Големият залог на Тръмп: Да се справи с неразрешимите проблеми на Близкия изток
След прекратяването на огъня в Газа президентът нс САЩ цели по-широк мир в регион, преобразен от две години война
&format=webp)
Президентът на САЩ Доналд Тръмп иска бързо да премине от постигнатото примирие в Газа към по-трудната задача – по-широк мир в Близкия изток. Той залага на това, че двете години на война са променили региона дотолкова, че може би е възможно да се оставят настрана десетилетни вражди, пише в анализ The Wall Street Journal.
Това е рисков ход, който – подобно на нетрадиционната дипломация, чрез която Тръмп осигури освобождаването на заложниците на Хамас – предизвиква традиционното мислене за неразрешимите конфликти в региона и носи опасност да разпали нови напрежения между Израел, палестинците и по-широкия мюсюлмански свят.
„Историческият изгрев на новия Близък изток“
В понеделник в Израел президентът представи широка визия за прекратяване на ерата на насилие, която бележи Близкия изток вече близо век.
Тръмп предложи нова оферта за мир с Иран – държава, която САЩ бомбардираха по-рано тази година; призова повече страни да установят дипломатически отношения с Израел и изрази желание за обновяване на регион, свободен от милитаризация и екстремизъм.
„Това е историческият изгрев на новия Близък изток“, заяви Тръмп в речта си пред Кнесета – малко след освобождаването на заложниците.
Миналото на неуспешните опити за мир
Подобни изявления в миналото често са водели до разочарование – или нещо по-лошо.
Близкият изток е гробище за амбициозни мирни планове.
Неоконсерваторите от администрацията на Джордж У. Буш вярваха, че ще разпространят демокрацията, като свалят иракския диктатор Саддам Хюсеин, но вместо това отприщиха опустошително въстание, потушено едва след години.
Планът на Джо Байдън за прекратяване на войната в Газа и използването на това като трамплин за създаване на палестинска държава и разширяване на арабско-израелските дипломатически връзки така и не се осъществи.
Дори и споразуменията от Осло от 1993 г., които целяха път към мир между Израел и палестинците, в крайна сметка се разпаднаха под натиска на екстремисти от двете страни, обобщава WSJ.
Пукнатини в плана на Тръмп
Още втората фаза на плана на Тръмп показва признаци на напрежение.
В понеделник президентът пристигна в Египет за среща на върха с близо двадесет държави, за да покаже международна подкрепа за инициативата си.
На срещата присъстваха представители от цяла Европа и Близкия изток.
Въпреки това израелският премиер Бенямин Нетаняху първоначално не беше поканен. Тръмп съдейства за отправяне на покана, но Нетаняху я отказа, позовавайки се на празника Симхат Тора.
Според запознати източници на WSJ редица държави от региона не са искали Нетаняху да присъства.
Разрушенията, нанесени от Израел в Газа, направиха политически неудобно за арабските лидери да се появят заедно с него.
През последните години действията на Израел оставиха арабските държави предпазливи към военната мощ на Тел Авив и готовността му да я използва.
Срещата приключи с подписването на неясна декларация за мир от Тръмп и лидерите на Турция, Египет и Катар, показва чернова, видяна от The Wall Street Journal.
Един от делегатите дори иронично изпратил на колега клип от популярна египетска сапунка, показващ безпомощен шеф, който безцелно отваря и затваря чекмеджета на бюрото си.
Нова реалност след две години война
И все пак войната в Газа и вълната от свързани конфликти през последните две години промениха регионалното уравнение – и именно това подхранва новата офанзива на Тръмп.
Израел обезоръжи Иран и най-силните му съюзници – Хамас и Хизбула, елиминирайки ключови заплахи.
Големият брой цивилни жертви оказа вътрешен натиск върху арабските правителства да ограничат Хамас.
Богатите държави от Залива бяха шокирани, когато израелска ракета порази лидери на Хамас в Катар, пробивайки илюзията им за сигурност.
