Кризата в Близкия изток отваря нови възможности за Путин

Руският президент Владимир Путин притежава способността да извлича стратегически ползи от кризисни ситуации, като ескалацията на конфликта с Иран е поредното доказателство за това.

Путин започна годината с увереност относно кампанията си за подчиняване на Украйна, въпреки че напредъкът на бойното поле беше постепенен. Но в началото на януари администрацията на Доналд Тръмп нанесе удар по престижа на Русия, след като венецуелският президент Николас Мадуро – стратегически партньор на Москва – беше свален при дръзка военна операция.

В началото на войната в Близкия изток изглеждаше, че позициите на Путин отслабват. При американско-израелските удари бе убит върховният лидер на Иран аятолах Али Хаменеи – ключов съюзник на Русия. Бяха унищожени и множество военни цели, а стратегическото партньорство, което Москва подписа с Ислямската република миналата година, изглеждаше като обикновен лист хартия. Преди това, в края на 2024 г., се срина и режимът на Башар ал-Асад в Сирия, който също е дългогодишен съюзник на Русия.

Но въпреки геополитическите сътресения, Путин изглежда остава фокусиран върху основната си цел – разпадането на независима Украйна, пише CNN.

Уиткоф: Русия е уверила Тръмп, че не споделя разузнавателна информация с Иран по време на войната

В понеделник руският президент разговаря по телефона с Доналд Тръмп – първият им разговор от декември насам. Според информация от помощника на Путин Юрий Ушаков, едночасовият разговор е обхванал основната тема на деня – американско-израелската война с Иран, като Ушаков я определи като „много съдържателна“.

Изглежда разговорът е засегнал и неговата основна цел. Ушаков заяви, че американският президент „е повторил интереса си конфликтът в Украйна да приключи възможно най-скоро с прекратяване на огъня, което да доведе до дългосрочно примирие“.

Тръмп обаче представи разговора малко по-различно. Запитан за обаждането, той сподели, че Путин „иска да бъде полезен“ в Близкия изток. Тръмп обаче отвърнал: „Можеш да бъдеш по-полезен, ако прекратиш войната между Украйна и Русия. Това би било по-полезно.“

Официално Русия осъди американско-израелската военна кампания. Путин изрази съболезнования за това, което в официално съобщение определи като „убийството“ на бившия върховен лидер на Иран. Но руският президент се въздържа лично да критикува Тръмп, както отбелязват редица наблюдатели.

„В крайна сметка съдържанието на всяко предложение (от Путин) може да има малко значение“, написа в X Хана Ноте, директор за Евразия в Центъра за изследвания на неразпространението „Джеймс Мартин“. „Като предлага да играе конструктивна роля, Путин може да постигне основната си цел – да поласкае Тръмп и да остане в добри отношения с него – което е важно във връзка с руските цели в Украйна.“

Глобална енергийна криза помага на Путин

Телефонният разговор с Тръмп идва и в момент, когато икономическите перспективи на Русия изглежда се подобряват на фона на разрастваща се глобална енергийна криза, предизвикана от фактическото затваряне на Ормузкия проток.

В понеделник цената на петрола скочи над 100 долара за барел, а експерти предупреждават, че може да достигне 150 долара до края на март, ако нарушенията в този ключов морски път продължат.

Това е добра новина за Русия – един от големите износители на петрол. Освен това администрацията на Тръмп временно смекчи натиска върху Индия, един от най-важните клиенти на Русия, като предостави на индийските рафинерии 30-дневно изключение, позволяващо им да купуват руски петрол, който в момента е блокиран в морето.

Миналата година Министерството на финансите на САЩ наложи санкции на двете най-големи руски петролни компании и въведе вторични мита срещу Индия заради покупките на руски петрол – част от усилията да се ограничи потокът от средства, финансиращи руската военна машина.

Тръмп и Путин обмислят облекчаване на санкциите срещу руския петрол

На среща в понеделник с висши съветници, посветена на ситуацията на световните пазари на петрол и газ, Путин изглеждаше оптимистично настроен.

„При настоящите условия конкуренцията между купувачите за доставчици на енергия, за гарантиране на стабилни и предвидими доставки на петрол и газ, се засилва“, каза той. „В тази връзка не мога да не напомня не само на колегите в тази зала, но и на всички наши потребители, че именно стабилността е това, с което руските енергийни компании винаги са били известни.“

През последните месеци способността на руските държавни финанси да поддържат военновременен режим беше поставена под въпрос на фона на нарастваща инфлация и увеличаващ се бюджетен дефицит. Перспективата за по-високи приходи от износ на петрол и газ сега дава на руската икономика потенциален прилив на енергия.

Русия може да разполага и с други геополитически лостове по отношение на войната с Иран.

Освен връзките на Москва с Техеран в областта на отбраната и сигурността – няколко източника, запознати с доклади на американското разузнаване, твърдят, че Русия предоставя на Иран разузнавателна информация за местоположението и движението на американски активи в региона на Персийския залив – Путин има и дългогодишни лични отношения с редица лидери в Близкия изток.

След началото на американско-израелската кампания той е провел телефонни разговори с краля на Бахрейн Хамад бин Иса ал-Халифа, президента на Обединените арабски емирства Мохамед бин Зайед ал-Нахаян, емира на Катар шейх Тамим бин Хамад ал-Тани и саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман.

Украйна също търси възможности

Украинският президент Володимир Зеленски също има свои козове в региона – през последните дни украинците предложиха да споделят опита си в противодействието на иранските дронове „Шахед“, които атакуват цели в района на Персийския залив.

Дали обаче тази помощ ще се превърне в политически дивиденти във Вашингтон е друг въпрос. Тръмп изглежда пренебрегва съобщенията, че Русия предоставя разузнавателна информация на Иран. А докато международното внимание е насочено към кризата в Близкия изток, Путин може да се възползва от разсейването на западните политици от Украйна, където войната продължава да се проточва. През последните дни руски дронове и ракети удрят украински градове, без това да предизвиква особено медийно внимание.

В анализ, публикуван в X, Сам Грийн, професор по руска политика в King’s College London, предполага, че дългосрочната стратегия на Путин продължава да се върти около отношенията му с Тръмп.

Русия печели време срещу Украйна, докато войната с Иран изчерпва оръжията, от които Киев се нуждае

„Първо, идеята, че Путин страда, когато губи съюзници – било то Асад, Мадуро или Хаменеи – съществува изцяло в главите на западните анализатори и няма реална основа“, пише Грийн. „Няма никакви доказателства, че това го интересува или че влияе на авторитета му у дома или на легитимността му в чужбина.“

„И каквото и да мисли Путин за смъртта на иранския върховен лидер“, добавя Грийн, „той няма да пожертва отношенията си с Тръмп. Първо, това няма да върне Хаменеи. Но по-важното е, че Тръмп е най-големият източник на влияние на Путин върху Европа. Той ще държи погледа си върху основната цел.“

Засега глобалната енергийна криза може да донесе на Путин нови дивиденти, докато той продължава войната си срещу Украйна.