Германските лидери официално не признават талибанското правителство в Афганистан, но това не им пречи да водят преговори с режима, за да получат онова, към което упорито се стремят.

Докато Германия и други държави от ЕС засилват мерките си срещу миграцията, европейските лидери търсят начини да върнат големи групи афганистански мигранти обратно в страната им. В замяна на сътрудничеството на талибаните, Берлин им предлага нещо, което режимът най-силно желае на международната сцена – признание и легитимност.

Германия е начело на усилията в рамките на блока за установяване на връзки с талибанското правителство, а нейните лидери вярват, че другите европейски държави вероятно ще последват примера ѝ, пише POLITICO. Натискът върху Берлин расте, след като консервативната партия на канцлера Фридрих Мерц, притисната от крайнодясната антиимигрантска „Алтернатива за Германия“ (AfD), пое ангажимент да засили депортациите – включително на афганистанци, които са втората по големина група търсещи убежище в страната след сирийците.

Липсата на дипломатически отношения с талибаните обаче досега е била пречка за плановете на Мерц, принуждавайки правителството му да предприеме безпрецедентна стъпка.

„Много скоро ще имаме споразумение, което ще ни позволи да репатрираме хора в Афганистан с редовни полети“, коментира по-рано този месец германският министър на вътрешните работи Александър Добриндт. Длъжностни лица от неговото министерство са провели „технически разговори с властите в Кабул“, за да постигнат това.

Според Добриндт, в началото Германия възнамерява да депортира афганистанци, извършили престъпления. Впоследствие обаче правителството оставя възможност за връщане и на други афганистански граждани, които нямат статут на защитени лица.

Правителството на Мерц вече е организирало един депортационен полет до Афганистан това лято, в рамките на който 81 афганистанци, осъдени за престъпления, бяха върнати в страната. Предишното правителство на канцлера Олаф Шолц също направи подобен полет миналата година, което направи Германия първата европейска държава, депортирала голяма група хора в контролирания от талибаните Афганистан.

Тръмп призова Стармър да използва армията, за да спре незаконната миграция към Великобритания

И двата полета бяха осъществени с посредничеството на катарски представители. Сега кабинетът на Мерц предприема стъпки за директно споразумение с талибаните, с цел да увеличи броя на полетите. В рамките на тези преговори, и за по-добра координация на бъдещите депортации, германските власти са позволили на представители на талибаните да работят в афганистанските консулства в Германия – което прави страната първата в ЕС, позволила подобно сътрудничество.

„Репатриранията, които вече сме извършили в Афганистан, представляват сериозен интерес за много други държави“, отбеляза Добриндт по време на среща на върха с европейските си колеги в Копенхаген, цитиран от POLITICO. Той добави, че са обсъждали „кои страни биха искали да се присъединят и по какъв начин това може да стане“.

Австрия и Белгия са сред държавите в ЕС, които разглеждат германския модел като пример. Белгийският министър на миграцията Анелин Ван Босуйт определи Берлин като „водеща светлина“ в европейската политика по миграцията, включително в плановете за връщане на афганистанци, осъдени за престъпления.

Тя добави, че Белгия иска да използва контактите на Германия с талибаните, за да организира съвместни полети за депортация.

„Понякога трябва да разговаряме и с режими, които не подкрепяме“, подчерта Ван Босуйт.

Новата Realpolitik на Германия

Правителството на Фридрих Мерц все по-открито се стреми да заеме водеща позиция в антиимиграционния курс на Европа. Това е рязко отклонение от предишната линия, която превърна Германия в най-гостоприемната държава за търсещите убежище – особено по времето на бившия канцлер Ангела Меркел.

Консерваторите на Мерц обаче сега обвиняват именно тази политика за възхода на крайнодясната „Алтернатива за Германия“, която вече е най-голямата опозиционна партия в парламента. В някои проучвания тя дори изпреварва партията на Мерц по популярност.

Тази рязка промяна поставя началото на нова германска Realpolitik по въпросите на миграцията – нещо, което доскоро изглеждаше немислимо. Символ на това е решението на Берлин да приеме двама представители на талибаните, които ще бъдат „интегрирани в афганистанската консулска администрация в Германия“, потвърди говорител на правителството.

Испанският експеримент: Може ли контролираната миграция да укрепи една икономика?

За талибанския режим това е дипломатическа победа. Въпреки че талибаните завзеха властта в Афганистан през 2021 г., по-голямата част от консулствата и посолствата в чужбина останаха под контрола на прозападни служители от предишното правителство. Сега талибаните се стремят или да поемат управлението на тези мисии, или да ги затворят напълно.

Според експерти допускането на талибански представители в Германия е първа стъпка към по-широко политическо влияние. Те вероятно ще поискат и допълнителни отстъпки от Берлин в замяна на съдействието си по депортациите.

„Талибаните имат дълга история в това първо да получават нещо, а после да искат още“, коментира Уилям Малей, почетен професор в Австралийския национален университет и експерт по Афганистан.

„Германското правителство вероятно ще си изгори пръстите с тази сделка.“

Завладяване на консулствата

Говорителят на контролираното от тях афганистанско министерство на вътрешните работи, Абдул Матин Кани, заяви пред германската обществена телевизия ARD, че последните разговори с високопоставен германски представител по въпроса за депортациите са преминали „в приятна атмосфера“. В същото време той подчерта, че властите в Кабул са готови да предприемат мерки срещу афганистанците, осъдени за престъпления в чужбина.

„Афганистанските граждани, които извършват престъпления в други страни, разбира се, носят лична отговорност за действията си, но те също така представляват нашата нация“, допълни Кани. При пристигането си в Афганистан случаите на депортираните се разглеждат от афганистанското министерство на вътрешните работи „съгласно шариатското право“.

Правозащитни организации и ООН остро осъдиха плановете на Германия. „Изпращането на хора обратно в държава, където са изложени на риск от преследване, изтезания или нечовешко отношение, нарушава основния принцип на международното право“, посочи говорител на ООН през юли.

Подкрепата за украински бежанци сред европейските граждани отслабва, сочи ново проучване

Някои експерти предупреждават, че ситуацията става още по-обезпокоителна, след като талибаните поеха контрол над афганистанските консулства в Германия.

„Това е изключително обезпокоително“, казва пред POLITICO Хамид Нангиалай Кабири, ръководител на афганистанското консулство в Бон от 2019 г. до септември тази година. Той и целият му екип подадоха оставка в знак на протест срещу назначаването на талибански представител. По думите му германското консулство е от особен интерес за талибанския режим, защото там се съхраняват биометричните данни на афганистански граждани, пребиваващи в над 20 страни, както и лична информация за хора, евакуирани чрез програми за презаселване и хуманитарни инициативи в Европа, Канада и Съединените щати.

Чрез достъпа до тези данни талибаните могат да намерят информация за местонахождението на противниците на режима, включително информация за техните семейства, които все още са в Афганистан, твърди Кабири.

В отговор на тези опасения германското външно министерство заяви писмено пред POLITICO, че целта на Берлин е „да гарантира функционирането на афганистанските дипломатически мисии в Германия и предоставянето на адекватни консулски услуги на афганистанските граждани, включително издаване на документи за пътуване“.

Междувременно талибанските власти продължават да поемат контрол над дипломатическите представителства. В Берлин те дори планират скоро да издигнат бялото и черното знаме на Ислямското емирство Афганистан – символът на режима, който се върна на власт преди четири години.