FT: Кой плаща за трилионния бум в строителството на AI центрове за данни?

Meta разработва Prometheus и Hyperion, xAI на Илон Мъск има Colossus, а OpenAI разработва Stargate – всеки един от тези проекти струва над 100 милиарда долара и цели изграждането на най-мощния суперкомпютър в света и ново поколение изкуствен интелект.

Но всяко от тези гигантски начинания е само част от разходите, необходими за изграждането на центровете за данни, необходими за захранване на ерата на изкуствения интелект: едно от най-големите движения на капитал в съвременната история.

„Необходимият капитал е абсолютно огромен“, казва пред Financial Times Роб Хорн, глобален директор по инфраструктура и кредитиране на базата на активи в частния инвестиционен фонд Blackstone, който управлява платформа за центрове за данни на стойност 85 млрд. долара. „Мащабът на възможността изчерпва капитала на всеки един финансов пазар и изисква подход, който обхваща и частния капитал“.

Google, Amazon, Microsoft и Meta ще похарчат над 400 млрд. долара за центрове за данни през 2026 г. – в допълнение към над 350 млрд. долара през тази година. В продължение на години капиталовите разходи на технологичните гиганти нарастват стабилно, фокусирани върху облака, логистиката и основната инфраструктура. Появата на ChatGPT в края на 2022 г. доведе до осъзнаването, че изкуственият интелект може да преобърне техния бизнес.

Сега започва надпревара във въоръжаването, при която милиарди се изливат в сървъри, чипове и центрове за данни, за да захранват генеративния изкуствен интелект. Но с наплива на пари се появяват опасения относно свръхкапацитета, дългосрочната рентабилност и енергийните нужди, пише в свой анализ изданието и цитира банкер, който казва:

„Много хора, които се опитват да построят центрове за данни, ще се провалят. Намираме се в период, в който капиталовите пазари са достатъчно луди, за да хвърлят пари за почти всичко. Любопитен съм да видя следващата фаза и дали рационалността ще надделее“.

Някога считани за нишова част от пазара на недвижими имоти, бурното темпо на строителство превръща центровете за данни в търсен клас активи.

Кой ще плати сметката за гладните за електроенергия центрове за данни?

Исторически погледнато, по-голямата част от разходите на т.нар. „хиперскалатори“ – Amazon Web Services, Microsoft Azure и Google Cloud – за изграждане на центрове за данни за техните облачни услуги се финансират самостоятелно. Но мащабът на изчислителната мощност, необходима за генеративната изкуствена интелигентност, променя това. Техните вътрешни парични потоци успяват да покрият до голяма степен разходите от 200 млрд. долара за миналата година, но тази те се очаква да се удвоят през 2025 и да продължат да нарастват през 2026.

Някои икономисти започват да се питат доколко още могат да се разтегнат паричните резерви на хиперскалаторите, а инвеститорите искат да знаят кога разходите им ще се превърнат в реални приходи от услуги, свързани с изкуствен интелект. Според анализатори от Morgan Stanley, цитирани от Financial Times, техните приходи от генеративен изкуствен интелект са били едва 45 млрд. долара миналата година, въпреки че прогнозите са до 2028 да надхвърлят 1 трлн. долара.

Това оставя финансова празнина, която финансистите се опитват да запълнят.

JLL оценява, че 170 млрд. долара активи ще изискват кредити за строителство или постоянно финансиране през тази година. Между сега и 2029 г. обаче глобалните разходи за центрове за данни ще достигнат почти 3 трлн. долара, според анализатори от Morgan Stanley. От тях само 1,4 трлн. долара се прогнозира да дойдат от капиталови разходи на големите технологични групи, което оставя огромна сума от 1,5 трлн. долара, която трябва да бъде финансирана от инвеститори и разработчици.

Лари Елисън: Лидерът за $200 милиарда, насочил Оracle към ахилесовата пета на AI

Празнината ще бъде запълнена от всичко – от частен капитал, рисков капитал и суверенни фондове до банкови заеми, публично търгувани дългови инструменти и частни кредити. Но все по-често отговорът е дълг, акцентира изданието.

Около 60 млрд. долара заеми се инвестират в проекти за развитие на центрове за данни на стойност около 440 млрд. долара през тази година, което е два пъти повече дълг, отколкото през 2024 г., според адвокатската кантора Norton Rose Fulbright. Само през първото тримесечие на 2025 са били отпуснати заеми на стойност над 25 млрд. долара, според доклад на Newmark.

Финансирането на центрове за данни е свързано не само с риска от надхвърляне на разходите, но и с риска технологията да остарее много по-бързо от очакваното, което изисква нови инвестиции, намаляващи възвръщаемостта за собственика. Това означава, че дори технологичните групи с най-дълбоки джобове може да искат да споделят риска, особено когато дългът е евтин и лесно достъпен.

Сделките се сключват по безброй различни начини, от структурирани дългови решения и инструменти за финансиране на проекти до кредити за строителство, секюритизация, обезпечена с активи, и дори зелени облигации, за да се съберат средства и да се започне строителството.

Meta успява да събере 29 млрд. долара – включително 26 млрд. долара дълг – от частни капиталови инвеститори, водени от Pimco, този месец, за да помогне за финансирането на центрове за данни в Охайо и Луизиана.

