Малала е от онези личности, чието първо име е напълно достатъчно, за да бъде разпозната веднага. Когато то бъде споменато, в съзнанието на човек изникват определени образи: момичето, изправило се срещу талибаните в Пакистан; активистката, посветила живота си на образованието; и жената, която едва на 17 години стана най-младият носител на Нобелова награда за мир. За света Малала Юсафзай е символ на кураж и вдъхновение – личност, която мнозина описват като предопределена за велики дела.

В разговор с El País тя изрежда тези определения с известна дистанция, анализирайки тежестта на очакванията, които светът стоварва върху нея, след като на 15 години е простреляна в главата от талибански нападател. Малала Юсафзай разсъждава върху този преломен момент в най-новата си книга Finding My Way, публикувана миналия октомври.

„Не мога да се отърся от усещането, че някаква гигантска ръка ме изтръгна от една история и ме пусна в съвсем нова“, пише тя. По думите ѝ на 15 години още не е имала време да реши каква иска да бъде, когато изведнъж всички са започнали да ѝ казват коя е.

Престоят на Малала в Мадрид продължава едва 12 часа, а програмата ѝ е планирана до последната секунда: от институционални срещи с премиера Педро Санчес и външния министър Хосе Мануел Албарес до краткото време, отделено за медиите. Именно там с нея се среща журналистката на El País Патрисия Р. Бланко. Навсякъде тя е придружавана от Сахар Халаймзай, изпълнителен директор на Malala Fund, която се намесва в разговора винаги, когато темата докосне сложните детайли на международното право.

Пътуването на Малала има много конкретна цел: да насърчи глобално движение за признаването на системното заличаване на жените в Афганистан като „джендър апартейд“. Моментът е ключов, тъй като ООН преговаря по нов договор за престъпленията срещу човечеството. Включването на системното заличаване на жените от обществения живот би запълнило правния вакуум, който в момента оставя тези злоупотреби без международен инструмент за наказателно преследване.

На живо Малала говори спокойно и премерено, подбирайки внимателно всяка дума. Тя признава в книгата си, че се е научила да отклонява въпроси, които биха могли да превърнат името ѝ в политическо оръжие. Макар днес да е на 28 години и нападението срещу нея да ѝ изглежда като „много далечен“ спомен, тя съзнава, че тази част от миналото ѝ „изпълва въздуха“ всеки път, когато влезе в стаята. Малала не избягва политическите теми, но неизменно връща разговора към основната си мисия: образованието като единствен фундамент на равенството.

Лишени от право на образование, участничките в нелегален читателски кръг се събират всяка седмица, за да потърсят утеха в романите на Абас Маруфи, Зоя Пирзад и Ърнест Хемингуей

Тайният литературен клуб на афганистанските жени, които четат Оруел като бунт срещу талибаните

Близо пет години след завръщането на талибаните на власт, Афганистан се е превърнал в болезнен пример за системно потисничество, което заличава половината от населението от обществения живот. Тя предупреждава, че светът проявява опасна пасивност, докато в Афганистан се налагат все по-екстремни правила – от забраната жени да бъдат виждани дори през прозорците на домовете си, до ограничаването на достъпа им до медицинска помощ. Според нея международната общност трябва да спре да нормализира отношенията си с талибаните и да постави правата на жените на върха на глобалния дневен ред, изграждайки работеща система за отчетност.

Въпреки мрачната реалност, съпротивата в Афганистан продължава под повърхността. Малала споделя, че поддържа връзка с момичета, които посещават тайни „подземни“ училища, подпомагани от алтернативни образователни платформи чрез радио, телевизия и интернет. „Едно момиче ми каза, че дори четенето на книга сама в стаята ѝ е акт на съпротива за нея“, разказва активистката. Тези момичета не са се отказали и проявяват невероятна смелост, но имат нужда светът да застане зад тях.

Пътят на самата Малала започва, когато тя е едва на 11 години в Пакистан, където местните талибани взривяват училища и забраняват на жените да работят. Тя си спомня, че след атаката срещу нея на 15-годишна възраст, е вярвала, че световната подкрепа ще означава истински ангажимент образованието на никое момиче повече да не бъде излагано на риск. Днес тя признава, че се чувства късметлийка за своето образование, но не иска нейната история да бъде изключение. Ситуацията в Афганистан е горчиво напомняне за това колко малка е защитата за жените в международното право.

Малала подчертава, че правата на жените в Афганистан не са периферна тема. „Ако казваме, че сме феминисти и вярваме в равенството между половете, но не можем да действаме, това е безполезно“, категорична е тя. Проблемът е глобален – от съкращенията в международната помощ до унищожаването на образователната система в Газа. Когато мизогинията се институционализира и не се предприема нищо, тя няма да спре до границите на една държава. „Може да изглежда като далечен проблем, но е много по-близо, отколкото си мислим.“

Въпреки дългогодишната си борба, Малала все още вярва, че образованието е в основата на равенството за онези 120 милиона момичета по света, които остават извън класните стаи. Тя признава, че въпреки определението ѝ като „смела“, често изпитва страх – не само за себе си, но и за бъдещето на момичетата навсякъде. Този страх обаче не я спира. Обръщайки се директно към афганистанските момичета, тя ги призовава да продължат да учат, дори в тайна, и да не спират да издигат гласа си. „Вие сте смели, вие сте издръжливи. Имате сестри и поддръжници по целия свят, които няма да се откажат от вас“, завършва тя с послание за достойнство и солидарност.