Европейската централна банка намали лихвените проценти за първи път от близо пет години.

Банковата институция понижи основния си лихвен процент по депозитите с четвърт процентен пункт до 3,75%, след като управителният ѝ съвет проведе заседание във Франкфурт този следобед, съобщава Financial Times.

Решението на Европейската централна банка да намали лихвените проценти с 25 базисни пункта беше подкрепено от всички 20 национални представители с изключение на един, заяви пред репортери председателят на ЕЦБ Кристин Лагард, като отказа да уточни кой.

Всички бяхме абсолютно единни в съгласието си, че пътят ни ще зависи от данните, че ще решаваме заседание по заседание и нямаше абсолютно никакви разногласия в тази насока.

Решението на Управителния съвет за намаляване на лихвените проценти се основава на резкия спад на общата инфлация и на увереността на банката в собствените ѝ способности за прогнозиране, допълни още председателят на ЕЦБ.

По думите ѝ, ЕЦБ е преминала през „първата фаза“ на силно и бързо затягане на лихвените проценти, тъй като ги е повишила с 450 базисни пункта между юли 2022 г. и септември 2023 г. До днес тя се е намирала във „фаза на задържане“, обясни Лагард, цитирана от CNBC.

Всяка фаза разделяше инфлацията наполовина, тъй като тя спадна от пика от 10,6% през октомври 2022 г., до 5,2% през септември 2023 г. и до 2,6% през май 2024 г. На всяка стъпка от пътя, когато преоценявахме и решавахме да се движим в различна посока, намалихме инфлацията наполовина.

"Освен актуализираната оценка на инфлационните перспективи, динамиката на базисната инфлация и силата на трансмисията на паричната политика, сега е целесъобразно да се смекчи степента на ограничаване на паричната политика след деветмесечно задържане на ставките на стабилно равнище", се казва в по-ранно изявление на Управителния съвет на ЕЦБ.

Банката заяви, че ще продължи да прилага „подход, зависещ от данните и от всяко заседание“ при вземането на решения по политиката.

По този начин ЕЦБ изпревари своите колеги от САЩ и Обединеното кралство в намаляването на разходите по заемите след най-големия ценови скок от едно поколение насам, отбелязва FT.

Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард още миналия месец заяви, че е „наистина уверена“, че инфлацията в еврозоната е под контрол, след като се забави от пика си над 10% през 2022 г. до на косъм от целта от 2%.

Публикуваните миналата седмица данни показаха, че инфлацията се е ускорила за първи път тази година до 2,6% през май.

Те накараха ЕЦБ леко да повиши прогнозите си за инфлацията през тази и следващата година. Банката заяви, че средната инфлация през тази година ще бъде 2,5%, през следващата - 2,2%, а през 2026 г. - 1,9%.

Ходът от днешното заседание идва ден след подобно понижение на лихвения процент от Централната банка на Канада и следва предишни решения за облекчаване на паричната политика на централните банки на Бразилия, Мексико, Чили, Швейцария и Швеция през тази година.

За разлика от тях Федералният резерв на САЩ се очаква да запази лихвените проценти през следващата седмица на 23-годишния максимум в диапазона 5,25-5,5%, след като ценовият натиск в най-голямата икономика се оказа по-упорит от очакваното.

Смята се, че е малко вероятно и Английската централна банка да понижи банковата си лихва от 16-годишния максимум от 5,25 %, когато ще заседава на 20 юни, допълва FT.