Фахима Нури има големи мечти, когато завършва университета в Афганистан. Тя учи право, завършва програма за акушерки и известно време работи в клиника по психично здраве.

Но всичко се променя изцяло през 2021 г., когато талибаните поемат властта над страната. Те забраняват образованието за момичета над 12-годишна възраст, ограничават възможностите за работа на жените и наскоро наложиха нова цензура – книгите, написани от жени, вече не могат да се разпространяват и преподават в университетите.

За Фахима последната надежда за връзка с външния свят е интернетът. „Наскоро се записах в онлайн университет. Имах надеждата да завърша и да си намеря работа онлайн“, разказва тя пред BBC. Но и тази възможност рухна, когато на 30 септември талибаните наложиха национално прекъсване на мрежата. Според интернет-надзорната организация NetBlocks то се очаква да продължи безсрочно. „Последният ни шанс беше онлайн обучението. Сега дори и тази мечта е разрушена“, казва Фахима.

През последните седмици властите започнаха да прекъсват оптичните връзки в различни провинции, като официалната мотивация беше борба срещу „неморалността“. На 17 септември те вече бяха наложили забрана за интернет в пет северни провинции – Кундуз, Бадахшан, Баглан, Тахар и Балх. В края на месеца обаче мярката се разшири и се стигна до пълен срив на интернет и мобилните услуги в цялата страна. Международни медии изгубиха връзка с офисите си в Кабул, а полетите от столичното летище бяха отменени.

За студентки като Шакиба от Тахар това е окончателен удар. „Преди учех за акушерка, но програмата беше забранена за жени. Единствената ни надежда беше онлайн обучението и интернетът. Когато разбрах, че достъпът е прекъснат, светът ми потъмня“, разказва тя. Подобни чувства споделя и Фахима: „Моите две сестри и аз учехме онлайн. Следяхме новини, технологии, учехме нови умения. Сега сме откъснати от целия свят. Мечтаехме да завършим образованието си и да помагаме на баща ни финансово. А сега просто седим вкъщи и не правим нищо.“

Заби, учител по английски и бивш журналист, също губи единствения си източник на доходи. Той води онлайн курсове за десетки студенти, които се подготвят за международния изпит IELTS. „Два дни преди окончателното прекъсване 45 от моите студенти бяха в средата на изпита, когато интернетът беше спрян. Те се подготвяха с месеци. Беше съкрушително и за тях, и за мен“, разказва той. За момчетата все още има някои центрове, които работят, но за момичетата това беше последният шанс. „Сега и той е изгубен“, казва учителят.

Ограниченията не спират дотук, разказва Reuters. През септември талибаните започнаха премахването на книги, написани от жени, от университетите. Сред тях са около 140 заглавия, включително и технически ръководства като „Безопасност в химическата лаборатория“.

Университетите бяха инструктирани да прекратят преподаването на 18 курса, свързани с демокрация, човешки права и права на жените. Още през май властите въведоха забрана върху играта на шах, тъй като според тях той води до хазартна зависимост. Международната шахматна федерация (FIDE) изрази съжаление и предупреди, че решението ще лиши афганистанските играчи от възможности за развитие и участие на световната сцена.

Жените, работещи за неправителствени организации, също продължават да са под строги ограничения. Още през 2022 г. талибаните им наредиха да останат по домовете си. Тази година Световната здравна организация поиска тези рестрикции да бъдат премахнати, за да може жените да участват в спасителните мисии след двете разрушителни земетресения, които отнеха живота на над 2200 души в източната част на страната. Искането остана без отговор.

Последиците от интернет-забраната обаче не засягат само образованието. Анъс, чейнджър от провинция Тахар, казва, че бизнесът му е ударен с „90% спад“. „Вчера брат ми се опита да изпрати имейл на клиент и не успя. Работата ни зависи изцяло от интернет“, споделя той. Но най-голямата му болка идва от това, че трите му дъщери са лишени от образование: „Тяхната последна възможност за учене се изпари. Да ги гледам толкова безпомощни – това е най-тежкото за мен.“

Отнемайки достъпа до интернет, талибаните затвориха последната врата на младите хора към образование, работа и връзка със света. „Само Бог знае какво ще стане с тях и с мен“, казва Анъс. Междувременно международните организации и правозащитни групи предупреждават, че Афганистан бързо се превръща в държава, откъсната не само от глобалните комуникации, но и от всякакви перспективи за младото поколение.