Когато миналата седмица KissCam на концерт на Coldplay се спря на двойка, която се опита (но не успя) да се скрие от прожекторите, интернет веднага се задейства.

За няколко часа клипът се разпространява навсякъде. Безбройни мемeта, пародийни клипове и снимки на шокираните лица на двойката изпълват социалните мрежи. Хиляди потребители се опитват да идентифицират кои са главните действащи лица. Компанията за изкуствен интелект и софтуер Astronomer в крайна сметка потвърждава, че нейният главен изпълнителен директор и директор по човешките ресурси са всъщност двойката от видеото. През уикенда изпълнителният директор подава оставка. 

Случаят предизвика, разбира се, дискусии за бизнес етиката, корпоративната отговорност и последиците, които могат да имат конфликтите на интереси сред ръководството. Но инцидентът подчертава и друга истина за технологичната действителност – можеш да бъдеш видян и заснет навсякъде или проследен чрез социалните медии, пише AP News. 

Експертите казват, че все по-често лични моменти се появяват онлайн и дори придобиват световна известност.

Наистина ли можем да очакваме някаква неприкосновеност на личния живот, когато живеем в свят, напомнящ на дистопичната реалност от романа “1984” на Джордж Оруел? Нима всеки интимен момент е просто храна за очите на човечеството?

Камерите са навсякъде

Не е тайна, че камерите записват голяма част от живота ни в днешно време.

От охранителни системи до звънци за врата, компаниите, учебните заведения, болниците, дори цели квартали денонощно използват някакъв вид видеонаблюдение. От години  спортните и концертни зали също записват публиката, като често показват забавни моменти, реакции на феновете пред останалата част от присъстващите. С други думи, зрителят става част от цялостния продукт, като в някои случаи се оказва и център на вниманието.  

Разбира се, тези отношения са двустранни и публиката също може да записва почти всичко стига да има смартфон под ръка. Ако съдържанието е интересно, то веднага се публикува в социалните мрежи и бързо достига до всички кътчета на киберпространството. 

Елис Кешмор, автор на книгата „Културата на знаменитостите“, смята, че бързата слава на момента с KissCam от миналата седмица вероятно отговаря на въпрос, който мнозина си задават от години:

Променил ли се е личният живот?

Може би не съвсем изненадващо е, че отговорът е да. Всъщност според Кешмор личният живот вече не съществува. „Със сигурност не в традиционния смисъл на думата.“

„Не съм сигурна, че можем да очакваме уединение на концерт със стотици други хора“, добавя Мери Анджела Бок, доцент в Университета на Тексас, Факултет по журналистика и медии. „Вече не можем да очакваме уединение и на улицата.“

Някаква форма на KissCam съществува на повечето големите събития. Лесно е да се пропусне, но на повечето места имат табели, които информират публиката, че може да бъде заснета по време на събитието. Според експертите, различното в последните години е колко бързо тези моменти могат да се разпространят извън физическото пространство, в което се случват.

И това съвсем не се ограничава само до кадрите, показвани на големите екрани. Понякога е достатъчно зрител да заснеме някакво взаимодействие с телефона си и да публикува видеото онлайн. 

„Не е само камерата“, подчертава Бок. „Системата за разпространение е нова и необуздана.“

След като нещо стане популярно, често следва доксиране

Вторият етап от придобиването на слава в социалните мрежи е доксирането – разкриването на лична информация в интернет, без позволението на въпросното лице.  

Експертите посочват все повече случаи, в които потребители на социални медии се втурват да идентифицират хора, замесени в някакво популярно видео или снимка. По същият начин онлайн общността се ангажира да намери участниците в инцидента с Coldplay. 

Но явлението не се ограничава само до ръководителите на компании. Освен всичко изкуствения интелект прави намирането на някого в онлайн публикации още по-лесно и бързо. Доксирането може да се случи и на хора, които не са част от популярно съдържание, предупреждават експертите.

„Малко е тревожно колко лесно можем да бъдем идентифицирани с биометрични данни, как лицата ни са онлайн, как социалните медии могат да ни проследяват и как интернет се превърна от място за взаимодействие в гигантска система за наблюдение“, коментира Бок. „Когато се замислите, ние биваме наблюдавани от социалните медии. Те ни следят, а в замяна ние получаваме забавление.“

И, разбира се, такива моменти могат да засегнат и хора, които всъщност не са в центъра на събитията. Една от основните недостатъци на онлайн общността е, че много хора тя осъжда или прави обобщения, без реално да е наясно с всички факти. Това понякога води до тормоз над лица, които всъщност не са замесени.

Трудно е да си представим, че подобен тип съдържание някога ще изчезнат, а и съществуват малко правни ограничения, които да попречат на потребителите да публикуват клипове, заснети по време на концерти или на улицата. Но на индивидуално ниво, според Бок, може да е полезно да „мислим, преди да споделяме“ и да се запитаме дали нещо е наистина обективно и вярно.

„Социалните медии се промениха толкова много“, отбелязва  Бок. „Но ние като общество наистина не сме успели да наваксаме с технологията по отношение на морала и етиката си.“