Превъзходството на американския фондов пазар е аларма за Европа
Някои от най-известните европейски компании се преместват в САЩ, задълбочавайки икономическите проблеми на региона
&format=webp)
Миналата година Лондонската фондова борса промени церемонията за посрещане на нови компании – с конфети, ефектни видеа и музика. Често обаче залата се използва повече за продуктови премиери и годишнини, отколкото за листвания.
Според Dealogic, от началото на годината едва шест компании са излезли на борсата във Великобритания, набирайки едва 208 милиона долара – най-ниското ниво за последните три десетилетия. От другата страна на Ламанша положението не е много по-добро, въпреки растящите фондови индекси. Стойността на първичните публични предлагания в континентална Европа е намаляла почти наполовина спрямо миналата година.
В САЩ набраните средства са скочили с 38% до около 40 милиарда долара, а в Хонконг първичните публични предлагания (IPO) са удвоили стойността си след период на застой.
Технологични звезди като шведската компания за разсрочени плащания Klarna и британският дизайнер на чипове Arm заобикалят местните пазари и избират листване в Ню Йорк. Големи компании изчезват от европейските борси – или погълнати от американски гиганти, или премествайки регистрациите си в САЩ, където бизнесът расте по-бързо. Примери за това са платежната компания Wise и букмейкърът Flutter Entertainment, обобщава The Wall Street Journal.
„За европейците, които носят отговорност за бъдещето, това е сериозен сигнал за събуждане“, коментира пред WSJ Стефан Бужна, главен изпълнителен директор на Euronext, която управлява седем борси в региона. Европа не иска да бъде „само зона между Америка и Азия“, добавя той.
Амстердам и Лондон са пионери в създаването на публична търговия с акции още преди векове, финансирайки експедиции към Азия, Африка и Карибите, изградили колониалните империи. Днес обаче европейските фондови пазари се сблъскват с криза на бездействието.
Не само обемът на новите листвания е в застой – самите борси се свиват. Подтикнато от глобалната тенденция към по-голяма частна собственост на компаниите, броят на листванията в Лондон е спаднал с една пета за пет години, до около 1600. Общата пазарна капитализация на Лондон е около 5 трилиона долара, докато само Nvidia вече струва 4,4 трилиона.
И отливът вероятно ще продължи. Догодина Wise и инженерният гигант Ashtead планират да преместят основните си регистрации от Лондонската фондова борса в САЩ. Витаят и слухове, че AstraZeneca – най-голямата компания в индекса FTSE 100 – може да стори същото, пише още WSJ.
В скорошно интервю главният изпълнителен директор Паскал Сорио отказа да коментира дали обмисля преместване на регистрацията. „Много сме ангажирани с Обединеното кралство, но реалността е, че с времето инвестициите се насочват към САЩ“, каза той. AstraZeneca наскоро обеща да инвестира 50 милиарда долара в САЩ до 2030 г.
Европейските лидери разглеждат отслабването на борсите като извънредна ситуация – и като една от причините за икономическата стагнация, ниската производителност и разширяващата се пропаст в богатството между европейци и американци.
„Създаването на богатство ще облагодетелства учителите в Тексас и държавните служители в Калифорния, а не европейските пенсионери“, отбелязва Щефан Лайтнер, главен изпълнителен директор на Deutsche Börse.
Политиците се опасяват, че неспособността на континента да финансира и задържа водещи компании задълбочава американското господство над финансовите пазари и намалява стратегическата автономия на Европа. Принципът „Америка на първо място“ на президента Тръмп само подсилва усещането за спешност.
Недостигът на инвестиции вреди на европейските компании още преди да станат публични. Стартиращите фирми трудно намират рисков капитал и често се преместват в Силициевата долина или Ню Йорк. Тези, които остават в Европа, често получават финансиране от американски фондове, които впоследствие ги насочват да излязат на борсата в САЩ или да преместят дейността си там. Някои компании постепенно стават „по-американски“, просто защото бизнесът им отвъд океана расте значително по-бързо.
Проблемът на Европа не е липсата на пари, а недостатъчно развитата и предпазлива инвестиционна система. Европейските домакинства спестяват повече от американците, но богатството им е нараснало едва с една трета в сравнение от 2009 г., сочи доклад от 2024 г. на бившия италиански премиер Марио Драги за конкурентоспособността на Европа.
Според Европейската комисия европейците държат около 12 трилиона долара, или 70% от спестяванията си, в банкови депозити с ниска доходност. За разлика от САЩ, където масовото участие на гражданите в борсата се насърчава чрез пенсионни схеми като 401(k), европейците често разчитат на държавни пенсии, изплащани от бюджета.
Дори частните пенсионни системи – в страни като Великобритания, Нидерландия и Дания – инвестират основно в изключително сигурни активи като държавни облигации или глобални фондове, ориентирани към САЩ. Междувременно нарастващите разходи за отбрана и застаряващото население все повече натоварват публичните финанси. Насочването на повече спестявания към по-високодоходни инвестиции би облекчило напрежението, отбелязва WSJ.
Уолстрийт завърши смесено в петък, поемайки си дъх от ралито, което издигна основните индекси до рекордни върхове през последните седмици.
Индексът Dow Jones Industrial Average завърши сесията с 0,1% по-високо, след като достигна първия си исторически връх от декември в началните минути на сесията. Индексът на сините чипове, който завърши деня само на 68 пункта от рекордния си връх при затваряне, беше подкрепен от 12% ръст за акциите на UnitedHealth, след новината късно в четвъртък, че Berkshire Hathaway на Уорън Бъфет е придобила дял в затруднения застраховател.
Бенчмаркът S&P 500 загуби 0,3% в петък, след като затвори на рекордни нива във всяка от предходните три сесии, докато технологичният Nasdaq Composite, който също достигна серия от нови върхове напоследък, се понижи с 0,4%.
Въпреки спадовете в петък, S&P 500 и Nasdaq печелят близо 1% за седмицата, докато Dow добавя 1,7%. Това е втората поредна седмица на печалби за основните американски борсови индекси на фона на надеждите на инвеститорите, че Федералният резерв скоро ще намали лихвените проценти.