Клаас Кнот, член на Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) заяви, че „скоро“ ще дойде време за облекчаване на паричната политика, но предупреди, че този процес трябва да се извършва бавно, за да се запази инфлацията под контрол.

„Скоро може да се окаже подходящо да облекчим сегашната рестриктивна позиция на паричната политика и постепенно да свалим крака от спирачката. Основните лихвени проценти бавно, но постепенно ще преминат към по-малко рестриктивни нива“, коментира Кнот, който е и управител на Централната банка на Нидерландия, по време на Международния форум за парична политика Barclays-CEPR в Лондон.

Множество ръководители на ЕЦБ твърдо предположиха, че първото понижение на лихвените проценти през настоящия цикъл ще се случи на заседанието през юни следващата седмица, което накара паричните пазари да оценят напълно този сценарий.

В анкета на Reuters, проведена тази седмица сред 82 икономисти, всички заявиха, че очакват намаление през юни. Съществува обаче несигурност по отношение на перспективите занапред, особено като се има предвид устойчивостта на инфлацията в сектора на услугите и неясната глобална картина.

Макар че ЕЦБ започна да повишава лихвите последна, сега е почти сигурно, че ще започне да намалява преди Федералния резерв на САЩ и Английската централна банка, които посочиха, че изискват да се постигне допълнителен напредък в намаляването на инфлацията.

Пазарите очакват само още едно намаление на лихвите до края на годината, което е рязко изменение на нагласите от началото на годината за до шест намаления, започващи през пролетта, отбелязва CNBC. В същата анкета на Reuters мнозинството прогнозираше две допълнителни понижения на лихвите на ЕЦБ – през септември и декември.

Кнот, който е известен с по-ястребовата си позиция, заяви, че след пика над 10% в края на 2022 г. е налице „ясна дезинфлация“, особено при инфлацията на стоките. Той обаче допълни, че следващата фаза на процеса вероятно ще бъде „по-волатилна“ поради базовите ефекти от цените на енергията и оттеглянето на правителствените пакети за фискална подкрепа.

Според него, взаимодействието между инфлационните очаквания, пазарните цени, икономическите данни за растежа, пазара на труда и производителността, както и собствените тримесечни прогнози на ЕЦБ означава, че все още не е възможно ангажиране с конкретен план за намаляване на лихвените проценти през втората половина на годината.

„Точното време, скоростта и мащабът на облекчаването също ще трябва да следват подход, зависещ от данните... като нашите прогнози, както и данните за пазара на труда са ключов елемент“, каза той.

Предишният набор от прогнози на служителите на ЕЦБ, публикуван през март, предполагаше, че тази година биха били подходящи три до четири намаления на лихвените проценти, което беше сходно с пазарните цени по това време, отбеляза Кнот.

„Макар че постъпващите данни за новите споразумения за заплатите действително показват известно забавяне от края на 2023 г., за съжаление растежът на заплатите остава повишен. А според прогнозни показатели пътят за 2024 г. все още се очаква да бъде доста неравен“, допълни Кнот.

„Растежът на производителността остава нисък и все още предстои да се ускори. Следователно трябва да изчакаме следващия кръг от прогнози през юни, който ще ни предостави актуализирана оценка на инфлационните перспективи и на съпътстващия ги баланс на рисковете.“

Предварителните данни за инфлацията в еврозоната за май ще бъдат публикувани в петък, преди следващото решение и прогнози на ЕЦБ за паричната политика на 6 юни.