Президентът на Китай Си Дзинпин постави консервативни цели за намаляване на емисиите от втората по големина икономика в света, като същевременно отправи прикрит упрек към липсата на действия на САЩ по въпросите на климата при управлението на Доналд Тръмп.

Във видеообръщение към среща на върха на ООН за климата Си заяви, че Китай ще намали емисиите на парникови газове с до 10% през следващото десетилетие, като удвои инсталирания си капацитет от вятърна и соларна енергия спрямо днешните нива.

„Зелената трансформация е тенденция на нашето време“, каза Си, цитиран от Financial Times.

„Докато някои държави действат срещу нея, международната общност трябва да остане фокусирана върху правилната посока“, добави той в препратка към САЩ.

Китай е най-големият източник на парникови газове в света и неговите цели за ограничаване на емисиите са най-важният компонент от международно договорената цел на Парижкото споразумение - ограничаване на повишаването на средната глобална температура до 1,5°C над прединдустриалните нива.

Много климатични експерти очакваха Пекин да обещае по-дълбоки съкращения от около 15%.

Голямата амбиция на Тръмп - да нанесе удар върху китайската търговска машина - до момента не е успешна. Общият износ на Китай се е увеличил, като новите пазари компенсират спада

Светът продължава да купува от Китай въпреки атаките на САЩ

Фактът, че планът беше представен лично от Си, се смята за показателен и подчертава доминиращата позиция на страната като водещ производител на чисти технологии.

Речта на китайския лидер идва ден след като американският му колега заяви, че климатичната промяна е „най-голямата измама, извършвана някога в света“.

Доналд Тръмп атакува и глобалния преход към възобновяема енергия като „шега“, която според него обслужва Китай, помагайки му да изнася своите технологии.

Си, от друга страна, призова за по-широко международно сътрудничество в сферата на зелените технологии - сектор, доминиран от Китай, но засегнат от американските мита.

Основната цел за намаляване на емисиите до 2035 г. беше резултат от месеци дебати сред индустриалните и икономическите плановици на Си, докато страната същевременно се бори с дефлационен натиск.

Безпрецедентният мащаб на изграждането на възобновяема енергия в Китай създава първата голяма „електродържава“ в света – икономика, която все повече се захранва с електричество, а не с директно потребление на изкопаеми горива

Какво означава първата „електродържава“ в света за бъдещето на енергията?

Планът предвижда Китай да постигне съкращение на емисиите с 7–10% до 2035 г. спрямо пиковите им стойности, да увеличи дела на не-фосилните горива в енергийния си микс над 30% и да увеличи шесткратно капацитета си за соларна и вятърна енергия спрямо нивата от 2020 г.

По-ниската от очакваната цел за следващото десетилетие постави под съмнение дали обявената от Си през 2020 г. цел за въглеродна неутралност до 2060 г. е постижима.

Активистки групи изразиха надежда, че Китай ще надмине поставената цел, тъй като често е „обещавал по-малко и е доставял повече“, пише FT .

На база почти три четвърти от наличните данни, въглеродните емисии на Китай през 2025 г. може да останат на равнището от 2024 г. или дори по-ниски, отчасти заради забавянето на производствения растеж. Това ускорява възможността страната да изпълни целта за „пикови емисии“ до 2030 г., поставена по-рано от Си.

За разлика от Китай, САЩ се оттеглиха от Парижкото споразумение за климата, като Тръмп прегърна индустриите, свързани с изкопаеми горива.

ЕС пък е под политически натиск от държави, изправени пред икономически ограничения и надигаща се опозиция срещу зелените политики. Съюзът не успя да постигне обвързващ план за намаляване на емисиите през следващото десетилетие преди Общото събрание на ООН. Вместо това политиците подкрепиха „декларация за намерения“ за намаление на емисиите с 66,3–72,5% до 2035 г.

Според британския мозъчен тръст Ember, Китай е най-големият инвеститор в чиста енергия в света, като е похарчил 625 млрд. долара миналата година. Това представлява почти една трета от глобалния обем и движи драматичен спад в разходите за възобновяема енергия, електромобили и батерии.

На вътрешния пазар бързото внедряване на чисти технологии води до „плато в директната употреба на изкопаеми горива в цялата китайска икономика“, съобщава Ember.

Повече от 50 държави представиха актуализирани климатични планове по време на срещата на ООН в Ню Йорк.

„Науката изисква действия. Законът ги заповядва“, каза генералният секретар на ООН Антониу Гутериш.

„Икономиката ги налага. А хората ги изискват.“