Швейцарската централна банка запази основната си лихва на ниво от 0% в четвъртък, като засега остава извън започналия цикъл на затягане на паричната политика сред редица водещи централни банки.

Според участниците на пазарите обаче е само въпрос на време преди и Швейцарската национална банка (SNB) да започне да повишава лихвите.

Решението от четвъртък я отличава от централните банки на някои от най-големите търговски партньори на страната. Европейската централна банка, Федералният резерв на САЩ и Японската централна банка вече започнаха да повишават лихвите в опит да ограничат инфлационния натиск.

Очаква се Канада и Великобритания, които също са важни търговски партньори на Швейцария, да ги последват по-късно тази година.

Спецификите на швейцарската икономика досега я предпазват до известна степен от инфлационния натиск, наблюдаван в съседните държави и други развити икономики.

Инвеститорите са все по-предпазливи, търсят диверсификация и подкрепят портфейлите с активи като златото, считани за по-сигурно убежище

Край на валутния рай: След година на несигурност пазарът преосмисля долара, йената и франка

През август годишната инфлация в страната леко се е ускорила до 0,8%, основно заради по-високите цени на бензина, дизела и горивата за отопление. Това обаче остава далеч под нивата в САЩ, Великобритания и еврозоната.

Централните банки в тези икономики се стремят към инфлация от 2%, докато целта на SNB е тя да остане в диапазона между 0% и 2%.

Пазарите като цяло очакват Швейцарската национална банка също да започне цикъл на повишаване на лихвите. Трейдърите оценяват вероятността за увеличение още през декември приблизително на 50%, а вероятността SNB да започне да вдига лихвите до началото на 2027 г. надхвърля 90%.

Данните на LSEG показват, че пазарите залагат основната лихва да достигне поне 0,75% до септември следващата година.

Един от факторите, които помагат на Швейцария да поддържа ниска инфлация, е статутът на швейцарския франк като валута убежище. Силният франк оказва дефлационен натиск върху икономиката, тъй като поскъпването му прави вноса по-евтин - особено важно за страна, в която вносните стоки имат значителна роля.

Много държави вече харчат повече за обслужване на дълга, отколкото за отбрана – сред тях са САЩ, Франция и Великобритания

Лихвено чудовище за $2 трилиона: Могат ли държавите да се измъкнат от дълговия капан?

Заради способността на франка да ограничава инфлацията и икономическата активност при рязко или прекомерно поскъпване SNB следи внимателно и валутния курс в стремежа си да поддържа „подходящи парични условия“.

Докато инвеститорите търсеха защита от силните колебания на пазарите през 2025 г., швейцарският франк поскъпна с повече от 12% спрямо долара. От началото на тази година обаче американската валута е възстановила около 4% спрямо франка.

Швейцарската банка UBS досега очакваше първото повишение на лихвите от SNB през юни 2027 г.

В анализ по-рано този месец обаче икономистите ѝ посочиха, че отслабването на франка, високите цени на петрола и устойчивостта на икономиките на САЩ и еврозоната увеличават вероятността централната банка да действа по-рано.

„Обезценяването на швейцарския франк с повече от 2% спрямо еврото и с над 1% спрямо щатския долар след последното заседание на SNB през юни може да засили опасенията, че инфлацията ще се ускори повече от очакваното“, посочват анализаторите на UBS, цитирани от CNBC.

„Макар да смятаме, че е малко вероятно инфлацията да надхвърли 2% през следващите 12-18 месеца, SNB има история на изненадващи решения.“

Базираната в Париж организация заявява, че разходите за лихви по държавния дълг засилват натиска върху публичните финанси

ОИСР алармира за скока в доходността по държавните облигации

Дивидентът „сигурно убежище“

Гедеон Тумонг, ръководител на специализацията по финанси в швейцарското бизнес училище HIM, посочва пред CNBC, че швейцарската икономика се възползва и от онова, което някои икономисти наричат „дивидент от статута на сигурно убежище“.

„За разлика от САЩ, Великобритания и еврозоната, Швейцария внася не само стоки, но и доверие“, казва той.

„В резултат притокът на чуждестранен капитал подкрепя швейцарския франк, силният франк от своя страна ограничава внесената инфлация, а ниската инфлация дава достатъчно основания на централната банка да поддържа по-ниски лихви от Федералния резерв, Английската централна банка или Европейската централна банка.“

В миналото SNB е интервенирала на валутните пазари, за да стабилизира франка, и през последните години е давала сигнали, че е готова да го направи отново.

Според Тумонг централната банка „поддържа много гъвкава парична политика, която активно подкрепя швейцарския франк“.

„Когато световните цени на енергията и суровините се повишат рязко, естественото поскъпване на франка поема част от удара и така вносните стоки стават значително по-евтини за швейцарските потребители.“

Той допълва, че енергията има тегло от едва около 3,5% в швейцарската потребителска кошница, използвана за изчисляване на инфлацията, спрямо около 7% в еврозоната. Страната се възползва и от по-големия дял на други източници на енергия, включително водноелектрическа и ядрена енергия, което я предпазва до известна степен от сътресенията в региона.

Глобалният спад на облигационните пазари оскъпява финансирането в цялата икономика и принуждава правителства, компании и потребители да се изправят пред възможността скъпият дълг да се превърне в трайна реалност

Светът навлиза в ера на по-високи лихви. Ето кой ще плати цената

Тумонг посочва още, че строгото швейцарско правило за ограничаване на държавния дълг, което изисква балансирани бюджети, означава, че „страната не е принудена да предлага по-висока доходност, за да привлича инвеститори към държавните си облигации“. Според него и това помага да се обяснят по-ниските лихвени нива.

Антонио Фатас, професор по икономика във френското бизнес училище INSEAD и външен консултант на Международния валутен фонд, посочва пред CNBC, че Швейцария има дълга история на ниска инфлация, което задържа и инфлационните очаквания на ниски нива.

„Когато настъпи шок, централна банка, която може да разчита на ниски инфлационни очаквания, много по-лесно управлява инфлацията и я задържа ниска - какъвто е случаят със страни като Швейцария или Япония“, казва той.

Фатас обаче отбелязва, че ако се вземе предвид реалният лихвен процент - номиналната лихва, коригирана спрямо инфлацията - Швейцария всъщност не се различава съществено от останалите развити икономики.

„Лихва от 0% при инфлация от около 0,8% означава реален лихвен процент от минус 0,8%“, обяснява той.

„В еврозоната лихва от 2,5% при инфлация около 3,2% означава реален лихвен процент от минус 0,7% - тоест почти същият. Данните за Великобритания и САЩ също са сходни, макар и малко по-високи.“

„В крайна сметка става дума за трайно ниска инфлация, която през годините е закрепила очакванията на всички участници в икономиката“, допълва Фатас.