Според последните научни оценки средното глобално затопляне вече се доближава до 1,4°C спрямо прединдустриалната епоха, което означава, че обществата трябва спешно да се адаптират към все по-екстремен климат.

Европа е най-бързо затоплящият се континент, като температурите тук се повишават повече от два пъти по-бързо от средното за света, показа докладът European State of the Climate (ESOTC) за миналата година, който беше публикуван през април 2026 г.

Изготвяни от Службата за изменение на климата „Коперник“, докладът установява, че през 2025 г. най-малко 95% от територията на Европа е регистрирала средногодишни температури над нормата, а няколко северни държави са преживели най-топлата година в историята си. Пет от най-топлите години в Европа са настъпили след 2019 г.

В глобален мащаб 2025 г. е била третата най-топла година в историята, като всички предходни 11 години се нареждат сред 11-те най-топли, регистрирани някога.

„Докладът очертава тревожна картина - темпът на климатичните промени изисква много по-спешни действия“, коментира д-р Саманта Бърджис, заместник-директор на Службата за изменение на климата „Коперник“.

„Доказателствата са недвусмислени: климатичните промени не са бъдеща заплаха, а настояща реалност. Когато погледнем какво ни показват наблюденията за климата на Европа, ме поразява колко пряко тези промени засягат общностите, екосистемите и видовете, които споделят този континент с нас“, допълва тя.

Предварителни данни на френските здравни власти показват около 2025 допълнителни смъртни случая през юни тази година вследствие на последната гореща вълна. За цяла Европа оценката достига около 20 000 жертви.

На този фон „най-тревожното е, че дори половината от страните в европейския регион все още нямат национален план за защита на здравето при горещини“, заяви директорът на европейския офис на Световната здравна организация Ханс Клуге след извънреден брифинг тази седмица.

Европа иска да намали зависимостта си от Пекин, но горещата вълна я тласка към китайските климатици

Европа се готви, но не достатъчно бързо

Само през 2025 г. икономическите щети от наводнения, суши, пожари и загубена икономическа активност достигат около 90 милиарда евро.

Всички държави от ЕС вече са приели национални стратегии за адаптация към климатичните промени наред с усилията за намаляване на въглеродните емисии.

По-късно тази година европейският комисар по климата Вопке Хукстра трябва да представи цялостен план за климатична устойчивост на икономиката, който ще включва обновяване на сградите, нови стандарти за строителство и адаптиране на транспортната инфраструктура.

ЕС подготвя и най-мащабната в историята си трансгранична система за борба с горските пожари, след като през рекордната 2025 г. бяха изпепелени над 200 000 хектара. Близо 800 пожарникари ще бъдат разположени стратегически в различни държави, за да подпомагат страните, засегнати от разпространяващи се пожари.

Основната отговорност обаче остава в ръцете на националните и местните власти, а много държави все още са слабо подготвени.

В градове като Париж, Брюксел и Берлин голяма част от старите сгради не са проектирани да издържат на продължителни горещини. Много гъсто населени европейски градове разполагат с ограничени зелени площи и недостатъчен достъп до водни пространства.

Допълнителен проблем е климатизацията. Според Международната агенция по енергетика едва около 20% от европейските домакинства имат климатик. Разликите са огромни – от едва 7% в Германия до близо 80% в Гърция.

Европа се поти, но не пуска климатика (и това побърква американците)

Най-уязвимите плащат най-високата цена

Както и в много други части на света, най-бедните европейци са най-силно изложени на екстремните температури.

В Брюксел властите установяват, че нощните температури в гъсто населени и по-бедни квартали са с до 9°C по-високи от тези в по-зелените южни райони на града, където живеят много от заможните жители и висши служители на ЕС.

Градът обещава субсидии за енергийна ефективност на сградите и дълго отлагани проекти за плуване на открито в каналите и басейните. Те обаче няма да бъдат готови преди 2032 г.

„В Брюксел имаме много открити басейни, но всички те са в частни градини“, казва държавният секретар по околната среда и климата Анс Персоонс, цитиран от Financial Times.

Медията публикува обобщен обзор за начина, по който европейските градове се справят с горещите вълни.

