Американските фондови пазари започнаха седмицата със сериозни понижения, след като през уикенда Съединените щати и Израел нанесоха удари по Иран. Военната ескалация доведе до рязък скок в цените на петрола и внесе нова доза несигурност на фона на вече натрупаните притеснения сред инвеститорите.

Основните борсови индекси в САЩ се насочиха надолу още в началото на търговията. Инвеститорите реагират предпазливо на риска от разширяване на конфликта в Близкия изток и възможните икономически последици от подобно развитие.

Златото поскъпна, тъй като пазарните участници се насочват към традиционните активи убежища. Индексът на волатилността CBOE, известен като „индекс на страха“ на Уолстрийт, се изкачи до най-високите си стойности от началото на годината (над 21.9 пункта).

Съвместните действия на САЩ и Израел доведоха до гибелта на върховния лидер на Иран аятолах Али Хаменей – събитие с историческо значение за Ислямската република и едно от най-съществените от 1979 г. насам. Иранските власти обявиха, че ще отговорят твърдо, което засили опасенията от по-широка регионална ескалация. Съобщава се за експлозии и в други точки на региона, включително в Дубай и Абу Даби.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви пред американската медия CNBC, че военните операции на САЩ в Иран се развиват „по-бързо от графика“. Въпреки това инвеститорите остават предпазливи, опасявайки се от продължителен конфликт с трудно предвидими последици.

Анализатори предупреждават, че рискът от по-дълготрайно напрежение е по-висок спрямо предходните години, макар засега да не се очаква драматична промяна в икономическите перспективи на САЩ. Според тях началният етап на кризата не е подходящ момент за прибързани решения на пазарите, особено предвид досегашните модели на бърза деескалация при подобни конфликти.

Цените на суровия петрол се повишиха осезаемо на фона на опасенията, че военните действия могат да нарушат глобалните доставки. Иран е сред водещите производители в рамките на ОПЕК и всяко сериозно сътресение в региона има потенциал да повлияе върху световния енергиен баланс.

Особено внимание се обръща на Ормузкия проток – ключова артерия за транспортирането на суров петрол в световен мащаб. Продължително прекъсване на трафика през него би имало сериозни отражения върху енергийните пазари и би могло да засили инфлационния натиск в глобален план.

На този фон акциите на отбранителни компании отбелязаха ръст, както и книжата на водещи енергийни корпорации. Обратната тенденция се наблюдаваше при технологичния и банковия сектор, където натискът върху цените се засили.

Геополитическата ескалация се добавя към и без това крехката пазарна среда. Още в края на миналата седмица индексите отчетоха спадове на фона на сътресения в сектора на изкуствения интелект и софтуерните компании.

Нарастващите опасения, че ускорената автоматизация може да подкопае съществуващи бизнес модели и да доведе до съкращения, също влияят негативно върху инвеститорските нагласи. Анализатори отбелязват, че макар ефектът от настоящата криза да изглежда краткосрочен, не може да бъде изключен сценарий на по-продължителна нестабилност на капиталовите пазари.

В същото време енергийният сектор остава сред малкото печеливши на фона на общото отстъпление, докато туристическите и авиокомпаниите са под натиск заради опасенията, че конфликтът ще се отрази върху международните пътувания и глобалния туризъм.