VOC: Историята на първата фондова борса в света и дивидентите от индийско орехче
На 20 март 1602 г. Нидерландската източноиндийска компания обявява първото първично публично предлагане (IPO), полагайки основите на съвременните финансови пазари
&format=webp)
„Скорост“ е слаба дума за пазара на акции днес.
Актуализиране на цените в реално време на екрана и смяна на собствеността на дяловете с едно кликване на бутона - това е лицето на съвременната търговия, независимо дали става въпрос за Токио, Лондон или Ню Йорк. Но как започва всичко това?
Оказва се, че съвременната борсова търговия води началото си от холандска (нарочно така го пишем) търговска компания преди повече от четири века.
На 20 март 1602 г. The Dutch East India Company (на нидерландски: Vereenigde Oostindische Compagnie) или VOC обявява първото първично публично предлагане (IPO), полагайки основите на съвременните финансови пазари. В член 10 от устава на компанията се казва: „Всички жители на тези земи могат да купуват акции на тази компания“.
Идеята за инвестиции предхожда стартирането на първичното публично предлагане на акции на VOC. Нидерландският историк Мартен Прак казва пред Euronews, че преди това компаниите са следвали традиционен модел, при който търговците са събирали пари за единични търговски пътувания в рамките на Европа или в чужбина.
„След пътуването сметките се уреждат и хората, в случай на печалба или поне някакъв положителен резултат, са получавали обратно инвестициите си. След това, разбира се, те могат да инвестират отново в следващото пътуване и т.н.“, добавя Прак.
Въпреки това VОС е пионер в два конкретни аспекта. Първо, собствеността върху акциите е отворена за всички, без да има определен минимален размер на инвестицията, и второ, акциите са търгуеми.
Нидерландският историк и икономист Лодевейк Петрам отбелязва в книгата си „Първата фондова борса в света“, че на първата страница на устава след първоначалното му предоставяне е добавена разпоредба.
Тя гласи: „Прехвърлянето на акции може да се извърши чрез счетоводителя на тази камара“.
Това проправя пътя към вторичния пазар. Инвеститорите имат възможност да търгуват акциите си с някой друг, вместо да държат парите си заключени в продължение на години.
Инвестирането не е само за елита
Търговията се е извършвала на три ключови места: на мост, където търговците извършват първите в света сделки с акции на открито, на борсата „Хендрик де Кейзер“, специално изградена за стоки и акции, и на площада „Дам“, където след края на работния ден търговията продължава въз основа на последните новини и слухове.
Регистрацията за първично публично предлагане е отворена през целия месец август. От 1 143 първоначални инвеститори е събрана сумата от 3 674 945 гулдена. Един от тях е Нилтген Корнелис, която работи като прислужница за един от собствениците на VOC. Тя инвестирала 100 гулдена - трудно спечелена сума, когато заплатата ѝ възлизала на 50 цента на ден, разказва Euronews.
„Това е много обичайно и изобщо не е нещо изключително“, казва икономистът и писател Ян Луитен ван Занден. Въпреки че ходът, направен от Корнелис, може да изненадва хората в днешния контекст, той е бил доста стандартен за онова време.
„Имало е много акции, които са били търгувани и инвестирани от нормални домакинства, дърводели или фермери“, обяснява ван Занден.
Той също така добавя, че допускането на обикновени хора да инвестират е било условие, поставено от Йохан ван Олденбарневелт, тогавашен Велик пълномощник на Нидерландската република. Това е станало преди предприятията, които се вливат в VOC, да се обединят в една голяма корпорация.
В очакване на дивиденти
„Идеята е била да се обединят и да се създаде по-мощна компания - не само в търговско, но и във военно отношение“, казва Прак пред Euronews, описвайки формирането на VOC като умишлен властови ход.
„Нидерландия се е опитвала да получи независимост от испанския крал, защото всички са управлявани от една и съща корона - Португалия, Испания и Нидерландия. Така че това се е разглеждало и като форма на война срещу Испанската империя“, добавя той.
Тази дългосрочна визия има своите недостатъци - най-вече липсата на пари в кеш за инвеститорите. В продължение на почти десетилетие след стартирането на първичното публично предлагане VOC не изплаща никакви дивиденти, което води до нарастващо недоволство сред акционерите ѝ.
Наред с това още едно събитие създава натиск върху компанията - първият в света продавач на къси позиции.
През 1608 г. Исаак Льо Мер, недоволен бивш директор на VOC, провежда това, което днес се счита за първия в света мечи рейд. Льо Мер и неговият синдикат използват форуърдни договори, за да залагат срещу цените на акциите на VOC.
Тези контракти, подобни на съвременните фючърси, позволяват на инвеститорите да се договорят предварително за продажна цена, като очакват да спечелят, когато действителната цена спадне. За разлика от днес не се изисква обезпечение - само писмено споразумение е било достатъчно за сключване на сделка.
Тази организирана атака изостря разочарованието сред инвеститорите, които са чакали с години за възвръщаемост, оказвайки натиск върху VOC. Накрая, през август 1609 г., компанията обявява първия си дивидент, който идва под странна форма.
„Те са използвали излишъка от индийски орехчета, които по онова време трудно се продават на пазара“, обяснява професор ван Занден.
„Това е един вид компромисно решение.“
От 1623 г. VOC изплаща дивиденти на всеки две години, а от 1635 г. - по-редовно, често годишно или на полугодие. През 30-те и 40-те години на XVI в. дивидентите са предимно карамфил, който акционерите приемат с удоволствие. От 1646 г. те са вече в парични средства, като от време на време се разпределят и облигации. Това поддържало доверието на акционерите и позволявало на цените постоянно да се повишават.
Крахът на VOC
Професор Прак описва и финала на VOC в края на XVIII в., като го обяснява с възхода на френските и британските колониални сили.
„За Нидерландската република, а също и за VOC, става все по-скъпо да удържат съперниците си“, казва историкът.
„Когато станало ясно, че ще фалира, нидерландското правителство изкупува всички акции.“
Пионер в ключовите финансови иновации от самото си създаване, VOC полага крайъгълния камък на днешните капиталови пазари. През следващите два века тя остава ключов играч в световната търговия до постепенния си крах.
„Този период [на съществуване на VOC] е дълъг и носи добри успехи“, казва Ван Занден.