Нищо не преустановява вътрешните политически различия в една държава от опасността от война с исторически враг. Точно това се случва в момента в Полша.

След като най-малко 19 руски дрона нарушиха полското въздушно пространство в сряда, което мотивира обикновено скараните лидери на страната да демонстрират необичайно единство и солидарност.

Полският президент Карол Навроцки и министър-председателят Доналд Туск често влизат в противоречия, като десният президент се опитва да подкопае позициите на центристкия министър-председател в ожесточена политическа битка, която дестабилизира външната политика на страната и бие тревога за нейните публични финанси.

Но в сряда във Варшава цареше хармония и патриотизъм - поне през първите часове, след като полски и нидерландски военни самолети свалиха няколко дрона, пише POLITICO.

Навроцки разкри, че се е срещнал с Туск в полското военно командване, където и двамата са били информирани за инцидента. Двамата лидери обсъдиха и прибягването до член 4 от НАТО, който призовава членовете на алианса да се консултират в случай, че „териториалната цялост, политическата независимост или сигурността на някоя от страните е застрашена“. В крайна сметка това беше направено.

Няколко часа по-късно Туск е изпратил подобно съобщение до парламента, в което заявява, че между президентската канцелария и правителството му има „пълно сътрудничество“.

„Искам да подчертая възможно най-категорично, че сътрудничеството между институциите е образцово. Поддържам постоянен контакт, включително с президента“, казва Туск, цитиран от изданието. „В такива трудни моменти е от решаващо значение всички институции да действат като един юмрук. И трябва да ви уверя с пълна убеденост, че всички те издържат този тест“.

Това е забележителна промяна в тона. Туск и Навроцки са в конфликт почти ежедневно, откакто последният встъпи в длъжност в началото на август. Новоизбраният президент наложи вето върху някои ключови законодателни актове на управляващата коалиция, водена от Туск, а премиерът го обвини, че замисля да провали реформаторската програма на правителството, за да постави партията си „Право и справедливост“ (PiS) в по-изгодна позиция преди следващите общи избори през 2027 г. Двамата са в конфликт и по въпросите на външната политика, особено след неотдавнашното посещение на Навроцки в Белия дом, където се срещна с политическия си съюзник Доналд Тръмп.

Но първите изстрели, които полската армия произведе срещу нападател от 1945 г. насам, явно са променили настроенията.

След разговор между Тръмп и Навроцки по-късно в сряда американският президент написа в социалните медии: „Какво става с Русия, която нарушава въздушното пространство на Полша с дронове? Да започваме!“.

Навроцки пък беше категоричен: „Днешните преговори потвърдиха единството на съюза“.

Матеуш Моравецки, бивш министър-председател от PiS и обикновено яростен противник на Туск, от своя страна публикува пост, в който се казва: „В моменти като тези лоялността, солидарността и отговорността са това, което има значение. Заедно можем да го направим. Ще победим врага“, подчертавайки, че „има един враг и този враг е външен“.

Но дори в тези първи часове на политическо единство започнаха да се появяват пукнатини, след като представители от двете страни на политическата барикада в Полша все пак размениха остри реплики по отношение на готовността на страната да реагира на руската заплаха.

А според POLITICO този инцидент поставя поне 6 въпроса, върху които спешно трябва да се мисли. И то не само от Варшава.

6 въпроса за руските дронове

Руската диверсия с дронове над Полша е ясен знак за ескалация на враждебните действия на Москва срещу Европа, твърди изданието. Според него инцидентът повдига много въпроси за Русия, Полша и НАТО – от това дали Кремъл нарочно е изпратил безпилотната ескадрила до това дали Варшава и Атлантическият алианс са се адаптирали достатъчно към реалностите на съвременната война.

1. Какво се случи над източна Полша?

Премиерът Доналд Туск заяви пред полския парламент, че въздушно пространство на страната е било нарушено 19 пъти. Полски изтребители F-16 и нидерландски F-35, както и други самолети, са реагирали и са свалили най-малко четири дрона.

Фрагменти от тях са били намерени в източната част на страната, като един от тях се е разбил в къща. Няма пострадали. Варшава е доста ясна по отношение на това кой е виновен.

„Няма съмнение относно агресивните намерения на Русия“, заяви Туск, след което активира член 4 от договора на НАТО, за да свика среща със своите съюзници и да обсъди ситуацията.

„Цялата машина сега ще се заеме с оценката“, коментира представител на Алианса.

2. Може ли да е инцидент?

Както Полша, така и други страни от първата линия на НАТО, като Румъния и България, са регистрирали случайни инциденти с руски дронове, откакто Кремъл започна инвазията си срещу Украйна. Но това е първият път, когато толкова много дронове са забелязани над страна от Алианса – и първият път, когато руски дронове са свалени с военна сила.

По-ранните инциденти можеха да бъдат обяснени като единични случаи, но това е по-трудно при толкова голям брой безпилотни апарати.

Полският външен министър Радослав Сикорски коментира пред POLITICO: „Оценката на въздушните сили на Полша и НАТО е, че те не са се отклонили от курса си, а са били умишлено насочени“.

Това мнение е подкрепено и от други страни.

„Няма никаква причина да се подозира, че това е било грешка в корекцията на курса или нещо подобно“, категоричен е германският министър на отбраната Борис Писториус.

Фабиан Хофман, експерт по ракетна и ядрена стратегия в Университета в Осло, пък заявява, че инцидентът носи всички белези на умишлено действие.

