Представете си, че търсите любовта на живота си, но вместо да разчитате на случайни срещи или традиционни запознанства, някой ви казва: „Остави компютъра да избере вместо теб.“

За много хора това е днешната реалност, тъй като приложенията за запознанства се превръщат в един от най-лесните начини да открием с кого си подхождаме и с кого - не толкова.

Всъщност, историята започва още през 60-те години на миналия век, когато група ентусиасти решават, че любовта може да бъде кодирана - буквално.

В ерата на черно-белите телевизори и огромните компютри се раждат и първите алгоритми за запознанства. Макар предшествениците на модерния Tinder да са далеч от перфектни - а понякога дори катастрофални - те поставят началото на цяла нова индустрия.

Днес с лекота можем да изтеглим Tinder, Bumble или Hinge, като те ни обещават чрез тях да открием перфектното съвпадение. При първите подобни услуги обаче не липсват грешки, някои от които доста големи.

Дядото на Tinder. Как са се случвали дигиталните запознанства през 60-те на миналия век

През 1965 г. нюйоркчаните Боб Рос - компютърен програмист в IBM - и Луис Алтфест - счетоводител, решават да използват технологията, за да помагат на хората да откриват любов. Те създават Tact (Technical Automated Compatibility Testing) - първата по рода си дигитална услуга за запознанства, разказва BBC.

Системата работела по изненадващо модерен модел. Срещу $5 участниците попълвали въпросник, който анализирал съвместимостта им по три критерия: социално-културни фактори, мнения и ценности, както и психологически характеристики. Данните се въвеждали в компютър, който събирал перфектните двойки.

„Tact не е клуб за самотни сърца, не е и брачна агенция. Това е нов, забавен начин за запознанства“, обяснява Рос в интервю за BBC преди години. Услугата била насочена към „всички хора с чувство за хумор на възраст между 18 и 45 години“. Според създателите ѝ някои търсели просто интересни срещи, други - по-сериозни връзки, а трети дори брак.

„Плъзни наляво“: Защо в ерата на Tinder е все по-трудно да открием любовта?

За да гарантират качеството на съвпаденията, създателите на Tact работили с психолога д-р Салваторе В. Дидато. Той бил сигурен, че подобни услуги имат огромен потенциал. „Много агенции казват, че събират хората по множество фактори, но в крайна сметка използват само възраст, пол, религия и ръст. Tact стига много по-далеч“, обяснява Дидато.

Сред въпросите, които потребителите попълвали, имало и такива като: „Тревожа се за отношенията си с хората - да или не?“, „Обичам хора, които изразяват чувствата си свободно - да или не?“, „През повечето време съм независим - да или не?“.

Макар че Tact се появява през 1965 г., идеята за сватосване чрез технология вече набира популярност.

Не всичко е любов: 4 червени флага още на първа среща

Година по-рано група студенти от Харвард създават Operation Match - услуга, която използвала университетски компютър срещу $100 на час, за да съвместява студенти. Проектът бързо набрал популярност и скоро привлякъл хиляди потребители.

„Хората вярваха, че компютърът е бог и че той знае всичко“, спомня си създателят на Operation Match Джеф Тар в интервю за BBC през 2014 г. Иронично, години по-късно дъщеря му се омъжва за един от създателите на Match.com - един от първите големи сайтове за запознанства в интернет.

Въпреки че този нов метод за сватосване изглежда обещаващ, той има своите сериозни недостатъци. Услугите като Tact са насочени основно към средната класа и образованите млади хора, което ограничава броя на потенциалните съвпадения. Освен това процесът не е особено бърз - участниците чакат седмици, за да получат резултатите си, след което трябва да се свържат с потенциалните партньори по телефон или дори по пощата.

За да направят срещите по-естествени, Tact организира големи партита, на които съвместимите двойки могат да се запознаят лице в лице. Но дори това не е гаранция за успех - според BBC едно такова събитие не успява да се раздвижи, въпреки предложената награда „голяма нощ в града“ за най-съвместимата двойка.

Иронично, дори създателят на Tact Боб Рос открива любовта не чрез своята система, а чрез журналистка, която го интервюира за проекта.

Въпреки краткия живот на тази услуга, Рос и Алтфест предначертават бъдещето на дигиталните запознанства. Днес западни платформи като Tinder, Bumble и OkCupid използват усъвършенствани алгоритми, но основната идея остава същата: любовта вече не зависи само от случайността - технологията помага в търсенето на перфектния партньор.

„Любовни бомбардировачи“ и как да (не) ги намерим

Изкуствен интелект и истинска любов: Как технологиите променят срещите

Докато компютърните сватовници от 60-те години могат да се разглеждат като предшественици на днешните приложения за запознанства, техните методи далеч не са съвършени.

Въпросниците, например, оставяли много да се желае. Освен стандартните въпроси за произход и предпочитания, формулярът на Tact включвал и спорни категории като „не харесвам хомосексуалисти“ или „не харесвам междурасови двойки“. Освен това тестът често стъпвал върху стереотипи - мъжете оценявали женски прически, а жените посочвали къде си представят идеалния партньор: в гората с брадва, в арт студио или в гараж.

Но дори и с по-прецизни изчисления, системата невинаги улучвала целта. „Случайно съчетахме по-голям брат със сестра му - не се получи много добре“, признава Боб Рос. Други потребители също оставали разочаровани - някои получавали напълно несъвместими партньори, а една жена дори била сватосана с мъж, който бил с 20 години по-възрастен от посоченото от нея изискване.

Tinder предлага да откриете любовта срещу $499 на месец

Въпреки всичко, технологиите продължават да играят роля в любовния ни живот. От първите обяви за запознанства във вестниците, през видео срещите и сайтове като Match.com и Tinder, до модерните платформи, задвижвани от изкуствен интелект - търсенето на любов винаги е вървяло ръка за ръка с иновациите.

Според Pew Research, през 2023 г. един на всеки 10 души в САЩ е срещнал своя партньор чрез онлайн запознанства.

Когато става въпрос за любов, изглежда, винаги сме готови да се доверим на най-новите технологии - дори ако те невинаги работят безпогрешно.