Италианският моден дизайнер Валентино почина на 93 години

Валентино Гаравани – един от последните големи модни дизайнери на ХХ век, човекът, който пренесе парижката висша мода в Рим и оформи стила на джетсета от епохата на La Dolce Vita – почина на 93-годишна възраст.

Модната къща, носеща неговото име, потвърди в понеделник смъртта му, като съобщи, че дизайнерът е починал „в римската си резиденция, заобиколен от своите близки“.

Италианецът, известен просто като Валентино, ръководи своята модна империя почти половин век. С нея той наложи представата за красота и елегантност, която помогна да се оформи съвременният моден пейзаж, и обличаше звезди като Елизабет Тейлър, Одри Хепбърн, Марела Аниели и Жаклин Онасис.

Визията на Валентино се основаваше на разбирането за обличането като начин да се подчертае женското тяло в най-класическия му смисъл – да изглежда и да се усеща добре. Дизайнерът, изключителен майстор на кройката, беше признат за умението си да създава ласкаещи силуета рокли, които жените искат и могат да носят с лекота година след година, както и със своята емблематична багра – „червеното на Валентино“.

„Зная какво искат жените. Те искат да бъдат красиви“, казваше той.

Getty Images | Изложбата „Валентино в Рим, 45 години стил“, 2007 г.

Роден през 1932 г. във Вогера – малко градче в област Ломбардия – Валентино още от ранна възраст знаел, че иска да се занимава с мода. На 17 години, с подкрепата на родителите си, заминава за Париж, където учи в École des Beaux-Arts и в модното училище на Chambre Syndicale de la Couture Parisienne, разказва Finacial Times.

В Париж Валентино работи като чирак в модната къща на Жан Десѐс – гръцки дизайнер, прочут с класически драпирани вечерни рокли, носени от европейски кралски особи и филмови звезди. След пет години при Десѐс той се присъединява към Ги Ларош. Парижките години оставят дълбок отпечатък върху Валентино, както и общественият елит, посещаващ салоните на Десѐс и Ларош.

Валентино и Джанкарло Джамети, които обичат и обличат красотата в червено

През 1959 г. Валентино се завръща в Рим. С финансовата подкрепа на родителите си той представя първата си колекция под собственото си име в салон на престижната улица Виа Кондоти. Италия се възстановява след Втората световна война, а Рим е в центъра на културния ренесанс – кипяща смесица от изкуство, дизайн, кино и блясък.

Това е идеалната сцена за Валентино, с парижкото му обучение и склонността му към разкоша. Но заради ниските печалби във висшата мода той скоро се изправя пред финансов крах.

Решението идва година по-късно: Джанкарло Джамети. Студентът по архитектура се среща с Валентино една лятна вечер в Café de Paris – популярно римско средище, увековечено от Федерико Фелини в La Dolce Vita.

„Срещата с него беше най-големият ми шанс“, казва Валентино пред The Sunday Times през 2007 г.

Така започва дълго лично и професионално партньорство, продължило до края на живота му.

Двамата са бизнес партньори повече от 50 години, романтични партньори от 1960 до 1972 г. и работят заедно по редица лични проекти, включително откриването на културното пространство PM23, създадено от фондацията Valentino Garavani e Giancarlo Giammetti миналата година.

С Джамети начело на финансите и бизнеса, двамата рестартират модната къща през 1960 г. Успехът идва бързо: Валентино облича Елизабет Тейлър за премиерата на Спартак, Жаклин Кенеди в годината на траур за съпруга ѝ Джон Кенеди (и по-късно за сватбата ѝ с Аристотел Онасис), както и принцеса Маргарет, Лий Радзивил и Бейб Пейли.

Getty Images | Валентино и Жаклин Кенеди Онасис в Metropolitan Museum of Art в Ню Йорк, декември 1979 г.

Паралелно марката предприема и далновидни търговски ходове – участия на Pitti във Флоренция, където се стичат американски купувачи, и стартиране на линия prêt-à-porter през 1970 г.

Между 1970 и 1980 г. Валентино подписва до 70 лицензионни договора, разширявайки империята си в области като парфюми, обзавеждане за дома и бельо. Въпреки това – поне според него и Джамети – магията на марката не е загубена.

„Валентино следеше абсолютно всичко“, казва Джамети пред Financial Times през 2023 г., когато дизайнерът получава наградата за цялостен принос на Fashion Awards в Лондон.

Тази маниакална прецизност е уловена и във филма Valentino: The Last Emperor (2009), който документира последните две години от кариерата му. В една сцена той коригира столата на модел секунда преди тя да излезе на подиума.

През десетилетията безупречно облечената и поддържана фигура на Валентино – често заобиколен от петте си мопса – се превръща в част от публичното въображение.

Той влиза в световния елит, с домове в Гщаад, Капри, Лондон, Рим и Ню Йорк, замък от XVII век край Париж, 25-метрова яхта и художествена колекция от Пикасо до Баския. Купонясва с Анди Уорхол, който го рисува през 1974 г. През 2014 г. книгата Valentino: At the Emperor’s Table отдава почит на таланта му на домакин – с идеи за подреждане на масата, интериор и рецепти.

Валентино и Джамети продават компанията си за първи път през 1998 г. на Holding di Partecipazioni Industriali за 300 млн. долара. Валентино остава начело и след продажбата на групата Marzotto през 2002 г., а окончателно се оттегля от модата през 2008 г., когато марката е придобита от фонда Permira.

„Напуснахме, защото индустрията се промени – срещите вече бяха само за пари, не за дизайн. Прогнозите за продажби определяха какво ще се създава“, казва Джамети пред FT през 2023 г. „Днес не бихме могли да стартираме.“

След труден преход под ръководството на Алесандра Фачинети, марката намира нов живот с Мария Грация Кюри и Пиерпаоло Пичоли, които я въвеждат в ера на модерна романтика и огромния успех на обувките Rockstud.

От 2012 г. Valentino е собственост на катарския инвестиционен фонд Mayhoola. През 2023 г. фондът продава 30% дял на луксозния гигант Kering за 1,7 млрд. евро, с опция да придобие останалите 70% през 2029 г. за около 4 млрд. евро. Настоящият творчески директор е Алесандро Микеле.

Getty Images | Дизайнерът Валентино Гаравани и актрисата Никол Кидман присъстват на премиерата на „Австралия“ в театър „Зигфелд“ на 24 ноември 2008 г. в Ню Йорк

Валентино обичаше публичната сцена и продължи да посещава модни ревюта, червени килими и светски събития в осемдесетте си години.

В последните години от живота си, след влошено здраве, той се оттегли от светлините на прожекторите.„Мисля, че успях, защото през всички тези десетилетия винаги съм се стремял да правя красиви дрехи“, казва той в книгата Valentino: A Grand Italian Epic, издадена миналата година.

„Гръндж визията, разхвърляният стил – не ме интересуват. Не мога да понасям жени, които изглеждат занемарени, зле сресани или странно. И глупав грим, и рокли, които правят тялото смешно. Аз не съм такъв човек, не съм такъв създател. Искам да облека жена така, че когато влезе някъде, хората да се обърнат и да кажат: ‘Изглеждаш зашеметяващо!’ Това винаги съм искал да постигна.“