Свикнали сме да виждаме ухажване във висшето общество в телевизионни сериали като Bridgerton, The Buccaneers и The Gilded Age. Но сега очарованието от кавалерството в историческите драми се превръща в любим тренд на поколението Z – princess treatment или принцеско отношение. С този нов термин се назовават различни жестове от страна на мъжете, които са достойни за приказка – кафе и закуска в леглото, цветя всеки петък, козметични процедури, платени от партньора и др. 

В публикациите в социалните медии обикновено princess treatment се представя като точно обратното на bare minimum или абсолютния минимум – базови очаквания за нормална комуникация в една връзка. 

Разбира се, princess treatment привлича голямо внимание и често интимни жестове биват превръщани в постове в социалните мрежи. Но колко здравословно е това? И дали принцеското отношение е нещо, което дава сила, забавно е или е някакъв крайно традиционен женски маниер?

Близо 130 000 публикации в Instagram са събрани под хаштага #princesstreatment, пише BBC. В центъра на този тренд е инфлуенсарката от Юта Кортни Палмър, самопровъзгласила се за „принцеса-домакиня“. Нейно TikTok видео с 7,6 млн. Преглеждания, показва противоречивите ѝ очаквания към съпруга си: „Когато сме в ресторант с моя съпруг, аз не говоря със сервитьорката, не си отварям вратата и не поръчвам храна.“ 

Някои критици смятат, че това поведение прилича повече на това на затворник, отколкото на принцеса. Ема Бедингтън от The Guardian го наречи „отвратително“ и „тревожно“. И все пак „принцеското отношение“ намира отклик, особено в Съединените щати.

Поколението Z си избира партньори по политически убеждения, а не по любов

Защо принцеското отношение намира отклик

„В епоха, в която запознанствата могат да изглеждат като сделка и често са объркващи, старомодният романтизъм се усеща като нещо специално“, коментира Мика Майер, една от най-известните инфлуенсъри в областта на етикета в Instagram. За Майер, която има над 650 000 последователи в социалната платформа, принцеското отношение е по-малко свързано с материализъм и повече с внимателно отношение и грижа. „Фантазията да бъдеш „омагьосан“ засяга всеобщото желание за елегантност, уважение и целенасоченост“, пояснява Майер пред BBC.

С излизането на новия филм „Downton Abbey“ тази есен и героинята от новия сериал на Лена Дънам „Too Much“ в Netflix, която фантазира за ухажор в стила на г-н Дарси от “Гордост и предразсъдъци”, не може да се отрече настоящият интерес към изображения на старомодна романтика от висшето общество. Споменатите по-горе сериали, а още повече The Crown, възродиха интереса към старомодното ухажване и направиха романтизираната версия на историческото ухажване във висшето общество достъпна за зрителите на стрийминг платформите. Тези исторически драми „абсолютно“ са повлияли на представите на публиката за ухажването и връзките като цяло, казва експертът по етикет Даниел Пост Сеннинг, автор на „Маниери в дигиталния свят“.

Как САЩ се влюби в приказките

Въпреки че са се освободили от властта на Британската империя преди почти 250 години, американците отдавна са очаровани от кралските особи. Когато кралица Виктория е коронована през 1837 г., „Виктория-мания“ обхваща САЩ, като американските жени искат да знаят всичко за нея включително какви Челси боти носи, отбелязва Ариане Чернок, професор по история в Бостънския университет. Към средата на 20-ти век анимационният филм „Пепеляшка“ на Дисни и телевизионното коронясване на кралица Елизабет II допринасят за още по-голямата популярност на аристократичните жени.

