Първи трансфер от замразените руски активи: ЕК преведе 1,5 млрд. евро на Украйна
„Няма по-добър символ или начин за използване на парите на Кремъл от това да направим Украйна и цяла Европа по-сигурно място за живеене“, заяви Урсула фон дер Лайен
Европейският съюз изпрати 1,5 млрд. евро на Украйна, като използва извънредните приходи, получени от активите на Руската централна банка, които остават блокирани в рамките на мащабните санкции на блока.
90% от финансовата помощ ще помогнат на Киев да закупи повече оръжия, боеприпаси и системи за противовъздушна отбрана, от които спешно се нуждае, за да отблъсне настъплението на нахлуващите руски войски.
Останалите 10% ще допринесат за усилията за възстановяване, особено на енергийната инфраструктура, силно повредена от непрестанните руски удари, съобщава Euronews.
Брюксел се опасява, че широко разпространеното разрушаване на украинската енергийна мрежа може да предизвика хуманитарна криза и ново миграционно преселение през зимата.
„ЕС остава с Украйна“, заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
„Няма по-добър символ или начин за използване на парите на Кремъл от това да направим Украйна и цяла Европа по-сигурно място за живеене.“, допълни тя.
The EU stands with Ukraine.
— Ursula von der Leyen (@vonderleyen) July 26, 2024
Today we transfer €1.5 billion in proceeds from immobilised Russian assets to the defence and reconstruction of Ukraine.
There is no better symbol or use for the Kremlin’s money than to make Ukraine and all of Europe a safer place to live. pic.twitter.com/keDyf9Dzzd
Съобщението бележи първия паричен превод по новата схема, основана на замразените активи на Русия, които се оценяват на около 210 млрд. евро в целия блок.
Безпрецедентният проект се подготвяше в продължение на много месеци, докато държавите членки не постигнаха споразумение по правните текстове през май.
Унгария, която е отявлен противник на военната помощ за Украйна, първоначално заплаши да наложи вето и да блокира цялата инициатива. Но миналия месец държавите намериха правен път да заобиколят тази пречка, като заявиха, че Унгария се е въздържала от гласуване по споразумението от май и следователно няма право да участва в следващите стъпки.
Тогава беше обявено, че първият трансфер ще бъде на стойност 1,4 млрд. евро. Днес сумата беше актуализирана на 1,5 млрд. евро, вероятно поради промените в лихвените проценти, допълва Euronews.
Извънредните приходи, които Москва няма право да получи поради санкциите, приети в началото на 2022 г., идват от Euroclear – депозитар в Брюксел, който държи по-голямата част от активите.
Следващото прехвърляне ще се осъществи през март 2025 г., заявиха от Еврокомисията.
От изключително значение е, че тези 1,5 млрд. евро ще бъдат преведени директно в бюджета на Украйна.
Това се различава от досегашната военна помощ, която блокът оказваше в рамките на Европейския механизъм за мир, който частично възстановяваше на държавите членки разходите за оръжията, дарени на Киев.
Механизмът беше блокиран от Унгария в продължение на повече от година, което доведе до парализиране на 6,5 млрд. евро и до раздразнението на останалите столици.
По-рано тази седмица Жозеп Борел, ръководител на външната политика на ЕС, определи задънената улица като „просто срамна“.
Тъй като надеждите за разрешаване на проблема са почти изгубени, ЕС се обедини със САЩ, за да създаде заем за Украйна в размер на 50 млрд. долара. Планът напредва, но техническите детайли все още не са решени.
ЕС подновява санкциите си на всеки шест месеца, което означава, че ако Унгария или някой друг попречи на подновяването в даден момент в бъдещето, активите ще бъдат размразени и заемът ще се разпадне.
Комисията предложи два варианта, за да затвори кръга и да осигури по-голяма предвидимост: активите ще останат постоянно обездвижени, докато Русия не се съгласи да компенсира Украйна за нанесените щети (безсрочно подновяване), или санкциите ще бъдат подновени за по-дълъг период (например 18 месеца вместо 6).
Обсъжданията по тези варианти са в начален етап и се очаква да продължат след лятната ваканция на ЕК. Отново ще се изисква единодушие от всички страни челенки, допълва Euronews.