Засега Китай устоява на енергийната криза. Но цената започва да расте

Китай, най-големият вносител на енергия в света, засега се справя сравнително добре с глобалния енергиен шок, предизвикан от войната в Персийския залив, в сравнение с някои от азиатските му съседи.

Но докато световните пазари на горива остават нестабилни на фона на крехкото примирие между САЩ и Иран и новата американска военна блокада, която застрашава иранския износ, значението на конфликта за Пекин продължава да нараства.

Една от причините е ролята на Китай като основен вносител на ирански петрол. Пекин е най-застрашен от американските действия, които засягат тези доставки – независимо дали става въпрос за политически ходове, като миналогодишната отмяна на част от санкциите, или за настоящата военна блокада на иранските пристанища.

Тези мерки може да не доведат до незабавен недостиг в Китай, който е добре подготвен за енергиен шок.

Но те увеличават натиска върху втората по големина икономика в света в момент, когато повишаването на глобалните цени на горивата вече започва да се усеща. Ситуацията се усложнява и от факта, че дипломатите подготвят ключовото – и вече веднъж отлагано – посещение на Доналд Тръмп в Пекин за среща със Си Дзинпин, насрочено за следващия месец.

Тръмп заплаши Китай с 50% мита, ако доставя оръжия на Иран

Китайските власти от седмици водят активна дипломатическа кампания, призовавайки за мир във войната на САЩ и Израел срещу Иран – близък дипломатически партньор на Пекин. Самият Тръмп дори предположи, че Китай е помогнал за връщането на Техеран на масата за преговори.

Начинът, по който Пекин ще калибрира дипломацията си в този ключов етап на примирието, ще зависи от натиска върху икономиката му, отбелязва в анализ за CNN Симон Маккарти – водещ репортер за Китай. 

„С повече китайски интереси, заложени на карта, САЩ може да успеят да въвлекат Китай по-активно в натиска върху Иран за постигане на споразумение“, казва Юн Сун, директор на програмата за Китай в аналитичния институт Stimson Center във Вашингтон. „Китай ще прибегне до дипломатически натиск – както двустранен, така и многостранен – за да настоява за бързо вдигане на блокадата.“

Нарастващи разходи

Китай покрива по-голямата част от огромните си енергийни нужди чрез собствено производство, а бързото навлизане на електромобилите по пътищата на страната допълнително намалява зависимостта от традиционните горива.

Въпреки това Китай остава силно зависим от внос на петрол, който представлява около 18% от енергийния му микс. Пекин отдавна работи за диверсификация на доставките и е натрупал значителни резерви – достатъчни за поне три месеца, според анализатори.

Китайското правителство вече е дало зелена светлина на държавните рафинерии да използват търговските петролни резерви, докато войната в Иран продължава, съобщава Bloomberg.

Въпреки това Китай не е имунизиран срещу ценовите шокове на нестабилния глобален енергиен пазар.

Централните икономически власти са се намесвали неколкократно, за да ограничат ефекта от поскъпването на дизела и бензина, но повишаването на цените вече започва да се усеща в икономиката.

Блокадата на Ормузкия проток може да задълбочи най-тежката енергийна криза в света – и да доведе до опасна грешка

Авиокомпаниите повишават цените на билетите заради скъпото авиационно гориво. Разходите за транспортни горива са се увеличили с 10% на месечна база през март. След повече от три години спад, производствените цени в Китай отново тръгнаха нагоре. Това слага край на продължителен дефлационен период, но анализатори предупреждават, че този тип „инфлация, породена от разходите“, не е желаното решение.

„Тя свива маржовете вместо да ги увеличава и намалява разполагаемия доход на домакинствата, без да подобрява потребителското доверие“, обяснява Джо Пейсел, макроикономически анализатор в Trivium China.

Междувременно съществува и друг риск: колкото по-дълго войната потиска глобалната икономика, толкова по-силен ще е ефектът върху китайската, която разчита на износ, особено в момент на слабо вътрешно търсене.