Режимът на Башар Асад падна в Сирия, отваряйки път за ново начало в сърцето на региона.
„Това е началото на края“, коментира Майкъл Орен, бивш израелски посланик във Вашингтон. „Истинската работа тепърва започва.“
Неясни детайли и реални пречки
Планът на Тръмп за Газа предвижда премахване на контрола на Хамас, създаване на нова, неполитическа палестинска администрация и изпращане на многонационални сили под арабско ръководство за осигуряване на сигурността.
Но Хамас вече отхвърли исканията да се разоръжи и отново изпрати бойци по улиците, където се сблъскват с местни милиции и палестински родове.
Малко вероятно е арабски държави да се ангажират с такава мисия, особено без гаранции за напредък към палестинска държава - нещо, което засега не се обсъжда.
Арабски дипломати признават, че разговори за конкретното изпълнение още не са започнали, описвайки процеса като „обявяване на успех, преди да са започнали истинските преговори“.
Според анализатори, за реализирането на плана ще е нужна огромна дипломатическа работа от САЩ и лично ангажиране на Тръмп.
Има опасения, че президентът на САЩ, известен с това, че често сменя фокуса си, може да загуби интерес, преди процесът да завърши.
Преди да напусне Израел, Тръмп вече казал на специалния си пратеник Стив Уиткоф, че е време да обърнат внимание на ядрено споразумение с Иран, но едва след като бъде уредена войната в Украйна, посочва WSJ.
„Той трябва да е готов да изкара това до край“, казва Аарон Дейвид Милър, бивш американски посредник в преговорите за Близкия изток.
„Ако не го направи, процесът ще се разпилее и Газа отново ще изглежда като на 6 октомври - независимо дали Хамас все още е фактор или не.“
Дипломатически пробив, но дълъг път напред
Постижението на Тръмп - освобождаването на последните живи заложници и прекратяването на огъня - беше значителен дипломатически успех, който показа, че вятърът в региона се обръща.
Египет, Катар и Турция, всички с традиционно добри отношения с Хамас, оказаха натиск върху групировката да приеме сделката, без гаранции, че войната ще бъде окончателно прекратена.
„В региона има умора от палестинския въпрос“, казва Тахани Мустафа от Европейския съвет по външни отношения.
„Арабските държави също настояваха Хамас да се разоръжи - просто защото искат тишина и стабилност в окупираните територии.“
Тръмп успя да събере най-влиятелните арабски и мюсюлмански държави, заедно с Израел, зад своя по-широк план за мир.
Макар всички да имат резерви, нито една от тях не се осмели да го оспори публично – в резултат на постоянния му оптимистичен натиск.
„Светът винаги печели“
В речта си в Кнесета Тръмп деликатно порица Израел, че е „прекалил“ през изминалата година, докато растяха глобалните тревоги за човешката цена на войната.
„Светът е голям и силен“, каза той. „В крайна сметка светът винаги печели.“
Тръмп добави, че Израел „е постигнал всичко, което може, чрез силата на оръжието“.
Мир или умора от войната
В Израел Тръмп и неговият план са широко популярни, отразявайки общественото желание да се премине отвъд войната.
Израел преживя две години на огромно напрежение върху армията, съставена главно от резервисти, които оставиха работа и семейства.
Икономиката се огъна, но не рухна.
От 251 заложници – 166 бяха върнати живи.
Но недоверието остава. Мнозина израелци все още са гневни заради отвличането и отношението към заложниците.
Палестинците, от своя страна, се опасяват, че краят на този етап може да постави началото на нова, по-брутална реалност – както за жителите на Газа, така и за тези на окупирания Западен бряг, ако Израел се почувства развързани ръце.
„Големият въпрос е как израелската общественост ще приеме Газа отсега нататък“, казва Мохамад Хадия, палестински юрист и медиатор.
„Наистина ли са хора на мира - или на войната?“