По време на тайванския празник Цинмин, когато семейства почистват гробовете на предците си и се събират около трапезата, отново се разгаря познат дебат: трябва ли островната демокрация да разчита повече на Съединените щати за своята сигурност, или да се опита да намали напрежението чрез ангажиране с Китай?

За част от наблюдателите конфликтът с Иран повдига критични въпроси относно капацитета на САЩ да запазят фокус върху региона при едновременното развитие на няколко кризи. Съмненията се подсилват от забавянията в оръжейните доставки, изчерпването на военните резерви и транзакционния подход на президента Доналд Тръмп към международните партньорства.

Дебатът се обостря тази седмица на фона на шестдневното посещение в Китай на Чън Ли-вън, лидер на основната опозиционна партия в Тайван – Гоминдан (KMT). Визитата може да включва историческа среща в Пекин с президента Си Дзинпин.

Ако Чън се срещне със Си – който отправи поканата в качеството си на генерален секретар на Китайската комунистическа партия – това ще бъде първият официален контакт на такова ниво от десетилетие. Разговорите ще се проведат и в навечерието на планираната за май среща между Тръмп и Си, където се очаква темата за Тайван да бъде водеща, пише CNN.

Чън определя посещението си като стъпка към мира и деескалация на напрежението с Пекин. От своя страна китайското ръководство многократно е потвърждавало намерението си да установи контрол над острова, без да изключва използването на военна сила.

Прекъсването на доставките на чипове от Тайван би довело до най-тежката икономическа криза след Голямата депресия

Тайван е ахилесовата пета на световната икономика

„Войната не е неизбежна“, заяви Чън. „Надяваме се това посещение да въведе отношенията от двете страни на пролива в една по-мека и топла пролет.“

Визитата ѝ се провежда в контекста на засилен натиск върху Тайван както от страна на Вашингтон, така и от Пекин. В деня, в който Китай официално отправи поканата към Чън, в Тайпе пристигна двупартийна делегация от американски сенатори. Целта на визитата им бе да призоват местните законодатели за незабавно приемане на блокирания отбранителен план на президента Лай Цин-дъ на стойност 40 милиарда долара. С това те потвърдиха позицията на администрацията на Тръмп, че устойчивият мир може да бъде гарантиран единствено чрез демонстриране на военна сила.

„От ключово значение е всички политически сили в Тайван да се обединят около по-устойчиво и допълнително финансиране на отбраната“, посочи сенатор Джийн Шахийн.

Сенатор Джон Къртис подчерта необходимостта от конкретни доказателства пред колегите си, че Тайван поема своята част от отговорността за собствената си отбрана.

 Посещението на Чън се реализира в момент, в който конфликтът с Иран пренарежда приоритетите в дебата за сигурността на острова.

Продължителна военна кампания на САЩ в Близкия изток рискува да „намали натиска, с който Китай вероятно ще се сблъска в Индо-Тихоокеанския регион“, обяснява пред CNN Уилям Янг, старши анализатор в International Crisis Group. Според него пренасочването на американско внимание, ресурси и боеприпаси към друг мащабен конфликт би могло да остави Тайван по-уязвим пред системния военен и политически натиск на Пекин.

Американски оръжия или сближаване с Китай?

Тайван вече е инвестирал десетки милиарди долари в американски оръжия, включително изтребители и ракети. Въпреки че закупуването на част от тези системи е одобрено преди години, доставките им все още се бавят. Това изоставане се превърна в основен аргумент за опозиционните депутати, които поставят под въпрос необходимостта от нови разходи, преди да бъдат изпълнени вече платените поръчки.

Спорът блокира отбранителната стратегия на президента Лай в доминирания от опозицията парламент и извади на преден план вътрешните разделения в Гоминдана. Докато едното крило в партията подкрепя увеличаването на военния бюджет, за да съхрани доверието на Вашингтон, другото настоява за по-лимитиран пакет с по-строг контрол, опасявайки се от прекомерно обвързване с американските очаквания без ясни гаранции.

„Съпоставянето между визитата на американските сенатори и предстоящото пътуване до Китай ясно показва как двете основни политически партии се опитват да наложат своите послания“, коментира Лев Нахман, преподавател по политология в Националния тайвански университет.

В замяна Тайван ще премахне или намали 99% от тарифните бариери върху американските стоки; ще осигури „преференциален достъп до пазара“ за американския промишлен и селскостопански износ

САЩ подписват търговско споразумение с Тайван, понижавайки митата до 15%. Тайпе ще увеличи покупките на американски стоки

Според него управляващата Демократическа прогресивна партия (DPP) обвързва сигурността с по-тесни връзки със САЩ и инвестиции във възпиращи способности. За KMT логиката е обратната – деескалацията на напрежението с Пекин намалява риска военният капацитет изобщо да бъде подлаган на изпитание. В крайна сметка нито една от страните не цели разрив с която и да е от двете сили; дебатът е единствено за това кои дипломатически отношения да бъдат приоритетни.

