Провокациите на Владимир Путин и частичното оттегляне на Доналд Тръмп принуждават Европейския съюз да се трансформира радикално. Срещата на върха на лидерите на ЕС в сряда ще даде най-ясното доказателство, че блокът, какъвто беше някога, вече не съществува, пише POLITICO. 

Военните заплахи около срещата в Копенхаген едва ли биха могли да бъдат по-зловещи. От една страна руски изтребители навлязоха във въздушното пространство на НАТО, което накара Тръмп и лидерите на ЕС публично да подкрепят идеята за свалянето им. От друга летището в датската столица, на което ще кацнат десетки лидери и официални лица, претърпя сериозни смущения миналата седмица заради неидентифицирани дронове, описани от Дания като „хибридна атака“. 

Докато държавата се подготвя за предстоящата среща на върха, „всички граждански дронове, летящи в датското въздушно пространство, ще бъдат забранени“ от понеделник до петък, за да „се премахне рискът вражески летателни апарати да бъдат объркани с законни такива и обратното“, съобщи в неделя датското министерство на транспорта, цитирано от Euronews. 

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен – бивш германски министър на отбраната, настоява за безпрецедентна дискусия на срещата на върха относно военните способности на ЕС. Това е значително отклонение от традиционния фокус на блока върху търговията, антитръстовите мерки и икономиката. Сред обсъжданите варианти е създаването на „стена срещу дронове“ – система, която ще открива, проследява и сваля летателните апарати, както и проекти за осигуряване на бърза реакция срещу самолети, нарушаващи европейското въздушно пространство.

„Охраняването на небето е задача на НАТО“, отбеляза високопоставен служител на ЕС. „Задачата на ЕС е да бъде готов да заеме необходимата позиция, когато трябва да реагира – да подобри готовността си и да разполага с инструменти, за да може да реагира на заплахи, когато е необходимо“.

Срещата е първата откакто 27-те лидери на ЕС се събраха в Брюксел през юни. Тримесечието оттогава донесе кратък лъч оптимизъм след срещата между Тръмп и Путин в Аляска, но скоро след това положението се влоши още повече. На втората среща на върха, планирана за края на октомври в Брюксел, блокът ще иска реални решения за укрепване на отбраната на Европа и предоставяне на финансова помощ на Украйна.

Признаването на риска, който представлява Москва, е лесната част, а как да се реагира в рамките на ЕС е истинското предизвикателство. Лидерите могат поне да се съгласят около един основен принцип – да не правят нищо, което може да доближи Европа до всеобща война. 

Украинският президент твърди, че Кремъл проверява способността на Европа да защитава въздушното си пространство след нови наблюдения на дронове над територията на европейски държави

Зеленски твърди, че Путин подготвя атака срещу друга европейска държава

„Предизвикателството за европейските лидери в Копенхаген е да намерят равновесие в сдържането на все по-рисковото руско ръководство, което да позволи ефективното управление на такива инциденти, без те да ескалират в криза или потенциално в конфликт“, коментира Рафаел Лос, експерт по отбранителна политика в аналитичния институт „Европейски съвет за външни отношения“. „Това е много трудно, когато президентът на САЩ, най-големият съюзник в НАТО, казва: „Чувствайте се свободни да сваляте [руски самолети], но дали ще ви подкрепя, не знам.“

Тази по-опасна фаза на европейската политика е изпълнена с потенциални бедствия. В частни разговори правителствени служители споделят пред POLITICO опасения от перспективата за „момент Франц Фердинанд“ – внезапна ескалация, заплашваща да въвлече континента в конфликт. 

Полша изпрати изтребители и временно затвори част от въздушното си пространство в неделя след руска атака срещу Украйна, която според президента на страната Володимир Зеленски е продължила повече от 12 часа. Призовавайки Европа да засили отбраната си, Зеленски предупреди, че Кремъл е насочил погледа си дори отвъд Украйна.

Увеличаване на разходите

Ако има съгласие около основните принципи на отбраната, то финансирането остава спорен въпрос. Превръщането на ЕС в ефективна световна сила струва пари и не всички столици са съгласни колко точно трябва да се похарчи, да не говорим за какво.

Военните лидери настояват, че Европа вече е въвлечена във война с ниска интензивност с Русия. Исторически, казват те, войните са печелени само с публичен дълг. Готовността на ЕС да инвестира в отбрана сама по себе си изпраща послание, което може да възпре агресията.

Но предоставянето на ЕС на по-голям бюджет за каквото и да е рядко е било популярно, а още по-малко сега, когато десните лидери са дошли на власт с антиевропейска реторика.

Инцидентът е станал през нощта и е продължи няколко часа

Засечени са дронове над най-голямата военна база в Дания

 Дори страни, близки до Кремъл, като Унгария и Словакия, приветстваха допълнителните средства за оръжия, обучение и оборудване като стимул за икономиките си. Други, като Испания, омаловажават риска от война, като така се опитват да защитят собствените си бюджети. Холандия, Швеция и Германия постоянно изразяват загриженост относно допълнителното заемане на средства за военно превъоръжаване и помощ за Украйна.

Но нищо не може да обедини европейските лидери, както заплахата от инвазия. Дипломати се надяват нарастващите заплахи да помогнат за вземането на решения, които преди това биха били невъзможни.

„Това е труден баланс, защото не искате да плашите хората, но искате лидерите да са достатъчно наясно с рисковете, за да ги вземат на сериозно“, казва дипломат, участващ в европейските дискусии.

Изолиране на Орбан

Времето не е на страната на Европейския съюз. Украйна е изправена пред бюджетен дефицит от около 23 млрд. долара през следващата година. Това дава на правителствата само няколко месеца, за да предоставят значителна сума пари, с която да подкрепят военните усилия на Киев. Фон дер Лайен вярва, че е намерила отговора под формата на „репарационен заем“ в размер на 140 млрд. евро, който се финансира от санкционирани руски пари. Парите ще дойдат от руски активи, замразени от ЕС от началото на конфликта в Украйна през 2022 г.

Унгарският премиер Виктор Орбан вероятно ще възпрепятства плана на ЕС да конфискува активите, но Комисията смята, че е намерила законен начин да изключи Унгария от процеса на вземане на решения. Лидерите ще обсъдят плана в сряда и се надяват да достигнат до официално решение на втората среща на върха в края на октомври.

Две компании, ангажирани с изграждането на стена срещу дронове в Балтийските държави, заявяват, че технологията им вече е готова за внедряване

Готова ли е Европа да изгради „Стена срещу дронове“ за надеждна въздушна отбрана

„Целта [в Копенхаген] е да се събере достатъчна подкрепа от други страни, за да се изолира Орбан“, посочи дипломат от ЕС. „Намираме се в сива зона.“

Срещата на върха в Копенхаген бележи пореден етап в развитието на ЕС, но едно остава непроменено – съюзът продължава да се бори за водеща роля, докато реалните му възможности изглеждат ограничени.