Дядото на Tinder. Как са се случвали дигиталните запознанства през 60-те на миналия век
Operation Match вдъхновява появата на услуги като Dateline, която набира скорост през 80-те години във Великобритания. В средата на 90-те пък се появява Match.com - истинското начало на онлайн флиртовете
„Вашето удоволствие е нашият бизнес“.
Този надпис е закачен на вратата на една студентска стая в общежитие на Харвард, където започва тази история. Годината е 1965 г., а рекламата е на една от първите системи за търсене на любов чрез компютър. Това е „дядото“ на съвременните приложения като Tinder и Ok Cupid. И се казва Operation Match.
В стаята живеят двама младежи – Джеф Тар и Ван Морил, разказва CNN. И двамата са доста отегчени от наложената по онова време практика – организирани срещи между момчета и момичета от различни, полово разделени колежи и почти никакви възможности да се запознаеш с някой в кампуса. И след като една вечер се напиват, им хрумва идеята, че биха могли да използват компютър, за да открият подходящите за тях момичета.
Иронията в цялата история е, че точно заради реализацията на тази идея на Тар не му остава почти никакво време за срещи и флиртове. Той все пак открива любовта на живота си, но години по-късно и по по-старомоден начин – т.нар. „среща на сляпо“ (blind dates). Тар вече е на 80 години, а като подарък за юбилея съпругата му Патси Тар пише книга, в която разказва историята на Operation Match.
Ходенето по срещи през 60-те години на миналия век е нещо съвсем различно от днешното намиране на гадже, казва тя. Патси твърди, че е използвала Operation Match преди да срещне бъдещия си съпруг, но по онова време е било скандално и рисковано компютър да посочи какъв партньор е подходящ за теб.
Още в началото Тар и Морил разбират, че основният „контингент“ от бъдещи клиенти ще са студенти и най-вече млади хора. Двамата разработват въпросник със 75 питания. Сред тях са хоби, образование, външен вид, раса и, скандално за 1965 г., сексуална ориентация. Участниците отговарят два пъти като първия път описват себе си, а след това желания партньор. За сметка на това обаче са запазени и традиционни за онова време постановки.
Например дамите са питани дали търсят мъжа на своя живот, а господата дали предпочитат „послушно, секси и не чак толкова умно момиче“.
Създаването на тази система е още един белег за промяната, която настъпва в западните общества през 60-те години на миналия век наред с противозачатъчните, даващи по-голяма свобода на жените. Но пък по онова време все още са устойчиви и очакванията за ранно сключване на брак, създаване на семейство и деца. Старите порядки обаче не могат да спрат жените, които в крайна сметка намират начин да живеят по-различно от старото поколение.
Всъщност Operation Match не е първият опит за „сватосване чрез компютър“. Година по-рано, т.е. през 1964 г. британката Джоан Пол, стартира услугата St. James Computer Dating Service.
„Постоянно се спори дали този тип услуги, включително и днешните приложения за запознанства, са се появили, защото вече е имало промяна в обществото или те самите са носители на промяната. Аз мисля, че и двете твърдения са верни“, казва пред CNN д-р Люк Брънинг, който заедно с д-р Наташа Макийвър е основател на изследователската група Centre for Love, Sex and Relationships в университета в Лийдс.
„В приоритет се превърна намирането на перфектния партньор и създаването на най-добрия начин на живот. Ако живеехме преди сто години, вероятно щяхме да сме щастливи, ако просто имаме човек до себе си“, обяснява Макийвър.
Възходът на приложенията обаче показа, че в „морето има много риба“.
Хората стигат до този извод още преди шест десетилетия, макар че тогава системата работи по по-различен начин. Няма разработван с години алгоритъм, нито пък смартфон. Информацията от попълнените въпросници Тар и Морил въвеждат в компютър, известен по онова време като „Машината на IBM”. Тя всъщност с размерите на цяла стая и се намира в Масачузетс. Те наемат компютъра, а клиентите си таксуват по 3 долара за изчисленията. В рамките на шест месеца са обработени около 90 хил. въпросника. Клиентите получават изчисления на база дадените от тях отговори, както и контактите на хората, които според компютъра, им пасват. Дали ще се обадят решават сами.
Така започва развитието на индустрията за онлайн срещи, която днес е на несравнимо по-високо ниво и генерира милиарди долари.
Operation Match вдъхновява появата на услуги като Dateline, която набира скорост през 80-те години във Великобритания. В средата на 90-те се появява Match.com, което е истинското начало на онлайн флиртовете. В новия век пък стават известни платформи като Grindr, Ashley Madison и PrimeSingles.net.
През 2009 г. собственикът на Match.com Matchgroup изкупува няколко от своите конкуренти и се превръща в конгломерат. Към днешна дата е собственик на най-известните приложения в бранша – Tinder и Hinge.
Според данните на организацията Pew Research Center през 2023 г. около 1/3 от американците ползват приложения за запознанства. Дали намирането на любов е основната им цел е трудно да се каже. За компаниите обаче е важно да имат колкото се може повече абонати.
„Мисля, че всички сме наясно, че те искат да ни държат залепени за телефоните. Алгоритмите влияят на поведението дори без ние да го осъзнаваме“, казва Макийвър.
През изминалите десетилетия бизнесът се развива на база на технологиите и потребителите много отдавна не получават нечий чужд телефонен номер по пощата. Но едно нещо остава непроменено – човешкото желание за истинска връзка.