Статистическите данни показват, че през последното десетилетие източната част на Германия се е справила сравнително добре с догонването на по-богатия запад, но този успех не е допринесъл за разсейване на икономическия песимизъм, който спомага за възхода на антисистемните партии.

В навечерието на изборите в три източни провинции, които започват на 1 септември, две партии - една крайнодясна и една крайнолява в икономическо отношение - получават между 40 и 50% от гласовете, а едно скорошно проучване показва, че половината от източногерманците са убедени, че техният регион е в икономически застой. Проучването, проведено от икономическия институт IW, показва също така, че една пета от хората в източната част на страната смятат, че са изостанали.

Икономическите данни обаче разказват друга история. През последното десетилетие икономическата продукция на глава от населението се е увеличила повече на изток, отколкото на запад, безработицата там е намаляла, докато на запад се е увеличила, а работниците на изток са отбелязали по-голямо увеличение на заплатите.

Въпреки това избирателите не виждат нещата по този начин.

„Икономиката в Тюрингия е доста слаба, особено в Айзенах“, казва пред Reuters Луис Хютиг, 20-годишен студент, докато чака за партийно събитие на популистката партия Buendnis Sahra Wagenknecht (BSW), която съчетава социален консерватизъм с лява икономика.

Икономистите казват, че разказът за бившата комунистическа Източна Германия като вечно беден роднина дори десетилетия след обединението просто вече не е верен.

Превръщат ли се европейските младежи в поколението “Чужденците вън!”

„Тази стара история, според която Източна Германия е икономически много по-зле от Западна, е в значителна степен остаряла“, казва главният икономист на Berenberg Холгер Шмидинг.

Защо тогава основните партии и централното правителство в Берлин се затрудняват да променят възприятията на хората?

Не защото не опитват. През последните години политици от утвърдени партии изтъкват напредъка на региона, като подчертават подобренията в публичната инфраструктура и говорят за „индустриално възраждане“, предизвикано от инвестиции в областта на високите технологии. Една от причините, поради които тези послания не се възприемат, е, че разликата в доходите и благосъстоянието между Запада и Изтока може да е намаляла, но все още не е изчезнала, а напредъкът се продава по-трудно, когато съседът все още е в по-добро положение.

Икономистите отбелязват, че средните месечни заплати са нараснали между 2014 и 2022 г. със 735 евро на изток в сравнение с 585 евро на запад и че по-ниските разходи за живот са доближили реалните доходи още повече. Въпреки това средната брутна заплата в изтока от 3 013 евро на месец остава зад 3 655 евро, които получават работниците на запад.

„Заплатите все още са твърде ниски в сравнение с тези на запад за една и съща работа“, казва Дитер Лауденбах, кандидат на крайнодясната Алтернатива за Германия (AfD) за окръг Гера.

Младежите в Европа търсят решение на проблемите си в крайната десница

Безработицата в Източна Германия също остава по-висока - 7,8% в сравнение с 5,1% в западната част, въпреки че от 2013 г. насам е спаднала с 1,7 процентни пункта, докато в Западна се е повишила с 0,2, сочат данните на IW. Запазва се и разликата в натрупаното богатство, като 98% от всички данъци върху наследствата се плащат на запад, според икономическия институт DIW.

Друг фактор са зелените политики на Берлин, които правят непопулярното коалиционно правителство още по-недолюбвано на изток. Източна Германия е по-ориентирана към земеделието от останалата част на страната, като над 10% от работната сила в нея е заета в селското и горското стопанство в сравнение със средното за страната ниво от 1,2%. Стремежът към чиста енергия се разглежда като заплаха за селскостопанския сектор.

Миграцията като проблем

„Вероятно най-големият източник на песимизъм е миграцията от изток на запад след обединението, която подсилва усещането за изоставеност на тези, които са останали“, казва пред информационната агенция председателят на икономическия институт DIW Марсел Фратшер. „Най-важното обяснение за силата на AfD и BSW в Източна Германия е демографията“.

Западните градски центрове като Хамбург, Мюнхен, Франкфурт или Кьолн, въпреки собствените си проблеми, като например растящите наеми, продължават да привличат младите и образованите хора, което има тежки последици за критично важните обществени услуги.

„Там, където младите, добре квалифицирани хора мигрират, се затварят училища и болници, а делът на гласовете за AfD и BSW е много по-висок“, казва Фрацшер.

28-годишната Нина Кюсау, която работи като консултант в областта на развитието, казва, че това е причината да напусне Тюрингия и да се премести в Кьолн.

Седемгодишен рекорд на конфискуваните фалшиви евробанкноти в Германия

„Има твърде малко учители в училищата, проблеми с лекарите“, казва тя. „Мисля, че много хора се притесняват, че няма да бъдат обгрижвани и имат чувството, че просто са изоставени“.

43-годишният Петер Пил, който работи за AfD в Гера, смята, че правителството на провинцията трябва да предложи стимули за младите специалисти да останат поне пет години след дипломирането си.

„Много млади хора напускат, защото тук няма никакви перспективи“, казва той.

Докато населението в Западна Германия се е увеличило с 10% до 68 млн. души между 1990 г. и 2022 г., то в Източна Германия се е свило с 15% до 12,6 млн. души, според Федералната статистическа служба.

Населението на изток също така застарява по-бързо: докато в западната част делът на хората под 20 години намалява от 21% на 19% между 1990 и 2022 г., в източната той спада от 25% на 18%.

Имиграцията е друг актуален въпрос - в неотдавнашно проучване избирателите в Саксония и Тюрингия я посочват като проблем номер едно. Макар че според последното преброяване от 2023 г. чужденците са 7,9% от населението на Източна Германия, което е по-малко от половината от процент в западната част на страната, както AfD, така и BSW се противопоставят на разрешаването на повече имиграция. Те твърдят, че вместо да спомогнат за намаляване на недостига на работна ръка, имигрантите ще натоварят допълнително обществените услуги.

AfD призовава и за повече професионално обучение и стимули за семействата да увеличат раждаемостта.

„Ще трябва да направим така, че желанието за раждане на деца отново да получи по-голям приоритет“, казва Райнхард Ецрод, представител на AfD в местното правителство на Гера.

Икономистите обаче предупреждават, че подобно на някои други идеи на партиите, антиимиграционната им позиция може да има обратен ефект.

„Победата на AfD може или активно, или само символично да отблъсне чуждестранните работници“, акцентира Карстен Бржески, глобален ръководител на отдел „Макро“ в ING Research.