„Тези дронове са следвали контролирана траектория, така че изглежда, че Русия е действала умишлено“, смята той.

Британският министър на отбраната Джон Хили добавя: „Има противоречиви информации и все още няма категорична оценка за това, какво стои зад атаките с дронове. Каквито и да са били намеренията, те са били опасни, каквито и да са били намеренията, те са били безразсъдни, и каквито и да са били намеренията, те са нарушили суверенното въздушно пространство на Полша и НАТО“.

3. Какво казва Кремъл?

Първата реакция на Москва беше да обвини Украйна.

„Знаем едно: тези дронове са долетели от страна на Украйна. Не са представени доказателства в подкрепа на твърдението, че те са с руски произход“, казва Андрей Ордаш, временен представител на Русия във Варшава, пред полското външно министерство.

„Предпочитаме да не коментираме по никакъв начин. Това е извън нашата компетентност“, добави говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, цитиран от държавната информационна агенция ТАСС, добавяйки, че лидерите на ЕС и НАТО обвиняват Русия в различни провокации „ежедневно, най-често без дори да се опитват да представят някакви аргументи“.

Министерството на отбраната на страната пък се похвали, че Русия е провела успешна мащабна атака с дронове срещу „предприятия от военно-промишления комплекс на Украйна“ в западната част на страната. Според него нямало „планирани“ цели на полска територия. То също така заяви, че дроновете, които според съобщенията са пресекли границата с Полша, имат максимален обсег на полета не повече от 700 километра, намеквайки, че безпилотните апарати, изстреляни от Русия, не биха могли да достигнат Полша.

„Въпреки това сме готови да проведем консултации с Полша по този въпрос“, акцентираха още от ведомството.

4. Това част ли е от руски план?

Въпреки неефективните заплахи на Доналд Тръмп срещу руския лидер Владимир Путин и неуспешните му опити да сложи бърз край на войната, Русия засилва агресията си срещу Украйна през последните седмици.

Тя организира все по-мащабни удари срещу украински градове. В неделя Москва изстреля над 800 дрона и ракети, една от които удари главната правителствена сграда на Украйна – нещо, което досега не се е случвало по време на войната.

Русия удари и американска фабрика в западната част на страната. В края на август дипломатическата мисия на ЕС и близката Британска културна служба бяха ударени в центъра на Киев.

„Това е послание от Москва, че те не се интересуват от мир, гарантиран от западни сили за сигурност, и вероятно не се интересуват от мир изобщо“, смята Тимъти Аш, икономист, който отразява събитията в Централна Европа.

О.р. генерал Бен Ходжес, бивш командир на американската армия в Европа, също не се съмнява, че нахлуването на дроновете е било умишлено, и заявява, че то подчертава склонността на Путин към риск, като отбелязва, че в Полша са разположени около 8000 американски войници.

Според Хофман готовността на Москва да поема подобни рискове отразява както слабост, така и опортюнизъм.

„Русия не зачита Европа. А реалността е, че Русия не се справя особено добре, особено в икономическо отношение. Именно затова Кремъл избира да ескалира сега – те виждат възможност“, посочва той.

5. Какво казва това за готовността на Полша и НАТО за противовъздушна отбрана?

Полша и нейните съюзници видяха дроновете (въпреки че съюзникът на Кремъл Беларус пое част от заслугите за уведомяването на Варшава за приближаването им) и свалиха някои от тях, но това не е забележителен успех.

„Това не е нещо, за което трябва да се използват F-16 и F-35“, категоричен е Ходжис.

След повече от три години война това показва също така, че НАТО не е направило достатъчно, за да се подготви за руската атака, за която анализаторите продължават да предупреждават, че е реална заплаха, според Филипс О'Брайън, професор по стратегически изследвания в Университета на Сейнт Андрюс.

„Вчерашната „тренировъчна“ атака на руснаците срещу Полша показва, че държавите от алианса не са се погрижили да се подготвят адекватно не само за бъдеща война, но и за войната, която ги заплашва в момента“, предупреждава той.

Украйна, която е свикнала с почти ежедневните атаки от Русия, реагира по-бързо и по-евтино. Киев разкри, че отбраната му е пресекла 386 от 415 руски дрона и 27 от 43 ракети, изстреляни през нощта във вторник.

6. Как може да реагира НАТО?

Алиансът е наясно, че въздушната му отбрана се нуждае от подобрение, а инцидентите от сряда подсилват това усещане.

Оана Лунгеску, сътрудник в мозъчния тръст Royal United Services Institute и бивш говорител на НАТО, припомня, че генералният секретар на НАТО Марк Рюте „е казал, че НАТО се нуждае от петкратно увеличение на въздушните и ракетните си отбранителни способности, така че това е спешен приоритет. Важно е също така всички страни от НАТО да изяснят националното си законодателство относно свалянето на самолети, навлизащи в тяхното въздушно пространство“.

Ходжис пък призовава НАТО да проведе голямо многонационално учение за противовъздушна отбрана, за да координира адекватно противовъздушната отбрана във всички свои държави от първата линия. Той също така препоръчва да се променят правилата за участие във въздушните патрули над Балтийско и Черно море, за да се позволи на самолетите на НАТО да свалят руски дронове и ракети.

Не на последно място, той смята, че е логично НАТО да наложи зона за забрана на полети над западната част на Украйна, за да попречи на руските дронове и ракети да се доближат до територията на съюзниците.