Бягство към свободата: Историята на женския национален отбор на Иран

Рядко едно отиграване е имало толкова решаващо значение. Когато вторият гол на Филипините влетя необезпокояван в мрежата и подпечата победата им, часовникът започна да тиктака за съперничките им – женският национален отбор на Иран вече беше извън турнира за Купата на Азия.

Разбира се, след загубата те трябва да се приберат у дома. В страна, намираща се в конфликт и управлявана от режим, който ги нарече „предатели по време на война“, защото не изпяха националния си химн в първия мач от турнира, пише The Guardian.

 „Спасете нашите момичета“

Иранският женски отбор пристига на Купата на Азия за жени като аутсайдер срещу далеч по-опитни съперници. Самото им присъствие обаче е победа за тяхната страна, където  правата на жените са ограничени.  

Първият им мач, срещу Южна Корея, се провежда по-малко от 48 часа след като американски и израелски сили нанасят въздушни удари срещу родината им. Футболистките стоят решително в мълчание, докато звучи националният химн на Иран.

Траурът като бунт: Иранци танцуват на погребенията на убити протестиращи в открито предизвикателство към режима

По държавната телевизия реакцията е яростна. „Трябва да подчертая, че предателите по време на война трябва да бъдат наказвани още по-строго“, заявява водещият Мохамад Реза Шахбази. „Петното на безчестието и предателството трябва да остане на челата им и те трябва да се изправят пред решителна и сурова разплата.“

Натискът върху отбора – изолиран в хотел, като движенията и комуникациите им се следят от охранители, за които се предполага, че са членове на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция – става очевиден на следващия мач.

Когато националният химн прозвучава преди срещата срещу австралийския национален отбор, всяка от футболистките отдава чест и запява. Още тогава някои от тях планират да не се връщат в Иран.

Getty Images | Иран срещу Австралия в мач от Купата на Азия

Последният мач на Иран от груповата фаза е срещу Филипините. Загуба означава край на участието им в турнира. И точно това се случва под непрестанния дъжд на Голд Коуст. Въпреки многобройните зрелищни и отчаяни спасявания на вратарката Раха Яздани, Иран губи с 0:2 и участието им приключва.

Когато автобусът на отбора напуска стадиона, протестиращи го обкръжават, скандирайки „Спасете нашите момичета“. Някои от футболистките са видени да правят международния жест за помощ – вдигната ръка, палецът прибран в дланта и останалите пръсти свити върху него.

В неделя и понеделник австралийският министър на вътрешните работи Тони Бърк пътува до щата Куинсланд, за да разговаря с членове на отбора за тяхната ситуация и възможността да останат в Австралия. В неделя лидери на иранската диаспора изпращат писмо до Бърк, изразявайки тревога, че времето за контакт с играчите изтича.

„Сили на принуда и контрол“

Активистите изразяват „сериозни опасения, че представители на Иран, придружаващи отбора, следят внимателно футболистките и ги сплашват“.

„С уважение призоваваме австралийските власти да разговарят с играчките поотделно и насаме… далеч от представители или охранители на Ислямската република, за да се уверят, че те са наясно със своите права.“

Източник, запознат със ситуацията, казва, че не е имало хаос или конфронтация, когато властите са потърсили достъп до футболистките в понеделник. Федералната полиция е поканила отделни жени да разговарят насаме, за да бъдат информирани за правата си, и така е успяла да премахне „силите на принуда и контрол“, които ги държали изолирани.

Тайна мрежа от медицински лица разкрива чудовищните мащаби на репресиите в Иран

Австралийското правителство е предложило временни хуманитарни визи на членове на отбора, които смятат, че не могат безопасно да се върнат в Иран. Това са визи от подкатегория 449, които предоставят временна защита с възможност за постоянно пребиваване – същите документи, които по-рано са били предложени на украинци и афганистанци, бягащи от война.

Пет футболистки от състава – капитанката Захра Ганбари и съотборничките ѝ Фатеме Пасандидех, Захра Сарбали, Атефе Рамезанизаде и Мона Хамуди – са решили да не се връщат в Иран.  Те са отведени от служители на австралийската федерална полиция на сигурно място, далеч от хотела на отбора.

Жените са проверени от разузнавателната служба ASIO и остават под защитата на австралийската федерална полиция. Те са дали съгласие имената и снимките им да бъдат публикувани.