Инвеститорите, сред които Apollo, Carlyle, Brookfield и KKR, се състезават в продължила месеци надпревара за отпускане на заем на Meta.

Oracle възприема различен подход с 2GW центъра за данни, за който е подписал договор за наем в Абилин, Тексас. Проектът се изгражда от стартиращата компания Crusoe и инвестиционната група Blue Owl Capital, които са събрали около 5 млрд. долара капитал от инвеститори и почти 10 млрд. долара заем от JPMorgan за финансиране на строителството.

От своя страна Oracle трябва да предостави на OpenAI 4,5 GW изчислителна мощност – включително от Абилин – в сделка на стойност около 30 млрд. долара годишно, която представлява първата част от проекта Stargate.

Тайланд се превръща в новата гореща точка за центрове за данни

Този модел за развитие на центрове за данни, известен като „build-to-suit“, се възпроизвежда от технологични компании в във всички кътчета на САЩ.

„Всички големи хиперскалатори имат програми за самоизграждане. Разработчици от трети страни могат да добавят стойност, когато имаме обекти, които са готови за строителство и могат да бъдат реализирани в ускорен срок“, казва пред Financial Times Тим Макгуайър, лидер на капиталовите пазари за хипермащабния разработчик на центрове за данни Rowan Digital.

По думите му процесът на идентифициране на обект, осигуряване на необходимата енергия и изграждане на инфраструктурата може да бъде „цикъл от три години и повече“, докато неговата компания може да съкрати този цикъл наполовина.

За да се чувстват комфортно с риска, свързан с проект за строителство по поръчка, кредиторите, инвеститорите в акции и разработчиците изискват от наемателите да подпишат дългосрочни договори за наем или ангажименти за капацитет, преди да се разделят с парите си. Това означава, че всъщност те отпускат заеми срещу кредитоспособността на контрагент с инвестиционен рейтинг, като Microsoft или Oracle, което провокира надпревара между частните капиталови доставчици да предлагат повече и по-големи заеми.

В някои случаи това означава и придобиване на самите разработчици на центрове за данни. Миналата година Blackstone купува австралийската платформа за центрове за данни AirTrunk за 14,9 млрд. долара, което е втората по големина сделка с центрове за данни след покупката на американската CyrusOne от KKR и Global Infrastructure Partners през 2021 г. за 15,5 млрд. долара. Миналата седмица Apollo сключва своя собствена сделка, като купува мажоритарен дял в компанията за изграждане на центрове за данни Stream.

Apollo коментира, че центровете за данни ще изискват „няколко трилиона долара глобални инвестиции през следващото десетилетие“. Компанията вече е инвестирала 38 млрд. долара в инфраструктура, свързана с центрове за данни.

Мащабът на инвестициите превръща компаниите с достъп до земя, електроенергия или специализирани компютърни чипове, използвани за захранване на центрове за данни с изкуствен интелект, в потенциално много ценни играчи – ако могат да докажат, че са способни да постигнат резултати за хаематели-хиперскалатори.

Microsoft ще похарчи $80 млрд. за центрове за данни с AI през фискалната 2025 г.

„Всяка седмица виждаме много разработчици, които имат незастроена земя, но мислят, че утре ще подпишат договори за наем с подобни клиенти“, казва Сам Саутхол от Macquarie Capital. „По същество всеки, който има земя и несигурен достъп до електроенергия, се опитва да набере капитал, но има дълъг път да се извърви, за да се спечели доверието на този тип наематели“.

Водеща сред тези, които са направили тази стъпка, е CoreWeave, малка компания, основана през 2017 г. с цел добив на криптовалути. Тази дейност изисква високопроизводителни графични процесори (GPU) на Nvidia, които впоследствие се превърнаха в ключов елемент в обучението на AI модели. Затова и CoreWeave се преориентира към отдаване под наем и експлоатация на AI центрове за данни години, а през март регистрира акциите си на борсата Nasdaq. Сега тя има пазарна стойност 65 млрд. долара.

Базираната в Ню Джърси компания финансира преминаването си към изкуствен интелект с големи заеми, включително около 10 млрд. долара от Blackstone.

Crusoe, която изгражда центъра за данни Абилин на Oracle, също започва като компания за добив на криптовалути с достъп до договори за електроенергия.

„Центърът за данни е само част от необходимия капитал“, казва Хорн от Blackstone. „Ако имате център за данни с мощност 1 GW, той ще струва над 10 млрд. долара, но цялото оборудване струва още 30 млрд. долара. Има не само възможност за финансиране на център за данни, но и възможност за финансиране на оборудване, инвентар и верига за доставки“.

Захранването на изкуствения интелект съставлява по-малко от половината от търсенето на центрове за данни в момента, но е отговорно за почти целия растеж. Темпото на развитие предизвиква сравнения с телекомуникационния балон в края на 90-те години, когато компаниите прокарват над 80 милиона мили оптични кабели в САЩ, като драстично надценяват необходимото търсене. Излишъкът води до срив на цените и фалит на много компании.

Дали това ще се случи и сега? Поне според инвеститорите – надали.