Подходът на Пекин обаче надхвърля реториката.

Китайските военни самолети и кораби оперират в непосредствена близост до Тайван почти ежедневно, като част от системна стратегия за оказване на натиск и тестване на отбранителните реакции. Официални представители в Тайпе посочват също, че Пекин активно се опитва да влияе върху обществените нагласи на острова чрез дезинформация и задълбочаване на вътрешнополитическите противоречия.

Същевременно китайското ръководство категорично отказва диалог с управляващата Демократическа прогресивна партия, която спечели президентските избори за трети пореден път. Основната причина за този разрив е отказът на DPP да признае китайските претенции за суверенитет и т.нар. „консенсус от 1992 г.“. Според това споразумение и двете страни приемат принципа за „един Китай“, но го интерпретират по различен начин. В резултат на това официалните канали за комуникация на най-високо равнище остават прекъснати.

От друга страна, опозиционната партия Гоминдан – която управлява Китай преди изтеглянето си в Тайван през 1949 г. – заема коренно различна позиция. Тя приема консенсуса от 1992 г. като легитимна основа за диалог, което позволява на нейните лидери да поддържат преки контакти с Пекин. За китайското правителство това разграничение е инструмент за запазване на влияние върху тайванската политика, като същевременно изолира демократично избрания кабинет в Тайпе.

Тази сложна динамика се следи внимателно от избирателите на острова. За голяма част от тайванското общество, и най-вече за младото поколение, обещанията на Пекин за автономия вдъхват все по-малко доверие – особено след събитията в Хонконг, които послужиха като сериозен предупредителен сигнал за бъдещето на региона.

Изявленията са в противоречие с неотдавнашните цели за преместване на производството, определени от министъра на търговията Хауърд Лътник по-рано тази година

„Невъзможно“: Тайван се противопоставя на целта на Вашингтон за преместване на 40% от производството на чипове

Тайван иска всичко

За много хора в Тайван усещането е, че страната е дърпана в противоположни посоки.

Повечето тайванци изпитват основателна гордост от обществения напредък, постигнат за забележително кратък период. След десетилетия на военно положение под управлението на Гоминдана, островът проведе първите си демократични избори едва в началото на 90-те години. Днес Тайван е незаменим стълб в глобалната технологична икономика, произвеждайки почти всички най-усъвършенствани полупроводници в света.

Този успех обаче е съпътстван от сериозни стратегически рискове. Тайван заема централно място в т.нар. „първа островна верига“ – отбранителна линия, простираща се от Япония до Филипините. И за Вашингтон, и за Пекин тази позиция е критична за контрола над западната част на Тихия океан. За Китай овладяването на острова би означавало пробив през тази бариера, докато за САЩ и техните съюзници запазването на статуквото е от съществено значение за регионалния баланс на силите.

Обществените нагласи в Тайван отразяват това напрежение. Подкрепата за обединение с Китай остава ниска, като мнозинството предпочита запазване на сегашното положение и избягване на военен конфликт. Откакто пое лидерството на KMT миналата година, Чън се стреми да наложи по-прагматичен подход, подчертавайки, че Тайван не бива да бъде тласкан към конфронтация. Тя категорично отхвърля тезата, че страната трябва да избира между САЩ и Китай.

„Само малките деца избират“, каза тя наскоро. „Тайван иска всичко.“

Този аргумент намира отклик сред избирателите, които се опасяват от война, но остават скептични към Пекин. KMT представя диалога като единствен път за деескалация, контрастирайки го с политиката на управляващите, залагаща на засилено военно възпиране. В навечерието на визитата в Китай партията засили своята реторика за мир със слогани като „мирът е истинската любов на Тайван“ и „провокацията не носи мир“ – завоалирани критики към стратегията на Демократическата прогресивна партия.

Реалните резултати от това посещение обаче остават под въпрос. Според политолога Лев Нахман ключовият проблем е доколко Чън ще успее да запази политическа самостоятелност в рамките на визита, която е строго контролирана от Пекин. Самите граждани подхождат с премерени очаквания.

„Смятам, че правителствата и от двете страни носят отговорност да намалят напрежението“, споделя г-жа Пън, жителка на Тайпе. „В крайна сметка тя е председател на KMT. Нормално е да се опита да направи каквото може.“

По-младите поколения обаче остават по-скептични. „Нямам особено високи очаквания“, казва г-жа Чианг, 30-годишна жителка на столицата. Според нея, дори да се стигне до временно смекчаване на тона, то едва ли ще доведе до трайна промяна. „В най-добрия случай това ще е краткосрочно разведряване. Основната логика на Пекин не се е променила“, заключава тя.