Историческият успех на радикалната десница на изборите за Европейски парламент през миналия уикенд беше шокиращ, тъй като извади от равновесие две от най-важните правителства в блока. Но той не би трябвало да е изненада за всеки, който обръща внимание на настроението сред много от младите хора на континента, които не само са възприели твърдите антиимиграционни възгледи, но и изглеждат по-горди от всякога да ги споделят публично.

Това пише в свой анализ POLITICO и дава пример за тезата си с 14-секунден клип, заснет на германския ваканционен остров Зюлт и качен в социалната медийна платформа X около две седмици преди гласуването. В него се вижда как група добре облечени германски младежи скандират "Ausländer Raus!" ("Чужденците вън!") в ритъма на евроденс, докато въртят чаши с розе. Групата, чието облекло не би било неуместно и в други европейски ваканционни точки като френския Биариц или шведския Готланд, знае точно кога да се включи с ксенофобския текст, положен върху l'Amour Toujours, песен от началото на века на диджей Джиджи Д'Агостино. В един момент от видеото един от посетителите на партито е толкова завладян от песента, че си прави мустаци като на Хитлер с два пръста, а с другата ръка прави небрежен поздрав с вдигната ръка и казва "Seig Heil".

Пускането на видеото предизвиква бурна реакция в Германия, като един политик дори излиза с призив посетителите на партито да бъдат изправени пред съда за нарушаване на законите за речта на омразата в страната. Но дори това да се случи, силите, които стоят зад показаното във видеото, няма как да бъдат спрени толкова лесно.

Когато на 9 юни европейските гласоподаватели се отправиха към урните, крайнодясната партия "Алтернатива за Германия" (AfD) постигна най-доброто си представяне в историята, като победи Социалдемократическата партия на канцлера Олаф Шолц и предизвика политически шок в най-многолюдната европейска страна. Подобно усещане за камшичен удар се разразява и във Франция, където президентът Еманюел Макрон свика предсрочни избори, след като беше разгромен от крайнодясната партия "Национален сбор". А в Брюксел политиците се подготвят за Европейски парламент, в който всеки четвърти депутат е от радикалната десница.

Докато разколебаният континент се опитва да осмисли това, което току-що го сполетя, ролята на младите гласоподаватели като посетителите на партито в Зюлт се превръща във важен фактор. В Германия делът на младите хора, гласували за AfD, скочи между предходните избори за Европейски парламент през 2019 г. и последните (с 11% сред избирателите на възраст между 24 и 30 години). Във Франция партията "Национален сбор" на Марин Льо Пен събра около 30% от гласовете на младите хора в национален мащаб - с 10 пункта повече в сравнение с 2019 г. Това поражда въпроса: Защо толкова много от европейското поколение Z и по-младите милениали - чиито родители и баби и дядовци са подкрепяли лявата политика, довела до сексуалната революция през 60-те години на миналия век - прегръщат антитезата на идеалите на своите по-възрастни роднини? И какво се е случило със стигмата или срама, които някога са заобикаляли открито расистките и ксенофобски нагласи като тези, показани във видеото от Зюлт?

Отговорът, твърди изданието, е смесица от фактори, вариращи от кризата с разходите за живот в Европа през изолацията, която много младежи преживяха през годините на блокиране заради пандемията, до закъснялата реакция след миграционната криза в блока през 2015 г., когато в неговите граници се вляха близо два милиона мигранти. Но има и по-неосезаеми фактори, свързани с факта, че много млади хора се запознават с политиката единствено чрез платформите на социалните медии като X и TikTok, където крайнодясното съдържание, възхваляващо теорията за "голямата подмяна" и свързващо имиграцията с насилието, се разпространява безконтролно.

Младежите в Европа търсят решение на проблемите си в крайната десница

Защо младите гласоподаватели се насочиха надясно

Матийо Галард, директор по изследванията в социологическата компания Ipsos, казва, че левите партии, особено в лицето на крайнолявата "Непреклонна Франция", остават доминиращата политическа сила сред младежите на възраст между 18 и 24 години във Франция. Но в същото време признава, че подкрепата за “Национален сбор” е нараснала рязко в същата възрастова група през последните пет години.

"Има част от младите хора, които са враждебно настроени към имиграцията и които гласуват, оценявайки този въпрос", казва той.

Фактът, че председател на “Национален сбор” сега е Жордан Бардела, добре говорещ 28-годишен младеж, който е у дома си в TikTok, помага да се обясни нарастването на младежката подкрепа за неговата партия. В едно видео, публикувано в платформата седмица преди изборите за Европейски парламент, Бардела се обръща предимно към младите избиратели, като ги призовава да мобилизират своите "родители", "приятели и близки" да се явят "масово" на предизборен митинг. В друг видеоклип, публикуван преди да излезе на сцената за политическия митинг, той признава, че е решил да облече дънки, защото "не можел да си направи труда да изглади" костюма си - очевиден момент от типа "аз съм точно като вас", който изглежда намира отклик сред представителите на по-младите поколения.

Но младостта на Бардела и уменията му в социалните медии не са единствените фактори за успеха му, казва Галард: "Младостта му и присъствието му в социалните медии донякъде разширяват електората, но не са основният фактор. Основните фактори са непопулярността на изпълнителната власт, начело с Макрон, и значението на имиграцията в кампанията."

