Реалният хоризонт за приемане на еврото е средата на 2025 г. според зам.-финансовия министър

Има много голяма възможност до края на годината да изпълним инфлационния критерий за прием в еврозоната, след което да можем да поискаме извънреден конвергентен доклад, което отваря реалистичен хоризонт към средата на 2025 година.

Това заяви служебният заместник-министър на финансите Методи Методиев, който участва в дискусионния панел „Да изпревариш догонването: най-важните решения за българската финансова политика“ по време на престижния финансов форум ШУМЪТ НА ПАРИТЕ 2024, организиран от Profit.bg, който се провежда днес в София.

Изключително важно е да можем да се подготвим добре, качествено. Точната дата не е чак от такова значение. Важното е да получим решение от Съвета възможно най-скоро, допълни той.

Ако пътят ни към еврозоната е маршрут с километри от 0 до 100, ние сме към 85-90 километър, заяви зам.-министърът.

През последните години, като се започне от 2018 г. през всички правителства и чести избори които имахме, приемането на еврото беше темата, в която всички се движихме в правилната посока с един основен таргет – колкото се може по-бързо да влезем в еврозоната, подчерта Методиев.

Банките, бизнесът и администрацията са готови за еврото. А гражданите?

Той обясни, че създаденият Координационен съвет за приемането на еврото заседава ежемесечно, има и функциониращи работни групи в различни области – комуникационна, защита на потребителите, платежни системи и т.н.

„Имаме приет Закон за БНБ, имаме Закон за еврото, който предстои да бъде внесен в новия парламент. Имаме стартирала комуникационна стратегия, която все още е в начална фаза, но има лого, слоган, сайт.“, допълни Методиев.

Още от 2018 г. с перспективата за приемането ни в Банковия съюз бяхме възприели извършване на редица реформи, след които влязохме в него и сега имаме последващи реформи, в няколко основни сектори, обясни зам.-финансовият министър.

„Хубавата новина е, че около 90% сме изпълнили тези реформи, остава само една частична за трансформация в държавните предприятия“, отбеляза той.

Една година в Шенген и еврозоната: Как се промени Хърватия

Методиев коментира и ситуацията в Хърватия – последната държава, станала член на еврозоната.

Нейната стратегия е базирана на три фази, като последната през последните 6 месеца преди приемането на еврото, е била най-активна за гражданите и включва активно обяснение на целия процес – превалутиране, изписване на цените и т.н. Тази добра практика ще бъде приложена и у нас.

Основният шок в Хърватия след промяната на валутата е наблюдаван през първия месец, месец и половина, допълни Методиев. Той обаче подчерта, че една широко разпространена теза у нас – че балканската държа е приела еврото с компромис, не отговаря на действителността.

ЕЦБ с положително становище по Закона за въвеждане на еврото в България

Няма нищо скрито около приемането им – този наратив само пречи на българите, категоричен е Методиев. Той заяви, че е много важно ние да изпълняваме своите задачи.

„Не забравяйте, че освен числовите критерии, има и елемент на оценка на средносрочна устойчивост на държавата. Важното е да работим в посока поддържане на фискална дисциплина и изпълнение на критериите.“, подчерта зам.-финансовият министър.

Пътят към еврозоната и връзката с това какви реформи са направени в България – ние влязохме в ERM2, в Банковия съюз, реформиране на държавните предприятия, всичко това е изключително положително от гледна точна на пътя ни към еврото.

Нека отбележим и още един аспект, отвъд финансовите ползи и това е институционалната конвергенция. Тоест, работата на администрацията, политическите и икономическите институции ще се извършва в една обща регулаторна рамка, което със сигурност ще има положително влияние върху средата за правене на бизнес в България, допълни Методиев.