Еманюел Макрон изгради репутацията си на защитник на климатичните цели на Европа с предизвикателния призив „Да направим планетата си отново велика“. Сега обаче именно той натиска спирачката, пише в свой анализ POLITICO.

Изданието акцентира, че френският президент е прекарал последните месеци в опити да убеди колегите си лидери да натиснат пауза върху определянето на следващите климатични цели на Европейския съюз. Тези негови усилия в крайна сметка завършиха с отмяната на гласуване, на което се очакваше да бъдат определени целите на ЕС за 2035 и 2040 г., миналата седмица.

Макрон настоява, че подкрепя стриктни климатични цели и просто иска повече време, за да се увери, че ЕС взима правилното решение. Но действията му го поставиха в един лагер с държави, които традицонно са техни противници, като Полша и Унгария, увеличавайки шансовете им да отслабят зелените амбиции на блока, пише още изданието.

А това поставя ЕС в неблагоприятна позиция, когато става дума за спазване на Парижкото споразумение - точно 10 години след като Франция поведе света към този исторически пробив на полето на екологията.

„Опасният ход на френския президент даде силно политическо рамо на правителства в ЕС, които искат да блокират амбициозните климатични действия”, категоричен е пред POLITICO Лорънс Тубиана, бивш френски дипломат и ключов архитект на Парижкото споразумение от 2015 г.

Тъй като то е под натиск от страна на администрация на САЩ, която е враждебна към действията за справяне с климатичните промени, и на фона на растящото геополитическо напрежение, позицията на ЕС е под внимателно наблюдение.

„Ако накрая изглежда, че онези, които са най-близо до Доналд Тръмп, печелят спора за климатичните политики на ЕС, това няма да изглежда добре”, акцентира Тубиана.

Жегата е причинила 2300 смъртни случая в 12 града, от които 1500 се дължат на климатични промени, показва проучване

Климатичната криза е утроила броя на жертвите от юнската гореща вълна в Европа

Обратният завой на Макрон

Макрон за първи път предупреждава срещу бързането при обсъждането на целта за 2040 г. по време на среща на лидерите на ЕС през юни. Но намесата му отива по-далеч от просто предупреждение. Заедно с Доналд Туск от Полша и Джорджа Мелони от Италия, френският президент също е настоял Европейската комисия да отложи представянето на целта за 2040 г., според трима дипломати, запознати с дискусиите.

„Гласът на Макрон беше най-силен в залата“, казва един от тях.

Комисията пренебрегна призивите на триото и само няколко дни по-късно публикува предложението си за намаляване на емисиите на ЕС до 2040 г. с до 90% спрямо нивата от 1990 г. Но това не спира трансформацията на френския президент. На серия срещи на дипломати от 27-те държави в блока в началото на септември Франция е засилила кампанията си за отлагане на решението.

„Този ход наистина създаде хаос и накара много държави членки да се присъединят към призивите за отлагане”, посочва друг служител на ЕС пред POLITICO.

Гласуването за целта за 2040 г. в крайна сметка е отменено едва след като Франция и Германия се присъединяват към призива на още девет страни. Но, за разлика от Париж, Берлин не води активна кампания в тази посока.

Според изданието тактиката на Макрон отразява по-широка промяна. Първият му мандат беше белязан от силна зелена реторика, макар и без съответните действия. След пандемията обаче се появи друг Макрон. През втория си мандат той шокира съюзниците си в ЕС, като през 2023 г. призова за „регулаторна пауза“ на зеленото законодателство. В началото на тази година той повиши залога, настоявайки за „масивна регулаторна почивка“, включително отмяна на вече приети закони.

Защитата му на Парижкото споразумение също стана по-приглушена: тази година той не осъди второто оттегляне на Тръмп от споразумението — рязък контраст с прочутата му реч от 2017 г., когато той беше много остър към Белия дом.

Ключов момент, според Фук-Вин Нгуен от Института „Жак Делор“, е бил възходът на крайната десница на европейските избори през 2024 г., което накара Макрон да разпусне парламента и да свика предсрочни избори.

„Някои лидери решиха да тълкуват резултата като отхвърляне на климатичните политики“, казва Нгуен. „Макрон започна да разбира, че климатичните промени вече не се възприемат като приоритет“.

Крайнодясната Vox представя смъртоносните горски пожари в страната, предизвикани от климатичните промени, като резултат от счупена политическа система

Природните бедствия като гориво за крайната десница - примерът Испания

Занижаване на летвата

Докато Макрон настоява за отлагане на целта за 2040 г., усилията му нанасят удар и върху целта за 2035 г., предвидена в Парижкото споразумение. Подписалите споразумението са задължени да представят нови климатични планове на всеки пет години, а целите за 2035 г. трябва да бъдат внесени до края на септември. Но без цел за 2040 г., ЕС няма как да постигне съгласие за тази за 2035 г. По този начин ЕС ще пропусне крайния срок на ООН, подкопавайки собственото си влияние в преговорите.

Макрон дори подсказа, че би приел по-ниска цел за 2035 г. от тази, която Комисията посочва. Докато тя говори за 72,5% намаление спрямо 1990 г., Елисейският дворец намеква за „диапазон от цели“, което може да свали летвата до 66% — нещо, което тревожи екологичните организации.

Нови съюзници

Инициативата на Макрон е приветствана от нови съюзници.

„Работим заедно с Италия и Франция по проекта за целта за 2040 г. от самото начало“, казва полският заместник-министър на климата Крис Болеста.

Джорджа Мелони също „не е съгласна с предложението на Европейската комисия“, както и Доналд Туск, който се обяви твърдо против. Унгария, Чехия и Словакия също настояват за промени, наричайки целите прекомерни.

Засега Макрон успя да измести обсъждането на целта за 2040 г. до срещата на върха през октомври, където решенията изискват единодушие. А това крие риск зелените амбиции на блока да бъдат отслабени.

Източна и Южна Испания са особено податливи на екстремни явления заради разположението си между Атлантическия океан и Средиземно море

Какво е DANA и защо Испания се оказа в епицентъра на огромно водно бедствие

Какво иска Макрон

Според Елисейския дворец Франция запазва амбициите си, но настоява за няколко неща:

  • „технологична неутралност“ (ядрената енергия да се третира равностойно на възобновяемата);

  • ревизия на зеления митнически налог;

  • защита на стоманодобивната индустрия;

  • преференции за стоки, произведени в ЕС;

  • по-равномерно разпределение на климатичните усилия между страните;

  • финансиране на зеления преход.

Много от тези искания вече се изпълняват, казва Нийл Макароф, директор на фокусирания върху климата мозъчен тръст „Стратегически перспективи“, което прави маневрите на Макрон „малко неразбираеми“.

Според него с този ход Франция „се поставя в опасна позиция“ и „рискува да спъне сключването на амбициозно споразумение, което е от съществено значение за доверието в ЕС“.