Умиращ патриарх събира децата си, за да им съобщи нещо важно. Това може и да не е най-оригиналната отправна точка за филм, но & Sons внася ексцентричен обрат, който отвежда сюжета към научната фантастика.

Въпросният баща е прочутият писател Ей Ен Дайър. В първата сцена го виждаме излегнат на дивана и отказващ да вдигне телефона.

„Не провеждам телефонни разговори“, промърморва той.

Това определено не важи за актьора, който го играе.

„Прекарвам доста време в разговори по телефона“, непринудено отбелязва Бил Най пред The Guardian. „Освен това много обичам да пиша съобщения. Още със старите Nokia бях много бърз. Даже доста се гордеех със себе си.“

Zoom обаче е извън списъка. „Стигна се дотам, че всеки разговор в платформата ме правеше нещастен. Вече съм достатъчно възрастен, за да попитам: Може ли да се пенсионирам от Zoom?“

На 76 години Най се е отказал и от разговорите за работа по време на хранене, особено на обяд.

„Трябва да седиш там толкова дълго и накрая всичко се обърква. Работните обеди вече са напълно изключени.“

Никога не е бил и особен любител на партитата. Когато получавал покани, особено за най-желаните събития, изпитвал онова, което нарича „тръпка или някаква анти-тръпка“, докато ги хвърлял направо в кошчето.

На въпроса какво би го накарало веднага да откаже роля, отговаря без колебание:

„Тоги.“

В & Sons тоги няма. Най играе Дайър, който се изправя срещу разочарованите си по-големи синове, изиграни от Джони Флин и Джордж Маккей, и бившата си съпруга, в чиято роля е Имелда Стонтън. Тя така и не му е простила, че има син от друга жена.

Дайър е бил груб и емоционално отсъстващ баща, но сякаш вярва, че литературният му талант го оправдава. Най не приема подобно обяснение.

„Същото е като при футболист, който се държи зле на терена, а хората казват, че темпераментът е част от гения му. Я стига! За мен подобна идея е неприемлива. Изобщо не вярвам в нея.“

Дайър твърди, че като баща се е стремял „да не причинява вреда“. От връзката си с актрисата Даяна Куик, продължила 27 години до раздялата им през 2008 г., Най има дъщеря, актрисата и режисьор Мери Най. Имал ли е собствена философия за родителството?

„Не особено. Измисляш нещата в движение. Допускаш грешки, после ги поправяш и се надяваш накрая да стигнеш до нещо, което работи. Родителите ми не бяха потискащи или жестоки и аз също не исках да бъда такъв.“

Гневът, мизантропията и жестокостта са част от характера на Дайър, а Най рядко получава подобни роли.

„Не ме възприемат по този начин“, съгласява се той. „Макар че, разбира се, половината ми роли вече никой жив не помни. Стигаш възраст, в която всички, които са ги гледали, са мъртви.“

Той изигра Сам, верния другар на Фродо Бегинс, и стана звезда с „Властелинът на пръстените“. Днес се е посветил на защитата на правата на актьорите, но не крие, че има амбиции и за политическа кариера

Шон Астин: Хобитът, който стана синдикалист

Непознати все още го хвалят за ролята на безцеремонния бивш рокаджия Били Мак в романтичната комедия на Ричард Къртис Love Actually от 2003 г. Персонажът му невъзмутимо признава, че новият му коледен сингъл е „гниещ боклук“.

Най има зад гърба си и немалко блокбъстъри, включително два филма от поредицата „Карибски пирати“, в които лицето му е скрито зад брада от гърчещи се компютърно генерирани пипала.

Публиката обаче го обича най-силно заради неговите по-меки и очарователно несъвършени персонажи. Сред тях са неизлечимо болният и сдържан бюрократ в Living, донесъл му единствената досега номинация за „Оскар“; съпругът, който в последния момент се отказва от изневяра в Lawless Heart; и любителят на Скрабъл, издирващ изчезналия си син в Sometimes Always Never.

Няколко пъти актьорът се опитва да избяга от утвърдените си образи, сред които Роки Балбоа и Джон Рамбо. В крайна сметка обаче неизменно се връща към тях

На 80 години Силвестър Сталоун все още е „Роки“

И като секссимвол Най има сериозна история. Един от ранните му успехи е провокативният сериал на BBC The Men’s Room от 1991 г. Откровените сцени с него в ролята на похотлив преподавател предизвикват критики от британския Съвет за стандарти в радио- и телевизионното излъчване.

