Интернационализацията на китайската валута се разглежда като стълб на националната сигурност на страната.

Въпреки възхода си като икономическа суперсила, Китай остава зависим от глобална финансова система, доминирана от долара. Превръщането на ренминбито в широко приета международна валута би позволило на Пекин да осъществява повече търговия при свои условия и да отслаби дългогодишен източник на американско влияние.

Този процес набра скорост след избухването на войните в Украйна и Иран, тъй като санкциите насочват противниците на САЩ към юана като начин да заобиколят западната финансова система. На практика 20-годишният проект на Китай за изграждане на международни финансови връзки и технологична инфраструктура за глобално приета валута започва да дава резултати, дори когато други държави са тези, които заобикалят долара.

Китайската финансова позиция „отговаря на търсенето на дедоларизация“ от страни, които търсят начини да търгуват с държави под санкции като Иран, казва пред The New York Times Алиша Чангани, заместник-директор в Атлантическия съвет, мозъчен тръст във Вашингтон.

От края на Втората световна война, когато 44 държави се съгласяват да превърнат долара в световна резервна валута, по-голямата част от глобалната търговия се извършва в зелените пари. Тази доминация дава на САЩ мощен инструмент за влияние, позволявайки им да налагат санкции, които могат практически да доведат до финансов колапс.

Последните конфликти показват как китайска алтернатива може да предложи обходен път. Поне два кораба са платили на Иран в юани, за да си осигурят безопасно преминаване през Ормузкия проток, според Lloyd’s List Intelligence.

Плащанията през китайската система са нараснали с близо 50% миналия месец, докато страни купуват ирански петрол, показват данни на Атлантическия съвет. Русия, изключена от доларовата система след нахлуването в Украйна, вече урежда по-голямата част от търговията си с Китай в ренминби.

Пекин ускорява стратегията си за превръщането на юана в резервна валута на фона на отслабващия долар, търговското напрежение и нарастващите призиви за „дедоларизация“

Пекин планира глобално разширяване на юана. Възможно ли е това на практика?

През март партийното списание „Цюши“ припомни реч на Си Дзинпин от 2024 г., в която той призовава ренминбито да бъде „широко използвано в международната търговия“ и да „придобие статут на резервна валута“.

Доларът остава водещата валута в международната търговия, благодарение на своята ликвидност и лесна употреба. Еврото, йената и британската лира изостават значително. Дори сделки, които не включват САЩ, често се извършват в долари, включително по-голямата част от търговията на самия Китай.

Ренминбито представлява едва около 3% от глобалните транзакции – приблизително колкото канадския долар.

Строгият финансов контрол в Китай отдавна ограничава глобалното използване на юана, правейки го по-малко привлекателен за държане. Движението на капитали е силно регулирано. Гражданите могат да прехвърлят ограничени суми в чужбина, а чуждестранните инвеститори са обект на квоти и изисквания за одобрение при покупка на китайски активи.

Според анализаторът на NYT Арон Кролик Китай обаче не трябва да измести долара, за да се освободи частично от финансовото влияние на САЩ. Достатъчно е да има алтернативна система за извънредни ситуации.

Пекин е предприел мащабни усилия да се защити от геополитически шокове, натрупвайки запаси от енергийни ресурси и суровини. В същия дух Китай разработва паралелна финансова инфраструктура извън доларовата система.

Още през началото на новото хилядолетие страната подписва валутни суапови споразумения с десетки централни банки, осигурявайки достъп до ренминби без използване на долара.

Зависимостта от ирански петрол и нестабилността в Ормузкия проток поставят Пекин под нарастващ икономически и дипломатически натиск

Засега Китай устоява на енергийната криза. Но цената започва да расте

Тези линии, възлизащи на около 600 милиарда долара, предоставят ликвидност и разширяват влиянието на Китай.

През 2015 г. Китай създава системата CIPS, позволяваща международни плащания в юани – алтернатива на SWIFT. Руски и ирански банки бяха изключени от SWIFT под натиска на САЩ. След 2022 г. броят на участниците в CIPS почти се утроява – от 75 до близо 200.

Финансовите потоци през китайската система нарастват значително след конфликта с Иран и блокирането на Ормузкия проток – ключов маршрут за около 20% от световния петрол.

Между февруари и март дневните плащания нарастват от 86 до над 131 милиарда долара, показват данни на Атлантическия съвет. Причината е „продължаващата несигурност в Близкия изток“.

Въпреки това остават сериозни пречки пред ренминбито. За да стане глобална валута, Китай трябва да либерализира капиталовите потоци – нещо, от което се страхува заради контрола върху курса. Освен това липсват достатъчно ликвидни активи в ренминби, сравними с американските държавни облигации.

Засега Китай прави постепенни, но значими стъпки. Не е ясно дали страната е на траектория да се превърне в глобална платежна валута.

Едно обаче е ясно: Китай със сигурност ще се опита.