществуват законодателни усилия, най-активни в рамките на ЕС. Но скандалът с „Coldplay двойката“ и шумът след него напомнят, че много повече правителства трябва да се включат в битката срещу дигиталното замърсяване.

Истината е, че не всеки скандал заслужава да бъде на първа страница… но всеки скандал, разказан погрешно, показва защо качествената журналистика все още ни е необходима.