Европейските земеделци са изправени пред „безпрецедентна криза“ след поредица от горещи вълни

Поредица от интензивни горещи вълни и все по-тежка суша, обхванала целия континент, поставиха много европейски земеделци в „безпрецедентна“ криза, като производителите на зеленчуци и зърнени култури предупреждават за „катастрофални“ реколти.

Производството на зеленчуци във Франция е намаляло „в много значителна степен“ спрямо предишни години, посочват местни производители. Спадът достига 25% при тиквичките, 35% при марулите, 40% при граха, 60% при броколите и между 50% и 100% при артишока.

„Зеленчукопроизводството е изправено пред историческа криза“, предупреждава Prince de Bretagne, организация, обединяваща над 1300 производители на зеленчуци в Бретан. Тя призовава за „спешни действия“ заради „драматичния“ спад на добивите и влошеното качество на много култури.

Ускореното глобално затопляне, причинено от човешката дейност, и необичайно силното явление Ел Ниньо изпепелиха земеделски площи в цяла Европа това лято. Развитието на растенията е възпрепятствано от температури, които редовно надхвърлят 30°C, а често и 35°C, почти пълната липса на валежи и горещите ветрове.

Пресъхващите реки се превръщат в икономически риск за Европа

„Обикновено някой регион се представя по-добре и това помага да се компенсират загубите“, обяснява пред Le Monde Ерик Льогра от френската асоциация на производителите на консервирани и замразени зеленчуци, която представлява 4400 членове. „Тази година всички наши основни производствени райони бяха засегнати, и то едновременно.“

Зърнопроизводството също понася сериозни щети. Министерството на земеделието очаква реколтата от царевица във Франция – най-големия производител на зърно в Европа – да бъде с 35% под нивото от 2025 г. и да достигне около 9 млн. тона. Подобно количество за последно е отчетено през 1980 г.

Част от понижението се дължи на преминаването на земеделците към други култури, например слънчоглед, уточняват от министерството. Данните обаче отразяват и последиците от жестоките горещи вълни това лято, които нанесоха сериозни поражения на царевицата в ключови етапи от нейното развитие.

Това вероятно ще създаде сериозни затруднения и за животновъдите. Млечните крави обикновено започват да изпитват топлинен стрес при температури над 25°C, а много стопани вече отчитат спад на добивите на мляко с между 10% и 15%. Повечето се тревожат и за осигуряването на фураж през зимата.

Agreste, статистическата служба на френското Министерство на земеделието, посочи миналата седмица, че производството на сено за изхранване на добитъка през зимата е с около 30% под средното равнище за периода 1989–2018 г. Недостигът „се задълбочава и вече засяга все повече региони“.

Засегнато е и производството на яйца заради изключително високата смъртност в птицефермите, особено по време на горещата вълна през юни. Според френската национална организация за популяризиране на яйцата дневното производство е с около 1 млн. яйца под обичайните нива.

В България картината през лятото на 2026 г. се подобрява спрямо първоначалните мрачни прогнози за сушата. Във своя августовски доклад Министерството на земеделието на САЩ  (USDA) повиши съществено оценките си за основните култури у нас. Най-значителен е скокът при царевицата – с 33,3% спрямо юли до 2,0 млн. тона (при добив от 5,71 т/ха). Прогнозата за пшеницата бе ревизирана нагоре до 7,0 млн. тона, а за слънчогледа – с 13,2% до 2,15 млн. тона, въпреки свитите площи. При ечемика очакванията са за 1,20 млн. тона, а производството на рапица остава стабилно на 450 хил. тона. 

Рекордно топлите морета и сушата засилват климатичния натиск върху Европа

Въпреки тези по-оптимистични международни оценки, местният сектор продължава да изпитва сериозно напрежение. Националната асоциация на зърнопроизводителите и Министерството на земеделието и храните (МЗХ) алармират за силни локални щети от жегите и сушата върху пролетните култури в най-засегнатите региони, както и за загуби от летните пожари, изпепелили хиляди декара. Българските зеленчукопроизводители и животновъди отчитат срив в конкурентоспособността си заради неколкократно увеличените разходи за напояване и поскъпването на фуражите. Проблемът се задълбочава и от срива на световните изкупни цени на зърното до нива отпреди 15 години, което принуди МЗХ да активира извънредни финансови механизми за подпомагане на стопаните с компрометирани площи. 

В Италия около 60% от земеделските площи вече са засегнати от суша с различна степен – от лека до тежка, показват данни, публикувани по-рано този месец от Coldiretti, най-голямата земеделска организация в страната.

Добивите са силно понижени, особено при царевицата, ориза, соята, зеленчуците и плодовете, а производството на мляко е спаднало с 20%. Общите загуби за сектора, включително щетите от горски пожари и силни бури, се оценяват на повече от 3 млрд. евро.

Сушата е особено тежка в долината на река По – обширен район, който обхваща четири северни области, представлява гръбнака на италианското земеделие и осигурява около 80% от производството на ориз в страната. Причината е сериозното намаляване на водните количества в най-дългата река в Италия.

Италия е най-големият производител на ориз в Европа, като през 2025 г. с тази култура са били засети около 235 000 хектара. Тази година обаче тежката суша принуди стопаните да предприемат безпрецедентна мярка в опит да спасят реколтата – да напояват насажденията само през седмица.