Кой ще плати сметката за гладните за електроенергия центрове за данни?
Потребителите в много региони са заплашени от повишени сметки заради навлизането на все повече центрове за данни, които поддържат развитието на AI

В някои напреднали икономики електрическата инфраструктура и разходите за комунални услуги претърпяват структурни промени заради търсенето на центрове за данни, предизвикано от развитието на изкуствения интелект (AI).
В този процес потребителите в САЩ може да плащат по-високи сметки за комунални услуги заради прехвърлянето на разходите от сектора към тях, предупреждава анализ на Harvard Electricity Law Initiative.
В Обединеното кралство пък жителите могат да се сблъскат с по-високи цени на едро в светлината на предложената реформа на пазара на електроенергия, която ще облагодетелства центровете за данни, използващи възобновяема енергия.
Подобни са очакванията и за много други държави и региони, в това число и за Европа. А с появата на опасения за цените, регулирането и реформата на енергийната мрежа ще заемат централно място в управлението и задоволяването на променящите се нужди.
„Сложни“ специални договори
Специалните договори между доставчиците на комунални услуги и компаниите, занимаващи се с центрове за данни, са един от начините, по които по-високите разходи могат да се прехвърлят върху обикновените потребители, се посочва в доклада на Harvard Electricity Law Initiative.
Такива договори „позволяват на отделния потребител да ползва услуга при условия и ред, които иначе не са достъпни за никой друг“. С други думи, те могат да бъдат използвани за прехвърляне на разходите от центровете за данни към потребителите заради субективността и сложността на счетоводните практики в тези договори. Освен това специалните договори преминават през „непрозрачни регулаторни процеси“, които затрудняват оценката дали разходите са били прехвърлени върху потребителите.
В доклада се препоръчва регулаторните органи да засилят надзора върху специалните договори или да ги премахнат напълно и да използват съществуващите тарифни практики.
„За разлика от еднократния специален договор, който предоставя на всеки център за данни уникални условия, тарифата гарантира, че всички те ще плащат при едни и същи условия и че въздействието на новите клиенти се разглежда през призмата на пълната картина на разходите и приходите на предприятието за комунални услуги“, се посочва още в доклада.
Джонатан Кумей, изследовател в областта на енергетиката и информационните технологии, е съгласен с необходимостта центровете за данни да плащат в зависимост от използването на енергийната мрежа.
„Ключовият момент според мен е, че високодоходните компании, които налагат разходи на мрежата с големи нови товари, трябва да плащат за тях“, казва той пред CNBC.
По думите му освен компаниите за комунални услуги и регулаторните органи, „встъпилите в процеса на регулиране на комуналните услуги също играят важна роля“.
Встъпилите страни могат да включват определена група хора или голям търговски или индустриален клиент, които участват в процедурите. Те могат да повдигат въпроси, свързани с обслужването на клиентите и достъпността на цените, и в крайна сметка позволяват на комисиите да изслушат широка група заинтересовани страни.
„Често те могат да навлязат по-дълбоко от претоварените регулатори в прогнозите и техническите подробности и да разкрият ключови въпроси, които все още не са изплували в регулаторните процедури“, смята Кумей.
Прекомерно развитие на инфраструктурата?
Друг фактор, който влияе върху цените на комуналните услуги, е прекомерното развитие на енергийната инфраструктура.
Компаниите за комунални услуги и тръбопроводите в щатите Вирджиния, Северна Каролина, Южна Каролина и Джорджия например планират „мащабно изграждане на инфраструктура за природен газ през следващите 15 години“. Това потенциално се основава на надценяване на прогнозите за натоварването на центровете за данни, се подчертава в доклад на Institute for Energy Economics and Financial Analysis (IEEFA) от януари.
В него се казва също така, че са необходими проактивни решения от страна на комуналните услуги и регулаторните органи, за да се предотврати възможността данъкоплатците да се окажат „на кукичката“ на прекомерно развитата инфраструктура.
Политиците по света са приели множество мерки за стимулиране, ограничаване и регулиране на наплива от центрове за данни - от данъчни облекчения до законодателни проекти, като се фокусират върху това потребителите, които не са свързани с тях, да не поемат неоправдани разходи, се посочва в доклад на Gibson Dunn Data Centers and Digital Infrastructure Practice Group.
Зонално ценообразуване
Във Великобритания центровете за данни и потребителите са изправени пред различно предизвикателство, свързано с ценообразуването. Те произтичат от правителствените планове за трансформиране на електроенергийния пазар на страната в декарбонизирана, рентабилна и сигурна електроенергийна система.