Въздействието на блокадата

Около 38% от петрола и 23% от втечнения природен газ, преминаващи през Ормузкия проток, са предназначени за Китай, според Nomura. Това представлява около половината от морския внос на петрол и една шеста от природния газ на страната.

Докато контролът на Иран върху протока ограничава доставките от други държави, иранският петрол – който обикновено съставлява около 13% от морския внос на Китай – продължава да постъпва в сравнително нормални обеми.

Очаква се американската блокада да намали износа от Иран, но ефектът върху Китай може да бъде смекчен. Една от причините е, че значителни количества петрол вече са складирани или се намират в танкери в морето.

„Иранският суров петрол в танкерите остава в изобилие, а запасите за китайските рафинерии са достатъчни за около 120 дни“, посочва пред CNN анализаторът Йоханес Раубал от Kpler. Това означава, че в краткосрочен план няма да има недостиг.

В същото време премахването на част от санкциите миналия месец доведе до рязко поскъпване, което накара малките независими рафинерии в Китай да намалят покупките си.

Въпреки това, ако ситуацията се проточи, ефектите може да се засилят.

Американски оръжия или сближаване с Китай? Войната в Иран възроди дебата за бъдещето на Тайван

Ако цените продължат да растат и запасите намалеят, рафинериите може да ограничат производството на бензин и дизел.

„Като се има предвид приоритетът на Пекин да поддържа стабилни доставки, властите вероятно ще реагират с политики за подкрепа – например чрез осигуряване на алтернативни доставки или стимули за рафинериите“, казва анализаторът Тианюе Ху.

Доколко значими ще бъдат тези последици, зависи и от това дали преминаването на стоки от други държави през протока ще продължи да бъде ограничавано.

6,5 милиарда долара под риск?

Отвъд енергетиката, Китай има значително икономическо присъствие в целия регион, което подчертава и другите интереси на Пекин конфликтът да бъде разрешен.

Инфраструктурни обекти, финансирани от Китай, на обща стойност около 6,5 милиарда долара, са били обект на атаки или се считат за застрашени в региона. Това показва скорошен анализ на AidData — изследователска лаборатория към университета „Уилям и Мери“ във Вирджиния.

Тези обекти включват пристанища, електроцентрали, инсталации за обезсоляване на вода, рафинерии и нефтохимически бази, както и летищна инфраструктура в Катар, Оман, ОАЕ, Саудитска Арабия, Иран и Израел. 

Митническата статистика сочи, че през март търговията на Китай с Близкия изток е преминала от годишен растеж през първите два месеца на годината към спад.

Как Китай тайно плаща на Иран за петрол и избягва санкциите на САЩ

Пекин поддържа внимателно премислен дипломатически баланс – подкрепя Иран и осъжда атаките срещу него, но същевременно призовава за сигурност в региона.

През последните седмици китайските дипломати настойчиво поставят въпроса за сключване на мир. Макар да не потвърждават пряко участие в договарянето на примирието, от Белия дом съобщават за разговори на високо равнище между САЩ и Китай.

Вашингтон следи внимателно всяка подкрепа за Техеран и заплашва с 50% мита страни, които доставят оръжие на Иран. Според CNN има данни, че Китай подготвя доставка на системи за противовъздушна отбрана – твърдение, което Пекин отрича.

Китай може да има интерес САЩ да бъдат ангажирани в друг регион, но същевременно не желае конфликтът да разклати отношенията между двете сили.

По отношение на посредничеството, „Китай определено иска да демонстрира добра воля и да изглежда като страна, която помага“, отбелязва Юн Сун.

След провала на последните мирни преговори китайският външен министър Ван И заяви, че Пекин е готов да работи заедно с Пакистан за постигане на мир.

Но с нарастващите икономически последици този призив става все по-належащ.