И наистина, крайнодесните лидери в Нидерландия, Германия, Италия и Австрия не са младежи като Бардела, но и те се обръщат към младите избиратели със сходна формула на антиевропейско, антиимигрантско и антиелитарно поведение, което обрисува лидерите на техните страни като корумпирани и откъснати от обществото.

За Янис Уада, който се присъединява към “Национален сбор” през 2021 г. и сега е местен представител в Югозападна Франция, антиимиграционното послание на партията, което е насочено и спрямо престъпността, намира отклик сред студентите, тъй като те смятат, че се конкурират с представителите на последната вълна имигранти за достъп до жилища, наред с други неща.

Защо все повече млади германци подкрепят крайната десница?

"Когато виждаш, че французите не могат да намерят жилище в собствената си страна, а чужденците могат, ние искаме национален приоритет в достъпа - нещо, с което все повече млади хора са съгласни", казва той пред POLITICO преди изборите.

В Нидерландия двама студенти, които за първи път са гласували за антиислямския политик Герт Вилдерс през ноември миналата година, изразяват подобно мнение.

"Не съм против бежанците, изобщо не", казва 20-годишен студент в Ротердам на име Шах ван Льовен. "Но ако станат прекалено много, по време на криза, трябва да помислим за себе си. Независимо от това за какво друго се бори Вилдерс, Нидерландия е на първо място за него".

Уада, който се надява да стане полицай, също така свърза политическия си избор с усещането, че престъпността във Франция се е разраснала.

"Вече не можем да излизаме безопасно", казва той. "Вижте броя на нападенията с ножове. Имаме правителство, което явно не се интересува от французите", казва той, акцентирайки и върху "екстремизмът", проявен по време на пропалестинските протести през последните месеци, като фактор, който помага на “Национален сбор”.

Друг често цитиран фактор е пандемията и забраните, които ограничиха младежите в момент, когато много от тях трябваше да напуснат домовете си, за да започнат университет. Заповедите за блокиране, които бяха издадени от лидерите в цяла Европа в рамките на няколко седмици през 2020 г., помогнаха да се затвърди идеята, че политическите елити са високомерни и изолирани от последиците от своите решения. Подобни недоволства са дълбоко залегнали сред десните избиратели в много европейски държави.

TikTok звезда или следващият премиер на Франция: Пътят на Жордан Бардела до властта

Почти десетилетие след като блокът отвори вратите си за рекорден брой бежанци, бягащи от войната в Сирия, нелегалната миграция към континента рязко намаля. Но легалната продължава да е висока и затова тя остава въпрос номер едно за десните избиратели, преплетена със страха от "голямата подмяна" на белите европейци от тъмнокожи, предимно мюсюлмански имигранти от страни извън блока - термин, въведен от френския интелектуалец Рено Камю, който сега е широко разпространен в дясната част на политическото пространство.

Крайнодясната вълна е тук, за да остане

В много отношения вълната от младежка подкрепа е откъсната от реалността. След като през октомври 2022 г. достигна най-високата си стойност от над 10%, сега инфлацията в Европа отново спадна до 2%. Същото се отнася и за безработицата, която, при 6% средно за ЕС според Евростат, е далеч под средното ниво на безработица от 12,2 процента, достигнато през 2013 г. С други думи, що се отнася до икономиката, миграцията и последиците от пандемията, Европа вече е преодоляла най-лошата част от бурята. Но трайните последици от тези конвулсии оформят политиката днес, а може би и за много години напред.

Предизвикателството, пред което са изправени европейските елити към днешна дата, е да преценят последиците от водената от младите хора промяна, която дърпа блока надясно. Във Франция поколението на Бардела ще се върне до урните, за да гласува за нов национален парламент по време на изборите в два тура на 30 юни и 7 юли. Предсрочният вот, свикан от Макрон, ще покаже дали шоковото представяне на “Национален сбор” миналата неделя е било изблик на протестно гласуване или сеизмична промяна в политиката на страната, която ще затвърди крайнодясната партия като водеща политическа сила.

Макар че според социолозите е малко вероятно избирателите да назначат Бардела за най-младия министър-председател на страната, партията може да увеличи броя на местата си в Националното събрание, което ще проправи пътя за нов опит на Льо Пен или на самия Бардела да спечели президентския пост през 2027 г.

В Германия отчайващото представяне на трите партии от управляващата коалиция на Олаф Шолц не предизвика предсрочни избори, но може би подписа смъртната присъда на правителството. Въпреки че канцлерът изключи възможността за свикване на избори, той все пак може да бъде изправен пред вот на доверие, който да доведе до смяната му, евентуално без избори. Ако Шолц си тръгне, най-вероятният следващ лидер на страната ще бъде Фридрих Мерц, консервативен член на Християндемократическия съюз, чиято партия спечели най-много гласове на изборите на 9 юни.

Но каквито и обрати да донесат следващите седмици и месеци, младите крайнодесни избиратели ще определят европейската политика за години, ако не и за десетилетия напред. Политическите пристрастия, формирани в младежка възраст, обикновено остават за цял живот. Така че поколението на "чужденците вън" в Европа може да дойде на гребена на вълна, но едва ли скоро ще си отиде като такава.