Схемата за зонално ценообразуване, която се проучва в рамките на правителствения преглед на договореностите на пазарите на електроенергия, ще отбележи преминаването от единни ставки към разделен пазар на електроенергия. Съгласно новата рамка потребителите в различните географски зони ще бъдат обект на различни цени на едро на електроенергията въз основа на пределните разходи за задоволяване на търсенето на това място.
Моделирането на консултантската компания Lane Clark and Peacock показва, че в Северна Шотландия например ще има по-ниски цени на едро поради високото проникване на възобновяеми източници и относително ниското търсене. Останалата част от Обединеното кралство, на която се падат 97% от националното търсене на електроенергия, е напът да се сблъска с повишаване на цените на едро в сравнение със сегашния национален ценови модел.
Въздействието върху цените на дребно все още е неясно.
„Не е ясно как това може да се отрази на цените на дребно, тъй като тези на едро са само една част от общата сметка за електроенергия за потребителите“, се казва в съвместните коментари на Сам Холистър, ръководител на отдел „Енергийна икономика, политика и инвестиции“, и Дина Даршини, ръководител на отдел „Търговски и промишлени дейности“ в отдела за енергиен преход на Lane Clark Peacock, LCP Delta.
Ще се възползват ли центровете за данни?
Макар че технологичните компании изглежда са съгласни с по-ниските разходи, които предлага зоналното ценообразуване, според Холистър и Даршини това дали центровете за данни действително ще се възползват от него зависи от вида на тяхната дейност.
Потенциално подходящи за зонално ценообразуване са центровете за данни, обработващи работни натоварвания, които могат да се преместват във времето или на друго място, казват те.
Един такъв пример е дълбочинното обучение на изкуствен интелект. Подобни работни натоварвания могат да се планират в часове извън пиковите, когато цените на електроенергията могат да бъдат по-ниски, и да се синхронизират с периоди на излишък на вятърна или слънчева енергия. Това би намалило разходите и облекчило претоварването на мрежата.
По подобен начин центровете за данни, които не е необходимо да са в близост до големи градски центрове или крайни потребители, също биха могли да се възползват от по-евтина електроенергия, когато са разположени в региони с високо производство от възобновяеми източници и ниско местно търсене. Пример за такива са мощностите, които поддържат хипермащабно обучение на изкуствен интелект, облачни и широкомащабни съоръжения за съхранение на данни или научни изчислителни центрове.
Въпреки това, „не всички работни натоварвания на AI са гъвкави - задачите за изводи в реално време, като тези, използвани в чатботове, откриването на измами или автономните превозни средства, изискват незабавна обработка и не биха имали полза от изместване във времето“, добавят Холистър и Даршини.
Чувствителните към латентност приложения, като например финансовата търговия и стриймингът в реално време, които изискват близост до потребителите, също биха намерили зоналното ценообразуване за „по-малко жизнеспособно“.
Укрепване на мрежовата инфраструктура
Поддръжниците на зоналното ценообразуване изтъкват ползите от намаляването на необходимостта от пренос на енергия на дълги разстояния. Но с оглед на плановете на Националния енергиен системен оператор на Великобритания да увеличи капацитета на мрежата и да свърже повече офшорни вятърни централи, акцентът върху инфраструктурата на мрежата е важен, „а зоналното ценообразуване няма да премахне тези изисквания“, според Холистър и Даршини.
„Не само центровете за данни ще се нуждаят от този допълнителен капацитет на мрежата. Те вероятно са най-значимите, но зареждането на електромобили също ще промени мрежата“, казва пред CNBC Дейвид Митън, изследовател в областта на устойчивите изчисления.
Изискванията към енергийната мрежа, породени от електрификацията на превозните средства, са общо предизвикателство за САЩ, Великобритания и Европа. В САЩ електрическите превозни средства ще съставляват повече от половината от всички нови автомобили, продадени до 2030 г., което ще доведе до значително натоварване на остаряващата енергийна система.
Въпреки че потреблението на електроенергия от центровете за данни в страната нараства с все по-бързи темпове. В доклад на Lawrence Berkeley National Laboratory, публикуван през декември, се отбелязва, че това се случва на фона на „много по-голямо търсене на електроенергия, което се очаква да възникне през следващите няколко десетилетия в резултат на комбинацията от въвеждането на електромобили, преместването на производството, използването на водород и електрификацията на промишлеността и сградите“.
Като се има предвид това, инфраструктурните и регулаторните реформи, които възникват в резултат на управлението на центровете за данни, ще бъдат полезни за предстоящата ера на променящо се търсене на електроенергия, казват Митън и колегите му изследователи.