Откакто Доналд Тръмп се върна на поста си, една страна понася най-силно яростта му. „Бяхме ограбени от всяка страна по света“, заяви той през април, „но Китай е главният грабител“.

На 6 септември американският президент измисли нов етикет: „най-дълбокият, най-тъмен Китай“.

В този случай той съчетава думите с действия. Митата върху китайски стоки, включително значителни такси, наложени на страната заради участието ѝ в търговията с фентанил, са сред най-високите.

Търговските споразумения със страни от Югоизточна Азия целят стоки, за които се подозира, че са „препращани“ от Китай, а САЩ оказват натиск върху ЕС да изключи китайските метали от своите вериги за доставки.

Голямата част от търговската програма на Тръмп е хаотична, но опитът за изолация на Китай е единствената част, която изглежда като последователен план, пише The Economist.

Лидерът на Китай Си Цзинпин отвърна със свои митa и сега се опитва да печели други части на света, включително ЕС, Индия, Малайзия и Виетнам. Най-смелото му публично представяне бе на срещата на Шанхайската организация за сътрудничество на 1 септември, където той представи Китай като алтернатива на САЩ и призова членовете да „се противопоставят на мисленето от Студената война и на тормоза“.

Какво означава всичко това на практика? Няколко месеца след „Деня на освобождението“ на Тръмп, търговските данни дават следа. Според китайските митнически данни, последните от които са публикувани на 8 септември, за последните три месеца износът за САЩ е паднал с четвърт спрямо предходната година.

Делът на „чичо Сам“ от китайския износ е намалял от 15% на 10% през август.

Ако Вашингтон не коригира бързо ситуацията, ще открие, че не само Пекин, но и други части на света го изпреварват, твърди анализаторът Иво Даалдер

В надпреварата между Китай и САЩ, Китай печели

Все пак по-голямата амбиция на Тръмп, да нанесе удар върху китайската търговска машина, не е успешна, посочва The Economist. Общият износ на Китай се е увеличил, като новите пазари компенсират спада.

Между юни и август общите доставки на Китай са се увеличили с 6% спрямо предходната година. Продажбите за Африка са скочили с една трета, износът за Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) е нараснал с една пета, а доставките за Европа са се увеличили с почти една десета. Преди година ЕС и САЩ са поглъщали подобен дял от китайските стоки. Днес Европа купува с над 60% повече.

Светът извън САЩ, следователно, купува повече китайски стоки от всякога.

Това е особено вярно за глобалния юг, където Инициативата „Един пояс, един път“ (BRI), създадена през 2013 г., е положила стабилни основи. Скоростта на BRI се е ускорила след завръщането на Тръмп в Белия дом.

През първата половина на 2025 г. активността по BRI достигна рекорд, с над 120 млрд. долара нови договори и инвестиции, според Griffith Asia Institute.

Почти половината от строителните договори, възлагани на китайски компании, са за проекти в Африка. Те възлизат на над 30 млрд. долара - пет пъти повече от същия период на предходната година и повече отколкото за всеки друг регион.

Тези сделки стимулират търговията. Китайският износ за Нигерия е скочил с над половина през последните три месеца спрямо година по-рано, воден от търсенето на оборудване за изграждане на китайско-финансирани железници и електроцентрали.

Египет също използва заеми по BRI.

Президентът на САЩ e отправил извънредното искане в опит да принуди Русия да прекрати инвазията си в Украйна

FT: Тръмп призовава ЕС да наложи 100% мита на Китай и Индия, за да окаже натиск върху Путин

Китайското финансиране напредва и по други линии: Кения планира да конвертира китайски заеми в долари в юани, а Египет, Нигерия и Южна Африка подписаха валутни суап споразумения.

Междувременно Китай утвърждава ролята си във веригите за доставки. Между юни и август доставките от Китай за Тайланд и Виетнам са с една четвърт по-високи спрямо година по-рано.

Най-големите ръстове са в електрониката и машините, като потоците към двете страни са нараснали с над 40%. Част от това може да се обясни с „предварителни доставки“ преди въвеждането на нови мита. Но по-дълбоки промени се случват под повърхността.

Китай премества производство вътре в АСЕАН, включително в Индонезия, Малайзия, Тайланд и Виетнам, за да отговори на правилата за произход на блока. Това може да минимизира препращането на стоки, но утвърждава ролята на китайските компании в търговията.

Изключението от тази картина е по-близо до Америка. Между май и юли мексиканският внос от Китай е намалял с 6% спрямо предходната година и вероятно ще падне още. На 4 септември Клаудия Шайнбаум, президент на Мексико, обяви планове за нови мита върху китайски коли, текстил и пластмаси. Мярката цели както да защити местните компании, така и да задоволи Тръмп, който отдавна настоява за създаване на „Форт Норт Америка“.

През XV век династията Мин в Китай се обърна навътре, ограничи търговията и започна строежа на Великата китайска стена. Оттеглянето е подкопало жизнеността на страната и е ускорило нейния упадък. Това е пример от анализа на Тhe Economist, която стои зад следното послание:

„Като строи свои собствени стени, САЩ рискува да повтори същата грешка днес - както вече подсказват търговските данни.“