Траурът като бунт: Иранци танцуват на погребенията на убити протестиращи в открито предизвикателство към режима

Докато хиляди ирански семейства през този месец погребват свои близки, убити по време на най-смъртоносните улични протести в историята на страната, социалните мрежи се изпълниха с неочаквани сцени: семейства и приятели танцуват, ръкопляскат и издават пронизителни възгласи на погребенията – всичко това под звуците на силна музика.

Financial Times разказва за погребение в северния град Тонекабон - на 18-годишния Сурена Голгун. Според семейството му той е бил застрелян в гръб по време на демонстрациите. Видео показва как жени танцуват на фона на клаксони на автомобили, пресъздавайки табак-кеши - традиционен ритуал с носене на подноси, характерен за сватбите.

Украсените подноси – на които обикновено се слагат подаръци, платове и бижута от семейството на младоженеца до дома на булката - този път символизираха живота, който Голгун никога не е имал възможност да изживее. „Кръвта на сина ми няма да бъде стъпкана“, казва бащата на Голгун, докато други опечалени скандират „Смърт на диктатора“.

Тръмп към Иран за сделка, която да предотврати военни действия на САЩ: „Времето изтича“

Танците на погребения не са безпрецедентни в Иран. В части от етнически разнообразната страна някои племенни традиции отдавна съчетават траура с музика и движение.

Но настоящата вълна надхвърля традицията. Празничните погребения превръщат траура в акт на съпротива в теокрация, която от десетилетия забранява публичните тържества, танците на жени и дори откритите прояви на скръб.

В продължение на векове социалната роля на духовенството е била съсредоточена около две основни функции: извършването на погребални обреди и сключването на бракове. След като духовниците вземат властта с Ислямската революция през 1979 г., все по-секуларното иранско общество постепенно се отдалечава от политическия ислям, а все повече погребения и сватби черпят вдъхновение от предислямски и персийски традиции.

На сбогуването с Реза Барани – 32-годишен мъж, убит в град Карадж и погребан в родния си Рамхормоз в югозападната провинция Хузестан – опечалените ръкопляскат и се движат в синхрон под звуците на музика, показва видео от събитието.

Звучали сорна – традиционен ирански духов инструмент с пронизителен звук – и дохол, голям барабан с мощен тътен, комбинация, отдавна свързвана с открити празненства и общностни танци.

Мнозина възприемат тези церемонии като начин за отхвърляне на религиозната символика и ценностите, налагани от управляващото духовенство – система, изправена пред най-сериозното си предизвикателство по време на последните протести.

Започнали сред търговци в Техеран заради икономически затруднения, демонстрациите бързо се разпространиха из цялата страна, като протестиращите излязоха по улиците с призиви за сваляне на върховния лидер аятолах Али Хаменей и самата Ислямска република.

На фона на безредиците, които иранските власти определиха като подстрекавани от „терористи“, въоръжени и обучени от САЩ и Израел, по официални данни са били подпалени около 350 джамии и 90 шиитски духовни семинарии.

Властите съобщиха, че 3 117 души са били убити, преди протестите да бъдат окончателно овладени чрез мащабни репресии.

Правозащитни организации в чужбина обаче оценяват броя на жертвите като многократно по-висок. Базираната в САЩ Human Rights Activists News Agency заяви, че най-малко 6126 души са потвърдено убити по време на протестите, включително 214 служители на силите за сигурност, а още 17 091 смъртни случая остават в процес на проверка.

Тайна мрежа от медицински лица разкрива чудовищните мащаби на репресиите в Иран

Достъпът до интернет остава силно ограничен от пика на протестите насам, което затруднява и достъпа до информация. Все пак временните „прозорци“ през последните дни позволиха появата на нови видеа, разкриващи сцени на улично насилие, редици от тела в морги и погребални церемонии.

В едно 12-минутно видео, публикувано от активисткия акаунт Vahid Online, бащата на мъж, идентифициран като Сепехр Шокри, се лута из морга в южен Техеран, търсейки сина си сред редици от тела. „Сепехр, татко е тук, къде си?“, вика той.

Кадрите показват чували с тела, повечето положени на пода, а други – върху носилки, оставени частично отворени, за да могат семействата да разпознаят близките си. Докато върви по окървавените подове, проклинайки Ислямската република и Хаменей, мъжът посочва и телата на млади жени.

„Вижте какво направиха с младежта на тази страна“, казва той. По-късно държавните медии обявиха видеото за инсценировка, излъчвайки интервю с бащата на друг мъж - Сепехр Ебрахими, който твърди, че синът му е бил убит от антиправителствени сили.

Но виждаме много друго видеа – като това, в което бащата на Мани Сафарпур прегръща чувала с тялото на сина си в морга в Техеран и прошепва: „Мани, татко е тук. Можеш да тръгнеш – аз ще дойда след теб.“

Иран планира трайно откъсване от глобалния интернет, твърдят активисти

Ислямската република обеща да не прави никакви отстъпки. Вместо това властите хвърлиха вината за насилието върху въоръжени подстрекатели, като заявиха, че много от загиналите са служители на силите за сигурност, убити, изгорени или обезглавени.

Държавните медии излъчиха „самопризнания“ на хора, за които се твърди, че са били вербувани от чуждестранни агенти, за да насърчават насилие и да подготвят почвата за военна интервенция на САЩ - страна, която през последните седмици многократно заплаши Иран с нападение.

Жертвите на протестите в Иран достигнаха поне 5000 по данни на властите

И макар да липсват публични доказателства, че високият брой жертви е довел до сериозни разломи в управляващия елит, някои реформаторски настроени поддръжници на режима се оттеглиха от политическия живот – очевиден знак за разочарование.

Фаяз Захед и Абас Абди, известни активисти, подкрепили избирането на реформаторския президент Масуд Пезешкиан през 2024 г., обявиха, че прекратяват всякаква публична политическа дейност.

Реформисткият социолог Мохамад Фазели, близък до правителството, написа във вторник: „Ние се провалихме“. „Историята на Иран ще бъде преплетена с тези убийства в продължение на десетилетия и ще остане погребана под развалините на тази катастрофа“, добави той.

Дори някои твърдолинейни фигури изпитват трудности да оправдаят мащаба на кръвопролитието. Али Голхаки, консервативен журналист, заяви пред реформисткия сайт Ensafnews, че „този мащаб на убийства и мъченици няма да напусне лесно страната“. Според него силите за борба с безредиците трябва да бъдат обучавани да минимизират жертвите.

Такса „тленни останки“ – нова форма на репресии срещу протестиращите в Иран

Много иранци днес виждат само мрачен избор: отново да рискуват живота си – и да се изправят пред сценарии на безконтролно вътрешно насилие като в Сирия – или да се примирят с живот в система, по същество устойчива на промяна.

Много от погребалните церемонии са били, както се очаква, мрачни и тихи, без политически лозунги. Семейство в северната част на страната, с което FT се е свързал, разказва, че властите са ги принудили да проведат погребението вечер, в присъствието на едва 10 роднини.

На други места обаче неподчинението продължава.