След като играе негова съпруга в Notes on a Scandal, Кейт Бланшет пита журналист: „Коя разумна жена на Запад не би искала да го прегърне?“

Най не се притеснява, че често получава сходни роли. „Може би има хора, които харесват нещата, които винаги правя. Аз също винаги искам Стив Маккуин да прави онова, което умее.“

Какво е научил от звездата на The Great Escape?

„Че никога няма да бъда Стив Маккуин“, казва Най. „Трябва ти огромна увереност, за да правиш това, което правеше той. Без фойерверки, без стремеж към награди. Някаква безразсъдна сдържаност.“

Сред другите му големи кумири е Принс. „Всичко, което правеше Принс, беше привлекателно. Всеки, който може да направи шпагат и да се изправи точно в ритъм, може да ме поведе навсякъде.“

След пет десетилетия в кожата на други, от „Полет над кукувиче гнездо“ до „Властелинът на пръстените“, Дуриф избира да бъде просто себе си

Изиграх твърде много убийци: Пътят на Брад Дуриф от върховете на Холивуд до уединението с котки

Младежките му идоли обаче са писатели като Ърнест Хемингуей и Ф. Скот Фицджералд. Затова има особена символика в ролята му на писател в & Sons. Дълги години Най мечтае за същото поприще.

Амбицията се заражда още когато е на 14 години. Учителят му по английски в католическото училище, г-н Уиър, го насърчава да опита силите си с роман.

„Не го представям като ранно доказателство за пренебрегнатия ми гений. Но думите му избухнаха като бомба в главата ми.“

На 15 години Най започва работа в британското списание за лов и риболов The Field, макар задълженията му да нямат почти нищо общо с журналистиката.

„Сменях платнената кърпа на ролка в дамската тоалетна. Всички момичета от машинописното бюро идваха там. Бързам да уточня, че не беше заради животинския ми магнетизъм. Просто знаеха колко лесно се изчервявам. Тези кърпи бяха доста сложни. Аз обърквах механизма и те започваха да се смеят.“

По това време си навлича и недоволството на ръководството. Израснал в малкия град Катъръм в графство Съри, той силно се вълнувал всеки път, когато види Rolls-Royce или Bentley на улицата.

Един ден покрай него минал такъв автомобил и Най започнал да подскача и да маха. Оказало се, че вътре е изпълнителният директор на списанието.

„Извика ме и каза: Не очаквам подобно поведение от свой служител.“

Мечтата да стане писател в крайна сметка отвежда Най в Париж. Самият той определя постъпката си като истинско клише.

„Избягах, за да стана писател. Като милиони други отидох направо в Shakespeare & Company и се мотаех наоколо с мисълта, че ще пиша убийствено добри изречения и ще си намеря приятелка. Не се случи нито едното, нито другото. Накрая просех на Трокадеро.“

С времето литературната му мечта постепенно увяхва.

„Някой ми предложи да постъпя в театрално училище и в крайна сметка се захванах с това. Мислех си, че някой ден все пак ще стигна и до писането. Още си го мисля. Просто съм много добър в отлагането.“

Основателят на модната империя Brunello Cucinelli смята, че прекомерната работа разрушава душата, а истинският успех се гради върху достойнството, философията и уважението към хората

„Работите по 13 часа на ден? Няма да ви поверя нито едно евро“: Философията на Брунело Кучинели за бизнеса и живота

Роман все още няма, но историите, които Най разказва в подкаста си Ill-Advised, постепенно се превръщат в своеобразни устни мемоари. В 25-минутните епизоди той дава съвети по най-различни въпроси, от модата до измъкването от неловки ситуации.

Предпочита да импровизира и затова не вижда въпросите предварително.

„Говоря каквото ми хрумне, но откривам, че вече съм мислил по почти всяка тема. За панталоните например съм мислил, защото съм малко обсебен от костюмите и яките на ризите.“

Ill-Advised скоро ще започне третия си сезон, вече привлича над 300 000 слушатели месечно и е избран за подкаст на 2026 г. от Broadcasting Press Guild. Успехът не променя характерната самоирония на Най.

„Опитах се да нямам подкаст.“

Типично за Бил Най: дори огромният успех звучи като нещо, което му се е случило по случайност.