Пентагонът, обезпокоен от ниските наличности на оръжия, с които САЩ биха разполагали при евентуален бъдещ конфликт с Китай, настоява своите доставчици на ракети да удвоят или дори учетворят темповете на производство в рекордно кратки срокове.

Натискът за ускоряване на производството на най-търсените боеприпаси се изразява в серия от срещи на високо равнище между ръководители от Пентагона и висши представители на американски производители на ракети, разкрива The Wall Street Journal.

Заместник-министърът на отбраната Стив Файнбърг играе необичайно активна роля в усилието, известно като Съвет за ускоряване на боеприпасите, като според информация на WSJ той лично звъни всяка седмица на някои изпълнителни директори, за да обсъжда напредъка.

През юни министерството свика водещите доставчици на ракети на кръгла маса в Пентагона, за да стартира индустриалната инициатива. На срещата, на която присъстват министърът на отбраната Пийт Хегсет и генерал Дан Кейн, председател на Съвета на началник-щабовете, са участвали и ръководители на няколко производители на оръжия, нови играчи като Anduril Industries, както и ограничен брой доставчици на ключови компоненти като ракетно гориво и батерии.

„Президентът Тръмп и министър Хегсет проучват извънредни възможности за разширяване на военната ни мощ и ускоряване на производството на боеприпаси“, коментира говорителят на Пентагона Шон Парнел, когато е попитан за усилията.

„Това начинание е плод на сътрудничество между лидерите на отбранителната индустрия и висшите служители на Пентагона.“

Някои участници в инициативата – както от правителството, така и извън него – се опасяват, че целите на властите не са реалистични. Сглобяването на отделна ракета може да отнеме до две години. Тестването и сертифицирането на нови доставчици като достатъчно надеждни може да струва стотици милиони долари и да отнеме месеци.

Остава и въпросът за финансирането.

„Големият, красив законопроект“ на администрацията на Тръмп, подписан през юли, предвижда допълнителни 25 млрд. долара за петгодишно финансиране на боеприпаси, но анализатори твърдят, че за постигане на агресивните цели на Пентагона ще са нужни десетки милиарди повече.

Технически данни за част от ракетите:

THAAD Interceptor – дължина 6,17 м, обсег 200 км, скорост 10 125 км/ч.

Standard Missile-6 – дължина 6,55 м, обсег 278 км, скорост над 3540 км/ч.

PAC-3 MSE – дължина 5,21 м, обсег 35 км, скорост 6170 км/ч.

Precision Strike Missile – обсег около 500 км, скорост от висока дозвукова до ниска свръхзвукова.

Long Range Anti-Ship Missile – дължина 4,27 м, обсег над 370 км, дозвукова скорост.

Joint Air-Surface Standoff (JASSM-ER) – обсег над 925 км, дозвукова скорост.

„Компаниите не произвеждат тези системи на спекулация“, казва Том Карако, експерт по боеприпаси в Центъра за стратегически и международни изследвания.

„Те чакат правителството да сключи договор. Трябва да има реална подкрепа с пари, не само думи“, посочва той пред WSJ.

Оборонителни гиганти като Lockheed Martin и Raytheon твърдят, че вече са реагирали – наемат нови работници, разширяват производствените площи и увеличават запасите от резервни части, за да се подготвят за потенциален скок в търсенето.

Но някои доставчици трудно достигат новите цели и се колебаят да инвестират в разширяване на капацитета, без да имат осигурени държавни поръчки.

Изпълнителният директор на RTX (майка на Raytheon) Кристофър Калио в писмо до Пентагона от 3 юли заявява, че компанията е готова да увеличи производството, но предупреждава, че ще са нужни допълнителни средства и дългосрочни ангажименти от министерството.

Американските военни изразяват тревога за способността на страната да увеличи производството още от началото на руската инвазия в Украйна през 2022 г.

Администрацията на Байдън започна програма за вдигане на капацитета и за преодоляване на проблемите във веригите за доставки през 2023 г.

„Конфликтът в Украйна е сигнал за събуждане“, каза тогавашният заместник-министърът на отбраната Бил ЛаПлант.

Новите поръчки обаче не смогват на ускорената консумация на скъпите прехващачи, включително Patriot, използвани за защита на Украйна от нарастващите руски атаки.

Американските власти искат повече от тези ракети, за да подсигурят бази и съюзници в Тихоокеанския регион.

През юни администрацията на Тръмп постави още по-амбициозни цели за производство. Последвалият конфликт между Израел и Иран, в който САЩ изстреляха стотици високотехнологични ракети в рамките на 12 дни, допълнително изтощи запасите.

Съветът за ускоряване на производството е съсредоточен върху 12 типа оръжия, нужни при потенциален конфликт с Китай. Според информация на WSJ сред тях са прехващачи Patriot, далекобойни противокорабни ракети, Standard Missile-6, ракети с прецизен удар и JASSM. Patriot е особено приоритетна, тъй като Lockheed изостава от световното търсене.

Армията през септември възложи на Lockheed договор за почти 10 млрд. долара за производство на близо 2000 ракети PAC-3 в периода 2024–2026 г. Пентагонът обаче иска доставчиците да стигнат до същия обем за една година – близо четири пъти повече от сегашните темпове.

Lockheed казва, че разглежда нови инвестиции в производството на Patriot и очаква да доставя над капацитета си в идните години.

Пентагонът анализира и дълбоките слоеве на веригите за доставки, за да открие тесни места и втори източници там, където единствен доставчик създава задръжки. Например производството на търсачка, вградена в носа на ракетата, идваща от Boeing, се превърна в критично място за Patriot.

Boeing наскоро завърши разширение на фабрика и ново оборудване за сглобяване. Компанията обяви, че вече е постигнала рекорден брой месечни доставки на търсачи и планира допълнително увеличение.

Някои доставчици са готови да рискуват капитал преди подписването на договори. Northrop Grumman например вече е инвестирала над 1 млрд. долара в производствени мощности за твърдогоривни двигатели и планира почти да удвои капацитета им през следващите четири години.