Американските санкции правят почти невъзможно плащането на Иран за неговия петрол. Китай обаче е открил начин да го прави – чрез схема, която до голяма степен е била пазена в тайна.

Този скрит финансов канал задълбочава икономическите връзки между две страни, смятани за съперници на САЩ - в пряко пренебрежение към усилията на Вашингтон да изолира Техеран.

По думите на настоящи и бивши служители от няколко западни държави, включително САЩ, системата, наподобяваща бартер, работи по следния начин: иранският петрол се изпраща към Китай - най-големия клиент на Техеран - а в замяна китайски държавни компании изграждат инфраструктура в Иран, предава Тhe Wall Street Journal.

За да се затвори цикълът, в схемата участват китайска държавна застрахователна компания, която се представя като „най-голямата експортно-кредитна агенция в света“, и китайска финансова структура, толкова потайна, че името ѝ не фигурира в нито един публичен списък на банки или финансови дружества.

Като заобикаля международната банкова система, тази схема е осигурила спасителна линия за иранската икономика, задушавана от санкции.

По данни на WSJ през миналата година до 8,4 млрд. долара от плащания за петрол са били насочени чрез този канал за финансиране на китайски инфраструктурни проекти в Иран.

Според оценка на Американската енергийна информационна администрация Иран е изнесъл суров петрол и други петролни продукти на стойност 43 млрд. долара през миналата година, като около 90% от този износ е отишъл към Китай.

Мярката идва след провала на последните дипломатически опити и цели да ограничи ядрената програма на Техеран

ООН възстановява санкциите срещу Иран заради ядрената му програма

Как Китай плаща на Иран за петрола

Схемата, описана от източниците, включва иранска компания, регистрирана в Хонконг, която формално продава петрола на китайски купувач, контролиран от държавната търговска компания Zhuhai Zhenrong, която вече е обект на американски санкции.

Купувачът в Китай внася стотици милиони долари всеки месец в структура, известна като Chuxin, която след това превежда средствата на китайските строителни компании, изпълняващи проекти в Иран. Финансирането на тези проекти е застраховано от държавната компания Sinosure, която играе ролята на финансово лепило, държащо схемата заедно.

Chuxin не фигурира сред близо 4300 регистрирани банкови институции в Китай и не се появява в нито един публичен регистър на финансови дружества, според разследване на WSJ.

Иранският суров петрол достига до Китай по заобиколни маршрути, често чрез трансфери от кораб на кораб и смесване с петрол от други страни, за да се прикрие произходът му, твърдят говорители на Белия дом.

Sinosure (China Export & Credit Insurance) е инструмент на централното правителство на Китай, създаден да подкрепя външните му икономически и инфраструктурни приоритети – мисия с особено значение в политически чувствителни държави като Иран.

По данни на компанията, към края на миналата година Sinosure е подкрепяла търговски и инвестиционни дейности на стойност над 9 трилиона долара по света.

В Иран китайските инфраструктурни проекти са мащабни държавни начинания – летища, рафинерии, транспортни съоръжения – ръководени от най-големите китайски банки и инженерни корпорации.

Между 2000 и 2023 г. Китай е поел ангажименти за изграждане на инфраструктура в Иран на стойност над 25 млрд. долара, според изследователската лаборатория AidData. В 16 от 54 документирани сделки Sinosure е участвала пряко.

Новата „Apply AI Strategy“ на Европейската комисия цели да ускори внедряването на местни AI решения в индустрията, отбраната и публичния сектор

AI като оръжие за независимост: ЕС подготвя стратегия срещу технологичното надмощие на САЩ и Китай

Политически и икономически измерения

Китай е основният купувач на ирански петрол още от 2018 г., когато Доналд Тръмп изтегли САЩ от ядреното споразумение от 2015 г. и възстанови санкциите срещу Техеран.

Две седмици след завръщането си в Белия дом Тръмп нареди провеждането на политика на „максимален натиск“ върху Иран с цел да ограничи ядрената му програма и подкрепата за съюзнически милиции. Вашингтон се стремеше да сведе иранския износ на петрол до нула.

Въпреки това износът на петрол към Китай почти не е намалял. Пекин не само продължава да купува, но и осигурява политическа подкрепа за Техеран.

През септември китайският президент Си Дзинпин прие иранския си колега Масуд Пезешкиян на международна среща на върха и военен парад, на който присъстваха и лидерите на Русия и Северна Корея – държави, обединени в опозицията си срещу американското влияние.

Системата, използвана от Китай в Иран, вероятно следва модела на подобно споразумение със Sinosure в Ирак, според изпълнителния директор на AidData Брад Паркс.

Според този 20-годишен договор Sinosure осигурява китайските кредити за инфраструктурни проекти в замяна на петрол.

„Всеки кредитор и всеки строителен изпълнител трябва да попадне под този чадър“, казва Паркс пред WSJ.

След подписването на 25-годишно партньорско споразумение между Китай и Иран през 2021 г., китайската инфраструктурна активност в страната се е увеличила значително. Проектите са жизненоважни за Иран, който изпитва трудности да поддържа дори основни услуги като вода и електричество.

Иран успява да възстанови част от приходите си, като купува стоки директно от Китай или прехвърля средства в региона чрез сенчести банкови мрежи, заяви миналия месец Джон К. Хърли, заместник-министър на финансите на САЩ, отговарящ за борбата с тероризма и финансовото разузнаване.

Министерството на финансите на САЩ е наложило санкции на лица и компании в ОАЕ и Хонконг за координиране на такива трансфери.

Нито Sinosure, нито Chuxin обаче са засегнати от американските санкции.