Последните инциденти с дронове в Дания бяха поредните, които разкриха уязвимости на европейското въздушно пространство и поставиха въпроса как летищата и властите трябва да реагират на такива нарушения.

Датските власти бяха критикувани за неспособността си да идентифицират или свалят някой от безпилотните летателни апарати, засечени на шест различни места близо до цивилни и военни летища през тази седмица.

Министър-председателката Мете Фредриксен не изключи възможността Москва да стои зад инцидента във вторник на летището в Копенхаген, след като НАТО и ЕС осъдиха „безразсъдното“ поведение на Москва при полети на дронове и самолети във въздушното пространство на държави, граничещи с Русия или Украйна. По-рано този месец, самолети на НАТО свалиха руски дронове, навлезли в полското въздушно пространство, докато Румъния изпрати изтребители, когато дрон влезе на нейна територия от Черно море. Естония направи същото при нарушаване на въздушното ѝ пространство от руски самолети.

Но инцидентите в Дания, която не е част от т.нар. източен фланг, включваха дронове с неопределен произход, като нахлуванията са се случили през нощта, а Москва категорично отрича да има нещо общо, пише в свой анализ Financial Times.

Следвайки позицията на датската полиция и военната разузнавателна служба, Фредриксен коментира късно в четвъртък, че не знае кой стои зад петте дрона, които по-рано същия ден нарушиха работата на регионални летища и военни обекти. По думите ѝ обаче „изглежда става въпрос за професионален играч“.

„Това показва предизвикателството при защитата на критична национална инфраструктура“, казва пред изданието Дъглас Бари, старши сътрудник по военна авиация в Международния институт за стратегически изследвания. „Има изобилие от цели, които злонамерен актьор може да иска да атакува, за да причини вреда. Много е лесно да се направи и много трудно да се противодейства“.

Въпреки че в случая извършителят остава неизвестен, Русия постоянно тества реакциите на страните членки на НАТО с операции „които размиват границите между отбраната и правоохранителните органи“, добавя Джузепе Спатафора, анализатор в Института за сигурност на ЕС.

Две компании, ангажирани с изграждането на стена срещу дронове в Балтийските държави, заявяват, че технологията им вече е готова за внедряване

Готова ли е Европа да изгради „Стена срещу дронове“ за надеждна въздушна отбрана

„Дания се сблъска с дронове, които потенциално са били изстреляни в нашия район“, казва от своя страна министърът на отбраната на страната Троелс Лунд Поулсен, добавяйки, че една от теориите е, че те са могли да бъдат изстреляни от кораби, преминаващи през Балтийско море.

Датското правителство направи поредица от високопрофилни военни инвестиции през последните седмици, включително в средно- и дългосрочна противовъздушна отбрана, както и в далекобойни ракети, способни да удрят по руска територия. Поулсен обаче признава, че „днес не можем да представим решение, което премахва заплахата от дронове, въпреки че ще закупим всичко необходимо“.

Дания търси помощ от Украйна, включително на среща в петък, където ЕС предлага да координира придобиването на украинска технология за изграждане на „стена срещу дронове“ на източния фланг. В защитата си срещу руската агресия, Украйна е разработила евтини способности за противодействие на дронове, с каквито никоя друга европейска държава не може да се похвали, като използването на акустични сензори, мобилни патрули с тежки картечници и противовъздушни оръдия и наскоро евтини дронове за прихващане.

Въпреки това Поулсен признава: „Трябва да бъдем честни: дори и да имаме правилните инструменти, все още може да има дронове, които имаме проблеми да засечем, защото има голям технологичен скок“.

Друг проблем е огромният брой потенциални цели.

Досега потвърдените инциденти в Дания са се фокусирали върху летища, включително тези, на които са базирани изтребители и военни транспортни самолети, както и над щабквартирата на армейски полк. Но има много други възможности – от енергийни обекти до болници, правителствени сгради и различни тръбопроводи и кабели.

