72-годишният Брунело Кучинели е един от най-успешните предприемачи в света.

Стартът му обаче е далеч от блясъка на модните подиуми. Той израства в бедност по хълмовете на Умбрия в Централна Италия. Като тийнейджър разделя времето си между училището и работата на полето, където води волове при обработването на земята. На 24 години напуска инженерното си образование, за да изучава философия и да се занимава с мода.

През 1978 г. решава да създаде дамски пуловери от кашмир в ярки цветове – идея, която тогава звучи почти абсурдно.

„Луд си, ако боядисваш кашмир в такива цветове“, казва му специалист по текстилни бои.

Въпреки това Кучинели взема заем, купува 20 килограма необработен кашмир и ушива 60 пуловера. Те се разпродават почти веднага.

Днес модната марка Brunello Cucinelli залага на приглушена палитра от земни тонове – бежово, слонова кост, пясъчно и сиво. В интервю за The Wall Street Journal Кучинели обяснява защо: „Красотата, редът и хармонията са основата на всичко. Но най-важното е човек да живее в съзвучие със сътворението. Ксенофан казва, че всичко произлиза от земята. Когато като дете орях нивите с воловете, баща ми винаги ми повтаряше: „Браздите трябва да бъдат прави.“ В това имаше прост, но много дълбок смисъл.“

За непосветените цените на бранда изглеждат почти невероятни – 4600 долара за пуловер от кашмир и коприна или 11 800 долара за велурено яке. Но това не спира продажбите.

Компанията има 160 самостоятелни магазина в 40 държави, а приходите ѝ за миналата година достигат 1,6 млрд. долара.

Централата на компанията се намира в средновековното селце Соломео, където Кучинели е изградил не просто бизнес, а цяла философия на работа. Именно тази спокойна атмосфера е във фокуса на документалния филм Brunello: The Gracious Visionary, чиято премиера се състоя тази пролет.

В компанията не се изпращат служебни имейли след 17:30 ч., обедната почивка е задължително час и половина, а възнагражденията са с около 20% по-високи от средните за сектора. Част от печалбата всяка година се насочва към благотворителната му фондация.

Кучинели казва пред WSJ, че управлява компанията според собствената си концепция за „хуманистичен капитализъм“, вдъхновена от античните философи, които често цитира в разговорите си.

Попитан дали успехът му е плод на късмет или талант, Кучинели отговаря: „Според Епикур животът има три измерения. Първото е това, което наследяваме от родителите си. Второто е съдбата. А третото е това, което сами изграждаме. Аз винаги съм се опитвал да намеря баланса между онова, което ми е дадено, и онова, което мога да постигна със собствените си усилия.“

За парите и хората

Парите често те карат да станеш самонадеян - започваш да вярваш, че си по-умен или по-ценен от останалите, смята Кучинели. Вярва обаче, че човешката душа по природа е добра. „Убеден съм, че добрите хора са повече от лошите. Затова никога няма да разбера защо някои хора започват да вярват, че богатството ги прави по-стойностни човешки същества“, казва той пред WSJ.

По този повод Кучинели споменава и Питагор, който оставя три страници, известни като „Златните стихове“. В тях съветва всяка вечер, преди да заспиш, три пъти да прегледаш делата си за деня.

Ако си направил добро – зарадвай се.

Ако си постъпил лошо – разкай се.

„Защото ако не се държиш достойно, как ще заспиш спокойно?“, разсъждава Кучинели.

Богатството не бива да се превръща в състезание, казва още предприемачът и цитира баща си, който често му казвал „Искаш ли да бъдеш най-богатият човек на гробището?“.

„Преди 30–40 години почти никой не знаеше колко пари има другият. Днес знаем всичко – колекции, произведения на изкуството, активи, богатство. Това засилва съревнованието“, отбелязва Кучинели. „Имаме нужда да се върнем към големите човешки идеали – добрата политика, семейството, духовността“, добавя той.

„Когато срещнете просяк на улицата и му дадете пари, не го унижавайте. Кажете му с уважение: „Бог да ти помага.“ Иначе ще го накарате да се почувства по-малко значим“, съветва предприемачът.

За технологиите и общуването

„Защо трябва 15 души да бъдат копирани в един имейл?“, пита Кучинели в отговор на въпроса защо не позволява телефони по време на срещи и ограничава служебните имейли.

„Преди 30 години човек просто разговаряше с теб. После ти решаваше на кого да предадеш информацията“, добавя той.

Относно все по-забързания и напрегнат свят, Кучинели цитира Свети Августин: „Всеки ден трябва да подреждаш душата си така, както подреждаш кухнята си.“

По думите му ако душата ти не е подредена, животът ти също няма да бъде.

„Не искам да нося отговорност за нечия разстроена душа. Именно затова хората ми приключват работа навреме. На следващата сутрин ще бъдат два пъти по-концентрирани“, казва Кучинели.

Споделя как веднъж се срещнал в Милано с човек, който трябвало да управлява активите му и който му казал, че работи по 13 часа на ден – от 6 сутринта до 10 вечерта.

„Не му поверих нито едно евро“, казва Кучинели. „Трябва отново да открием нормалния начин на живот.“