На 23 юни 2016 г. британците се отправиха към урните, за да решат дали Обединеното кралство да остане част от Европейския съюз.

Резултатът, обявен на следващата сутрин, шокира политическите и финансовите пазари: 52% от избирателите подкрепиха напускането на ЕС срещу 48%, които искаха страната да остане в блока. Британският паунд се срина, индексът FTSE 100 в Лондон отчете рязък спад, а тогавашният премиер Дейвид Камерън – инициатор на референдума и лидер на кампанията за оставане в ЕС – подаде оставка.

Последваха години на трудни преговори между Лондон и Брюксел. Наследничката на Камерън Тереза Мей не успя три пъти да прокара споразумение за Брекзит през парламента и също се оттегли. В крайна сметка излизането на Великобритания от ЕС беше реализирано през 2020 г. от премиера Борис Джонсън.

Поддръжниците на Брекзит обещаваха, че страната ще си „върне контрола“ върху имиграцията, ще освободи повече средства за здравната система и ще може по-свободно да сключва търговски споразумения по света.

CNBC прави равносметка на политическите и икономическите промени, които Обединеното кралство преживя след историческия вот.

Какво се случи с икономическия растеж

Британската икономика така и не успя да реализира очаквания след Брекзит икономически подем след разхлабването на връзките с най-големия си търговски партньор.

Макар че пандемията от COVID-19 през 2020 г. и руската инвазия в Украйна през 2022 г. засегнаха глобалния растеж, професорът от Станфордския университет Никълъс Блум изчислява, че до 2025 г. Брекзит е намалил британския БВП с между 6% и 8%.

Според него негативният ефект се дължи на комбинация от повишена несигурност, по-слабо търсене, отклоняване на управленски ресурси и неефективно разпределение на капитала вследствие на продължителния процес по напускането на ЕС.

55% от британците смятат, че страната им трябва да се преориентира от САЩ към ЕС при втория мандат на Тръмп, 17% - обратното

8 години след Брекзит: Хората от двете страни на Ламанша отново искат да са заедно

Как се промени имиграцията

Кампанията Vote Leave обещаваше по-строг контрол върху миграционната политика, но резултатите се оказаха по-сложни.

Днес Великобритания отчита нетна емиграция спрямо страните от ЕС, но миграцията от държави извън блока рязко се увеличи заради недостига на работна ръка, ръста на чуждестранните студенти и специалните визови програми за държави като Украйна.

Все по-малко европейци избират да се установят на Острова, а нетната миграция от ЕС вече е отрицателна.

Според Migration Observatory новата имиграционна система след Брекзит значително е ограничила възможностите за гражданите на ЕС да работят и живеят във Великобритания.

Представители на ЕС и дипломати казват, че когато се стигне до натиск, позицията на новия британски премиер засега е подобна на тази на неговия предшественик от консерваторите

Брюксел се чуди дали Стармър наистина иска възстановяване на отношенията с ЕС след Брекзит

Паундът все още не се е възстановил

Един от най-видимите икономически ефекти от Брекзит остава стойността на британската лира.

След референдума през 2016 г. паундът се срина и до днес не е успял да се върне към нивата си отпреди вота нито спрямо еврото, нито спрямо долара.

Според данни на Convera британската валута обикновено се търгува с около 10% под стойността си от юни 2016 г.

Това направи вносните стоки, енергията и суровините по-скъпи за британските потребители и допринесе за повишаването на разходите за живот.

Премиерът остава формално на поста, но политическата му тежест отслабва точно преди форума на НАТО и смяната на лидера в Лейбъристката партия

Оставката на Стармър хвърли Лондон във външнополитическа пауза

Борсата: Великобритания изостава от САЩ

Разликата в представянето между международно ориентирания индекс FTSE 100 и по-фокусирания върху вътрешната икономика FTSE 250 също показва смесена картина.

Според анализатори слабият паунд, инфлацията и по-високата цена на капитала са създали по-трудна среда за британските компании.

Още по-ясно изоставането личи в сравнение със САЩ, където фондовият пазар преживя продължителен възход, подкрепен от технологичните компании и бума на изкуствения интелект.

„Британският фондов пазар е почти без промяна спрямо преди десет години“, коментира пред CNBC Марк Прескет от Morningstar.

Миналата година в столицата на Обединеното кралство са се листнали по-малко от 20 компании, което е най-малкият брой попълнения от финансовата криза през 2009 г. насам

Лондонската фондова борса е в критично състояние. Тези IPO-та могат да я съживят

Търговията с ЕС остава ключова

Въпреки Брекзит Европейският съюз продължава да бъде най-големият търговски партньор на Великобритания.

През 2025 г. ЕС формира 41% от британския износ и 50% от вноса на страната.

Новото търговско споразумение между Лондон и Брюксел, влязло в сила на 1 януари 2021 г., предотврати въвеждането на мита и квоти между двете страни.

Срещи на високо ниво все по-често влизат в дневния ред на политиците от двете страни на Ламанша

Предизвикателството Тръмп сближава Брюксел и Лондон

Политическата нестабилност

Когато Дейвид Камерън подаде оставка след референдума, той вече беше управлявал шест години. Предшественикът му Гордън Браун остава на поста три години, а Тони Блеър – цяло десетилетие.

След Брекзит обаче нито един британски премиер не успя да се задържи повече от три години на власт, а един от тях – Лиз Тръс – остана на поста едва 49 дни.

Политическата нестабилност се превърна в една от най-видимите последици от референдума. Ако прогнозираният лидерски сблъсък в Лейбъристката партия доведе до смяна на властта, Великобритания може да има седми премиер само за едно десетилетие след Брекзит.