На брега на реката в швейцарския град Борленге се строи нов мащабен център за данни. Преди това на същото място е работила фабрика за хартия. При първата копка през септември, главният изпълнителен директор на EcoDataCenter Петер Михелсон отбелязва: „Някога тук се произвеждаше хартията – суровината на информационната епоха на вестниците. Сега Борленге ще произвежда суровината за AI и следващата информационна ера.“

Проектът е част от много по-широка тенденция. В НорвегиТози проект е част от по-широка тенденция. В Норвегия, Швеция, Финландия, Дания и Исландия се изграждат или планират над 50 нови центъра за данни.пособна да обучава и обслужва модели за изкуствен интелект, пише WIRED. Според консултантската компания CBRE никъде другаде в Европа капацитетът на центровете за данни не нараства по-бързо.

От фиордите до Арктика

Миналата година OpenAI обяви, че ще разположи 100 000 графични процесора (GPU) в малък норвежки град във фиорд близо до Арктическия кръг. Скоро след това Microsoft направи същото. Наскоро френската AI лаборатория Mistral заяви, че ще наеме инфраструктура за 1,4 млрд. долара в Борленге. Операторът atNorth планира голям нов обект в Швеция, а друг разработчик представя проект, който може да удвои капацитета на Финландия.

Тази строителна вълна се дължи на недостиг на подходящи терени в Европа с достатъчно енергийни мощности за нуждите на изкуствения интелект.

„Търсенето е изключително високо, но обслужването му става все по-трудно в Европа“, казва Кевин Рестиво, директор „Изследвания на центрове за данни“ в CBRE пред WIRED.

„Електроенергията става все по-дефицитен ресурс.“ Според него Норвегия се е превърнала във водеща локация за нови центрове за данни.

Стартъпът на Дейвид Силвър, подкрепен от Sequoia Capital и привлякъл интереса на технологични гиганти като Nvidia, Google и Microsoft, цели да разработи AI със свръхчовешки способности чрез обучение, базирано на опит

Бивш изследовател на DeepMind набира 1 млрд. долара за нова AI компания в рекордна сделка за Европа

Промяна в логиката на локацията

Доскоро европейските центрове за данни се концентрираха около финансови и мегаполисни центрове като Франкфурт, Лондон, Амстердам, Париж и Дъблин. За приложения като алгоритмична търговия, където милисекундите са от значение, близостта до пазарите и ниската латентност бяха решаващи.

След пробива на ChatGPT през 2023 г. приоритетите се промениха. „Имаше ясно изместване“, казва Юни Салонен, специалист по центрове за данни в Business Finland. „Сега основният критерий е достъпът до електроенергия – и то бърз достъп.“

AI натоварванията са по-малко чувствителни към латентност, което позволява изграждане на инфраструктура и в отдалечени райони, включително близо до Арктическия кръг.

От подземни бункери и центрове за данни, дегизирани като спа салони, до орбитални сървъри – технологичният сектор търси устойчиви решения за енергийната цена на изкуствения интелект

Сървъри, спа центрове и необятният Космос: Как AI бумът принуждава света да преосмисли центровете за данни?

Възходът на „неооблаците“

Това развитие съвпада с възхода на т.нар. neocloud компании – специализирани доставчици на облачни услуги, които предоставят достъп до големи флотилии от GPU, предназначени изключително за AI.

Тъй като не обслужват традиционни приложения, тези компании могат да изграждат центрове далеч от големите градове. Според CBRE именно neocloud операторите движат по-голямата част от новия капацитет в региона.

Скандинавия предлага уникална комбинация: изобилие от земя, сравнително евтина електроенергия и висока концентрация на възобновяеми източници като водна и вятърна енергия. Хладният климат също намалява разходите за охлаждане на сървърите.

„Не губите почти нищо, като изградите там, но печелите много – изобилна зелена енергия и ограничена индустриална конкуренция за нея“, казва Филип Сакс, главен търговски директор на Nscale, която управлява норвежкия обект, използван от OpenAI и Microsoft. Той смята, че регионът е „най-доброто място в Европа, ако не и в света“ за изграждане на мащабни AI клъстери.

Въпреки опасенията за надути AI оценки и растящия дълг, инвестициите в центрове за данни продължават да растат, водени от търсенето на изчислителна мощ, енергийните ограничения и надпреварата между водещите технологични компании

AI бумът тласка сделките с центрове за данни до нов рекорд

Земята поскъпва, общините чакат

Търсенето вече влияе върху цените на земята дори в отдалечени райони, където традиционни индустрии като дърводобив и минно дело са в упадък.

„Стойността на горска земя, която предстои да бъде пренасочена за центрове за данни, е между четири и девет пъти по-висока от обичайната“, казва Салонен. Местните власти виждат възможност за икономическо съживяване и активно търсят инвестиции.

Не всички проекти ще се реализират

Въпреки оптимизма остава въпросът колко от обявените проекти ще се реализират. Според Рестиво някои хиперскейл оператори резервират терени и енергийни мощности за бъдещи нужди, без непосредствено намерение да строят.

„Те не се нуждаят от цялата договорена мощност днес, но очакват да им потрябва. Със сигурност искат да я държат далеч от конкуренти“, твърди той.

Засега недостигът на пространство и енергия в Западна Европа продължава да насочва инвеститорите към Северна Европа. „Недостигът на енергия е най-големият ограничаващ фактор“, казва Андрю Джей, ръководител „Data Center Solutions EMEA“ в CBRE. „Той движи почти всичко.“

С нарастването на изчислителните нужди на AI, Скандинавия постепенно се позиционира като ключов енергиен и технологичен център на Европа. Остава въпросът дали инфраструктурният бум ще се превърне в устойчив модел за регионално развитие или ще бъде поредната фаза от надпреварата за изчислителна мощ в глобалната икономика.