Ревю на кожени палта при 40 градуса: Парижката жега смаза Седмицата на висшата мода

Мадрид: Спасение на хладно и постоянна готовност за пожари

Испания отдавна е свикнала с палещото слънце, но националните и регионалните власти все още се опитват да наваксат с адаптацията към последните резки скокове на температурите и зачестяващите горски пожари.

След опустошителните пожари миналата година правителството изтегли началото на ежегодната противопожарна кампания от юни за януари и добави към силите за гасене нови самолети, хеликоптери, дронове и високопроходими автомобили.

Министерството на енергетиката и околната среда актуализира миналия месец съществуващия план за адаптация към климатичните промени, като предложи създаването на повече зелени и сенчести пространства. Миналата седмица ведомството обяви също, че ще отпусне 200 млн. евро от националния фонд за енергийна ефективност за модернизиране на отоплението и охлаждането в училищата.

В Барселона общината използва средства от туристическия данък, за да инсталира климатици в стотици училища. Градът е раздал и „алармени гривни“ на 1400 служители, които работят на открито, включително чистачи, градинари и други общински работници, за да следи риска от топлинен стрес.

Местните власти превръщат обществени пространства като библиотеки и спортни центрове в „климатични убежища“. Мадрид дори предлага безплатни кинопрожекции, концерти и фламенко спектакли в охладени закрити зали, за да привлече хората, които нямат климатик у дома.

Горещата вълна в Европа е довела до повече от 1300 смъртни случая, съобщава СЗО

Рим: Да приемеш „карибския климат“

Когато преди две седмици италианското министерство на здравеопазването издаде червен код за горещини в 18 града, Иняцио Ла Руса, председател на Сената и съосновател на управляващата партия „Италиански братя“ на премиера Джорджа Мелони, омаловажи ефектите от климатичните промени върху италианците. Самата Мелони не коментира темата.

„Мнозина казват за климатичните промени: „О, Боже, карибски климат идва в Европа, нали?“. Добре, но Карибите живеят с този климат от много време и оцеляват. Това означава, че и ние ще свикнем с карибския климат. Не означава, че всички ще умрем“, заяви Ла Руса.

Според критиците тази реторика добре описва и политическия подход. Италия прие подробен план за адаптация към климатичните промени през 2023 г., който трябваше да помогне на жителите на градовете да се справят с екстремните горещини, но реалното му изпълнение остава ограничено.

„Днес този план на практика стои на рафта“, казва пред FT Мариатереза Импарато, ръководител на програмата за климатична справедливост в Legambiente, най-голямата национална екологична организация в Италия.

По думите ѝ историческите центрове на италианските градове обикновено са строени с мисъл за горещините, но по-новите и по-бедни квартали са далеч по-слабо подготвени.

„Липсва градска зеленина. Там, където има зелени площи, те не се поддържат или са недостъпни. Дори елементарни неща като навеси на автобусни спирки и входове на метрото не осигуряват сянка“, казва тя.

Горещата вълна отвъд прогнозите: Как инвеститорите преосмислят портфейлите си в новия климатичен ред

Берлин: Бягство към езерата

Температурите в Берлин надхвърлиха 41°C, поставяйки нов юнски рекорд и карайки много жители на града да потърсят спасение край езерата и плажовете.

Между 2018 и 2024 г. германската столица е имала 21 дни с температури над 30°C. Ако климатичните промени продължат без ограничаване, броят им може да достигне 40 дни до 2080 г., сочат оценки на Световната банка.

Въпреки това Берлин въведе първата си стратегия за справяне с горещините едва в края на миналата година, повече от две десетилетия след като Париж прие подобен план след смъртоносната гореща вълна от 2003 г. Сред целите са засаждане на дървета, поставяне на обществени чешми и изграждане на по-устойчиви на жегите сгради. Картографирането на прохладните места в града обаче все още не е завършено.

Експерти предупреждават, че Германия като цяло не е подготвена за по-високите температури. Федералната структура на страната, разделена на 16 провинции, затруднява създаването на единна стратегия за жегите. Само 7 от 16-те провинции имат планове за защита на общините при екстремни горещини.

Правителството на канцлера Фридрих Мерц се ангажира да инвестира около 10 млрд. евро годишно в климатична устойчивост през следващото десетилетие. Практическото изпълнение обаче често остава в ръцете на общините, много от които нямат достатъчно персонал и капацитет, казва климатологът Ане Цимер.