Gen Z е все по-близо да сложи край на приложенията за запознанства

А днес? „Американците се интересуват [от кралските семейства] през 20-ти и 21-ви век, защото са се превърнали в участници в кралското семейство“, посочва Чернок. През 1936 г. Уолис Симпсън – разведена светска дама, родена в Пенсилвания, се оказа в центъра на конституционна криза, когато крал Едуард VIII абдикира, за да се ожени за нея. Десетилетия по-късно бракът на принц Хари с Меган Маркъл (сега херцогиня на Съсекс), родена в Калифорния, отново привлече американското внимание. Принцеса Даяна, макар и британка, се превърна в „принцесата на народа“ и отвъд Атлантическия океан благодарение на хуманитарната си дейност.

„Диана се радваше на огромна популярност в Америка“, допърва Чернок. „Всъщност, тя дори обмисляше да се премести в САЩ, защото винаги се е чувствала по-подкрепена тук.“

Много американци са очаровани от кралските особи именно защото те не са част от тяхното ежедневие, според Чернок. Монархията се носи над борбите в американската политика като фантазия. „Кралиците и принцесите предлагат тази комбинация от лично и публично, която е недостъпна за жените в САЩ, с достолепие и политическа роля, които не могат да се сравнят с нашите американски знаменитости.”

С преминаването на света към онлайн медиите и социалните платформи, общественият интерес към живота на богатите и аристократите (както реални личности, така и измислени герои) се засили. Въпреки това, докато измислените персонажи и инфлуенсърите в социалните медии се фокусират върху разкоша и елегантността, принцесите в реалния живот също притежават огромна мека сила, която им позволява да бъдат основни играчи в дипломацията. „Да си принцеса е трудна работа“, твърди Чернок.

Овластяване или ребрандирана регресия?

Princess treatment е нещо като неправилно наименование. Вместо да описва начина на живот на принцеса, то по-скоро изглежда като социално-медийна версия на рицарството, смята Сеннинг. В оригиналния си средновековен контекст кавалерството или рицарството е било рицарска система с кодекс на поведение. Но в съвременната история то означава традиционно и учтиво поведение на мъжете към жените, което според някои учени е засилване на традиционните роли на половете и проява на „благосклонна патриархалност“.

От друга страна, подчертава Майер, прости жестове като да задържиш вратата или да придружиш някого до дома му, могат да изразят грижа и внимание. „Формалността забавя развитието на връзката, дава възможност за признателност и добавя малко магия“, твърди тя.

Излез от чата и ела на живо: Приложенията за запознанства имат нова стратегия за Gen Z

В такъв случай princess treatment е напълно безобидно, нали? Възходът на въпросното отношение предизвиква разгорещена дискусия, която по думите на Чернок не е ново явление. Обществото отдавна използва мотива за принцесата, за да изследва идеите за женствеността и привличането. „[Дискусията за принцеското отношение] е референдум за ролята на жените в обществото и никога няма да има еднозначно мнение по този въпрос.”

Дебатът е поредният в поредицата от дискусии за отношенията между половете и следва миналогодишната тенденция на традиционните съпруги. Традиционните съпруги, или жените, които приемат и насърчават традиционните роли на половете, очароваха своите последователи с носталгичните си изображения на домашен уют. Двете тенденции имат удивителни паралели, както Rolling Stone пише. 

Привлекателността на принцеското отношение предизвиква въпроси за разпределинието на контрол в една връзка. Защо жените да се задоволят с тиара, като могат да поискат корона? Може би за традиционните съпруги привлекателна е имплицитната пасивност на ролята на принцесата. Титлата „кралица“ има „напрегнато, политическо“ значение, предполага Чернок, докато принцесата се възприема през розовите очила на младостта, романтиката и фантазията на Дисни.

И все пак, макар че принцеското отношение може да изглежда като поредното лице на назадничавите полови роли, Чернок посочва, че привлекателността на принцесите произтича от тяхната сила. „Когато момичетата си играят на принцеси“, обяснява тя, „те търсят разрешение да бъдат властни“. Или може би изобщо не се нуждаят от такова. В крайна сметка, ако жените публикуват постове за princess treatment, не са ли именно те тези, които командват?