Технологичните гиганти, които изграждат и наемат центрове за данни, отлично осъзнават, че натоварват електропреносните мрежи, увеличават въглеродните емисии и източват водни ресурси. Търсенето на електричество от AI инфраструктурата само до 2030 г. има възможност да нарасне с 165%. Над половината от тази енергия идва от изкопаеми горива, което заплашва да върне назад напредъка в борбата с глобалното затопляне.

Според някои от най-големите имена в технологичния сектор решението звучи просто – центровете за данни трябва да бъдат преместени в космоса. Главният изпълнителен директор на OpenAI Сам Алтман заяви пред подкастъра Тео Вон, че разширяването на инфраструктурата е „неизбежно“. „Предполагам, че голяма част от света с времето ще бъде покрита от центрове за данни“, казва той.

Алтман дори предполага, че би вложил трилиони в развитието на подобен проект. OpenAI е сред компаниите зад мащабното начинание Stargate, което се оценява на 500 млрд. долара. Изпълнителният директор на OpenAI също така признава, че екологичните последици са сериозни, и предлага решение, което звучи прекалено футуристично и дори леко комично: „Нека просто да ги разположим в космоса.“

И въпреки абсурдното звучене на идеята, не само Алтман крои подобни планове – сред привържениците ѝ са Джеф Безос и бившият CEO на Google Ерик Шмид. Алтман стига дотам, че да говори за изграждане на „сфера на Дайсън“ – хипотетична мегаструктура около Слънцето, която да улавя енергията му. Проблемът е, че подобна конструкция би изисквала повече ресурси, отколкото Земята притежава, и би могла да направи планетата необитаема. По-реалистичните планове обаче вече се разработват от стартиращи компании като Starcloud, Axiom и Lonestar Data Systems, които набират милиони долари за експерименти.

Днес в САЩ има поне 5400 действащи центъра за данни – от микроразмери до гигантските „hyperscalers“. Очакванията са те да консумират до 12% от националното електричество до 2028 г. Космосът, поне на теория, може да предложи решение – постоянен достъп до слънчева енергия и без шум, замърсяване и водни разходи за местните общности.

Партньорството ще подкрепи масираното изграждане на центрове за данни за изкуствен интелект

Супер-мозък-инвестиция: Nvidia налива до $100 млрд. в OpenAI

В академичните среди темата също е добре позната. Али Хаджимири, професор по електроинженерство в Caltech, подава патент още през 2016 г. за „масивна паралелна изчислителна система в космоса“. Оттогава цената на изстрелванията е паднала (около 1500 долара за килограм), а слънчевите панели стават по-леки и по-ефективни. Хаджимири и колегите му предлагат космическа енергийна система, която може да доставя електричество за 10 цента на киловатчас – значително по-евтино от сравними наземни технологии. „Никога не бих казал, че е невъзможна задача“, коментира той. „Но има редица предизвикателства.“

Реалността обаче е доста по-сурова, защото подобни системи биха работили по-бавно от наземните, ще бъдат изложени на радиация и подмяната им ще бъде изключително сложна.

Идеята вече е тема, която се разглежда и от местните власти в САЩ. При обсъждане на нов проект в Тусон, Аризона, общинският съветник Ники Лий заяви: „Много хора казват, че центровете за данни нямат място в пустинята. Но ако това е национален приоритет, трябва да инвестираме във версии, които ще работят и в космоса. Може и да звучи налудничаво, но вече е факт.“

Частният капитал се присъединява към големите технологични компании в търсене на печалба от разгарянето на надпреварата за създаване на суперкомпютри и изкуствен интелект от нов вид

FT: Кой плаща за трилионния бум в строителството на AI центрове за данни?

Действително съществуват експерименти: стартиращата компания Starcloud планира да изведе малък сателит с чипове на Nvidia, въпреки че стартът засега е отложен. Lonestar Data Systems успява да изпрати мини-център за данни до Луната, но модулът се преобръща при кацането. Въпреки това още мисии предстоят.

„Изключително сложна задача е да се предскаже кога идеята ще бъде икономически реалистична“, казва Матю Уайнцирл, икономист от Харвард, който изучава космическите пазари. Според него пространствени центрове могат да имат ниши – например за военни приложения или обработка на космически данни – но за да конкурират наземните, ще трябва да са конкурентни по цена и качество.

Компанията на Сам Алтман твърди, че една заявка в ChatGPT използва 0,34 ватчаса енергия – но не обяснява как го изчислява. А 84% от водещите AI модели нямат никакви данни за въглеродния си отпечатък

Колко струва ChatGPT на климата? Не питайте OpenAI – няма да кажат

Към момента цената остава непреодолима пречка. По-евтино е да се строи в „долината на центровете за данни“, която се намира във Вирджиния, отколкото в орбита. Но има един аргумент в полза на космоса: там почти не съществуват регулации.

„Ако сте американска компания, която иска да изгради център за данни в космоса, колкото по-скоро се случи това, толкова по-добре – преди Конгресът да реши, че трябва да го регулира,“ коментира пред WIRED Мишел Ханлън, политолог и юрист от Центъра за въздушно и космическо право в Университета на Мисисипи.