Планът на Мерц да включи климатичната адаптация в конституцията би позволил федерално финансиране на мерки за защита от горещините, но за това ще са нужни трудни преговори за осигуряване на мнозинство в парламента и Федералния съвет.

Ако превантивните мерки не бъдат приложени ефективно, „разходите за здравеопазване, смъртността, отсъствията от работа и щетите по инфраструктурата ще нараснат“, предупреждава проф. Клаудия Кемферт, икономист в областта на енергетиката и климата.

Французите остават без алкохол на едно от най-големите музикални събития заради жегата

Париж: Надпревара за климатици

Когато температурите във Франция достигнаха рекордните 40°C през юни, това отприщи политически спор защо страната се оказва толкова неподготвена за променящия се климат.

Крайнодясната партия „Национален сбор“, която доскоро заемаше скептична позиция към климатичните промени, призова за мащабен национален план за инсталиране на климатици в училища, болници и домове за възрастни хора.

Партията атакува последователните правителства на президента Еманюел Макрон, че не са насърчавали достатъчно инсталирането на системи за охлаждане, както и левите партии заради съпротивата им срещу климатиците и предпочитанието към мерки като засаждане на дървета и поставяне на щори. Дори Зелените, които в програмата си определяха климатизацията като „неправилна адаптация“, признаха, че тя е необходима.

Премиерът Себастиан Льокорню заяви, че климатизацията може да бъде част от решението, но не и „автоматичен отговор“ заради високата ѝ цена. Въпреки това той спешно разпореди купуването на охладителни уреди и вентилатори за болници на стойност 100 млн. евро и инструктира пощенските служители да проверяват самотно живеещи хора по домовете им.

Франция се сблъсква и с проблема на сградите, които трудно могат да бъдат модернизирани заради строгите правила за опазване на историческите градове. Почти целият Париж попада под такива ограничения. Това често води до отказ дори за нискотехнологични решения като щори.

Горещата вълна в Европа поставя на изпитание електроенергийните мрежи

Цюрих: Студена вода от езерото

Швейцария се затопля по-бързо от останалата част на Европа и повече от два пъти по-бързо от света като цяло. Една от причините е топенето на ледниците и снега, което разкрива по-тъмна земна повърхност, абсорбираща повече слънчева радиация.

В отговор властите се опитват да използват максимално едно от природните предимства на алпийската страна: множеството езера.

Швейцария инвестира значителни средства в централизирани охладителни мрежи, захранвани с езерна вода. Женевската система GeniLac извлича вода от около 45 метра под повърхността на Женевското езеро, където температурата остава близо до 7°C през цялата година. Тази вода се използва директно за охлаждане и за отопление чрез термопомпи.

Капиталоемката система се очаква да струва до 900 млн. швейцарски франка, или около 1,1 млрд. долара.

Мрежата се разширява в целия кантон и в крайна сметка трябва да обслужва жилищни, търговски и обществени сгради. Неотдавнашното намаляване на таксите за присъединяване цели да насърчи и по-малки сгради да се включат.

Европа се „пържи“ в ефекта „Омега блок“, от който спасение няма

Атина: Стойте далеч от жегата и следете предупрежденията за пожари

Летните температури в гръцката столица обичайно достигат 35°C през юли и август, но през последните пет години термометрите все по-често преминават границата от 40°C, а нощите остават задушно горещи, защото бетонната градска среда задържа топлината дълго след залез.

Заедно с Лос Анджелис, Маями и Фрийтаун, Атина има главен служител по горещините от 2020 г. насам. Целта е да се изгради по-систематичен модел за устойчивост към екстремни температури.

Градът класифицира горещите вълни според риска за здравето, използвайки местни данни за времето и смъртността. Чрез мобилно приложение предлага карти на топлината в реално време, места за охлаждане и по-безопасни маршрути за придвижване. Общинските клиники поддържат и телефонна линия за медицински съвети.

Атина публикува и „наръчник за оцеляване“, който призовава жителите да пренаредят ежедневието си според жегата: да вършат задачи в по-хладните часове, да избягват ненужно излизане по обяд, да носят шапки и светли дрехи, да вземат чести прохладни душове и да спазват други практични препоръки.

Специална група от четири сателита, изстреляни през май, следи за горски пожари.