Брюксел ще раздаде милиарди на правителствата за закупуване на изпитана в битка технология, за да запълнят пропуските в сигурността на НАТО

Европа се обръща към украинските технологии, за да се защити от руските дронове

Бари казва, че „е трудна задача“ да се картографира и защити критичната национална инфраструктура, „особено когато нарушителите не се опитват да я разрушат, а да причинят пакости“.

На въпрос защо не свалят дроновете, датската полиция и военни подчертават, че имат способност, но са избрали да не го правят. В случая с два до три големи дрона, засечени в понеделник вечер на летището в Копенхаген, те мотивират избора си с близостта на самолети, пълни с гориво и пътници, както и жилищни райони. Майкъл Хилдгаард, главнокомандващ на датската армия, беше категоричен, че военните са били готови да свалят дроновете в четвъртък, но са решили да не го правят след „обща оценка“ на рисковете.

Опозиционни политици обаче критикуват правителството за това, че не е научило уроците от последните три и половина години война в Украйна.

„Това е едновременно смущаващо и страшно. Правителството дължи на Дания да овладее ситуацията“, казва Алекс Ванопслах, ръководител на Либералния алианс.

Франсоа Хейсбург, френски военен анализатор, е на друго мнение – той смята, че е трудно да се упрекне датското правителство или да се заключи, че му липсва технология или доктрина за противодействие на дронове.

„Датчаните са в особен свят, където не са във война, но биха могли да бъдат“, предупреждава обаче той.

Това е първият случай, в който силите на НАТО влизат в пряк конфликт с Русия от началото на нейната инвазия в Украйна

6 въпроса за руските дронове, нахлули във въздушното пространство на Полша

Ръководството за безопасност на дронове, публикувано от Европейската агенция за авиационна безопасност, признава, че „имайки предвид потенциалните катастрофални последици от сблъсък“ между самолет и дрон, операторите на летища „често нямат друг избор, освен да спрат или ограничат операциите на пистите, което води до сериозни смущения в въздушния трафик“.

Летищните радари не могат да засичат дронове, така че единственият начин да ги открият е чрез радиосигнали. Проблемът е, че тази приоритетна политика за безопасност е широко известна на всеки, който иска да предизвика смущения.

„Никой, особено органите на реда или контролните служби за въздушен трафик, няма да поеме и най-малкия риск да не затвори летището — което може да е точно това, което някой иска да постигне“, казва пред Financial Times европейски експерт по авиационна безопасност.

Към днешна дата малък брой летища могат да свалят дронове, като често тази задача се пада на полицията. Ако подобни нарушения се увеличат, летищата, ръководителите на въздушния трафик и полицейските сили ще бъдат подложени на натиск да променят политиките си за затваряне на летищата.

„Имаме проблеми с дроновете почти откакто съществуват“, казва експертът. „Проблемът сега е честотата на тези инциденти“.

Голяма част от него идва от асиметрията в рисковете и разходите между отбрана и нападение с дронове. Малки квадрокоптери са трудни за засичане без специални радари, а заглушителите могат да нарушат други комуникации в района. Освен това Русия използва дронове на стойност 20 000 долара за атаки в Украйна, докато западната противовъздушна отбрана разчита на ракети от 500 000 долара и много по-скъпи изтребители.

„Добре знаем, че сметката не излиза, ако продължаваме така“, казва пред Financial Times министър на държава от първа линия.

Но както Дания, така и останалата част от Европа се събуждат за потенциални хибридни атаки, които могат да бъдат насочени към стотици, ако не и хиляди цели във всяка страна.

„Има една страна, която е основният враг на Европа. И това е Русия“, казва Фредриксен. „Русия прави всичко възможно на няколко различни нива, за да дестабилизира Европа — прави го директно чрез война и чрез хибридни атаки. Москва има една цел — да разклати основите на Европа“.