Документите за визите са били финализирани около 21:30 ч. в понеделник, много преди гръмката декларация на президента на САЩ Доналд Тръмп. Визите са официално издадени около 1:30 ч. във вторник. Петнайсет минути по-рано – късна сутрин във Вашингтон – американският президент публикува в Truth Social критика към австралийския премиер Антъни Албанезе, обвинявайки го, че не защитава отбора.

„Австралия допуска ужасна хуманитарна грешка, като позволява иранският женски национален отбор по футбол да бъде принуден да се върне в Иран, където най-вероятно ще бъдат убити. Не го правете, господин министър-председател – дайте им убежище.“

Тръмп обеща, че САЩ ще приемат футболистките, ако Австралия не го направи.

Малко по-късно той отново написа в Truth Social, но този път тонът му беше значително по-различен.

„Току-що разговарях с премиера на Австралия Антъни Албанезе относно иранския женски национален отбор по футбол. Той работи по въпроса! Пет вече са в безопасност, а останалите са на път. Някои обаче смятат, че трябва да се върнат, защото се тревожат за безопасността на семействата си.“

Няколко часа по-късно Австралия се събуди с новината, че пет жени от иранския отбор няма да напуснат страната.

„Те са добре дошли да останат в Австралия“, коментира Бърк на сутрешна пресконференция в Бризбейн. „Тук са в безопасност и трябва да се чувстват като у дома си.“

Малала Юсафзай – гласът, който не позволява на света да забрави жените в Афганистан

„Казвам и на останалите членове на отбора: същата възможност е отворена и за вас. Австралия прие иранския женски национален отбор по футбол присърце.“

Решението трудно можеше да бъде по-съдбоносно, отбелязва The Guardian. Преди да напуснат Голд Коуст във вторник, всички футболистки от състава са били интервюирани от федералната полиция и са получили възможност да останат в Австралия с хуманитарни визи. Повечето обаче решават да се върнат у дома, позовавайки се на желанието да видят семействата си на фона на задълбочаващия се конфликт в родината им.

Няколко членове на щаба, смятани за лоялни към режима, не са получили предложение за хуманитарни визи. „Имаше хора, които напуснаха Австралия, и се радвам, че вече не са тук“, посочва Бърк.

Във вторник следобед автобусът на отбора напусна хотела им и се отправи към летището на Голд Коуст за полет до Сидни. Поне една футболистка е видяна да бъде принудително водена към автобуса – държана за ръката и издърпвана от съотборничка. Тревожни приятели и активисти са се опитали да разберат откъде точно ще летят жените и дали могат да бъдат достигнати безопасно, преди да се качат на самолета.

Иранските държавни медии цитираха Фариде Шоджаеи, вицепрезидент по въпросите на жените в Иранската футболна федерация, която заяви, че отборът е напуснал хотела придружен от полиция и се очаква да се върне през Малайзия и Турция.

Когато приближи моментът на отпътуването, спекулациите за съдбата на отбора се засилват, подхранвани и от дезинформация. Кайли Мур-Гилбърт – академик, държан от Революционната гвардия на Иран в затвора „Евин“ 804 дни между 2018 и 2020 г., призова Австралия да предприеме последна намеса. „Това е рядка възможност режимът да бъде държан отговорен за начина, по който се отнася към жените и момичетата.“

Късно във вторник останалите членове на отбора кацат на летището в Сидни. Те са изведени от самолета към автобус, заобиколен от служители на летището и федералната полиция.

Десетки поддръжници, събрали се на терминала, за да посрещнат футболистките, вместо това осветяват прозорците с фенерчета. Някой от автобуса отвърна със светлина. За някои от жените мъчителното решение дали да се качат на самолета за Малайзия е било взето в последния момент.

„Имаше един човек, който разговаряше със семейството си и не бяхме сигурни какво решение ще вземе“, уточнява Бърк. „Но в крайна сметка той сам взе своето решение.“

Навън Фарак, поддръжничка на отбора, носи аудиозапис. Тя твърди, че той е от майката на една от футболистките. В него майката призовава дъщеря си да остане в Австралия. „Сигурна съм, че ако го чуе, ще реши да остане“, казва тя.

Фарак е съкрушена, че футболистката така и не е получила възможност да чуе записа. „Толкова е тъжно. Ами ако нещо се случи с това момиче?“