Как едно скромно градче в САЩ се превърна в сърцето на интернет инфраструктурата

Окръг Лоудън, Вирджиния, със сигурност не е най-известното място в САЩ. Но е едно от най-важните. И то поради неочаквана причина. Разходите ли се из тамошните градчета, ще забележите нещо много натрапчиво – жуженето. Това е звукът от хиляди машини, прибрани в огромни халета. Един непрестанен, монотонен звук.

Всъщност окръг Лоудън е един от най-богатите в цялата страна. Името му рядко влиза в новините, но след последния срив на Amazon, който засегна редица услуги – от банкови транзакции до работата на Snapchat – повече хора научиха за това място.

Лоудън е мястото с най-голяма концентрация на центрове за данни в САЩ. Представете си хиляди устройства, които работят в денонощен режим, издават един и същи безкраен звук и се умножават непрекъснато. Повече са на брой дори, отколкото онези в Китай, пише BBC.

Това са специални системи или съоръжения, благодарение на които функционират и интернетът, и изкуственият интелект, т.е. глобалната свързаност. Това е и доходоносен бизнес – освен че заради центровете в Лоудън са инвестирани милиарди долари, там са разкрити и хиляди работни места. Но въпреки всичко проблеми има.

В момента дейта центровете заемат площ от общо 45 млн. квадратни метра. Заради това Лоудън на шега е наричан „Алеята на дейта центровете“. И изглежда, че това е само началото.

Когато преди две години Емили Касабиан, млада майка на невръстен син, решава да си купи къща, тя умишлено търси имот далече от центровете за съхранение на данни. Това бил основният ѝ аргумент да купи дома си. Съвсем наскоро обаче, докато била на разходка с детето си, видяла на отсрещния тротоар табела. С нея градската управа уведомява местните, че предстои строителството на нов дейта център.

„Та това е точно срещу къщата ми. Никога не бих си купила имот тук, ако знаех какво се готви“, възмущава се Касабиан сега.

За да задоволят безкрайния глад на AI, САЩ и инвеститорите залагат на недоказана ядрена технология

Вероятно и много други разсъждават по същия начин, което означава, че имотът ѝ става непродаваем. Освен ако интерес не прояви компания, която се готви да строи следващия център.

Едно такова съоръжение обичайно се простира на около 10 хил. квадратни метра. И когато бъде построено в жилищен район, то изцяло променя вида му. Мястото вече не прилича на квартал, а на индустриална зона.

Един такъв център от бетон и стъкло, решен в яркосиньо, се издига точно срещу дома на Грег Пирио. Преди 13 години, когато купува къщата си, на това място има гола поляна със зелена трева и няколко дървета, откъдето редовно се чуват птичи песни. Днес са заместени от машинното жужене.

„Птиците вече ги няма“, казва мъжът и се впуска в обяснения как дейта центърът е изгонил всички животни от околността.

Но това далеч не е най-големият проблем. Тъй като центровете са едни от най-големите консуматори на ток, всеки нов натоварва още повече електропреносната мрежа. Това налага нейното разширяване и прави поддръжката ѝ още по-скъпа, което пък неизбежно води до повишаване на цената на услугата. Едно изследване на Bloomberg News стига до извода, че в някои райони на САЩ цената на електрическата енергия е скочила с колосалните 267%. Тези области обичайно са в близост до големи центрове за съхранение на данни.

Изобщо, изграждането на такива съоръжения започва да става проблем за местните хора. Това обаче като че ли няма особено значение, защото технологичният сектор има мощна подкрепа в средите на политическата класа. Един от най-видните му поддръжници е президентът Доналд Тръмп. Наскоро той заяви, че тези центрове са от „съществено значение за растежа на индустрията на изкуствения интелект“. А Тръмп много иска САЩ да са водеща световна сила в тази област. Именно затова бе заявено, че правителството ще ускори процедурите по издаване на разрешителни за строеж, за да предизвика „златен век за американското производство и технологии“.

Какво се случва, когато изкуственият интелект се превърне в религия?

За всеки един град е икономически изгодно да има на своя територия такова съоръжение. Само в щата Вирджиния годишно се създават по около 74 хил. работни места.

Преди почти три десетилетия управляващите в окръг Лоудън са сред първите, които усещат новата тенденция и се ориентират по нея. Технологичният сектор пък много харесва възможностите в тази област – най-вече евтините имоти и равнинния терен. Сред първите, които започват да строят там, са Google и Amazon. Но Лоудън има и още едно предимство – квалифицираната работна ръка.

Вирджиния всъщност се превръща в центъра, в който се развива интернет индустрията, още в началото на века. Тогава там се намира централата на America Online – един от основните доставчици на интернет преди трийсетина години.

„Във Вирджиния вече имаше достатъчно кадри и беше много лесно да започне строителството на центрове за данни“, казва Томас Хайслип, експерт по киберсигурност.

Още тогава местните власти обръщат специално внимание на сектора и се стараят да не го товарят с много правила. Тази тенденция продължава и до днес. Миналата година губернаторът на Вирджиния Глен Йънкин наложи вето върху законодателни поправки, които биха затегнали контрола върху работата на сектора.

Естествено, от бранша са доволни, но демонстрират и съзнание за собственото си значение. Както казва Дан Диори, вицепрезидент на организацията „Коалиция на центрове за данни“:

„Ние ще бъдем гръбнакът на икономическия растеж през XXI век.“

Единственият проблем според него е в липсата на комуникация с местните хора. Диори е убеден, че с противниците на центровете трябва да се говори повече и да им се обяснява какви са ползите.

В някакъв момент обаче вероятно ще трябва да се избира между икономическо развитие и качество на живот. Статистиката сочи, че в момента в САЩ има над 1100 такива центъра, а още около 400 са в процес на изграждане. Съпротивата срещу тях става все по-сериозна и все по-често се иска от местните власти да спират или поне да забавят проектите.

Така че бъдещето може и да принадлежи на дейта центровете, но и противниците им няма да са малко.