Скокът в доходността по държавните облигации е „сериозно основание за безпокойство“ за публичните финанси на страните с оглед на нарастващия дял от разходите, поглъщан от лихвите по дълга.

Това заяви Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в сряда, призовавайки държавите да ограничат разходите си.

Базираната в Париж международна организация предупреждава за „все по-належащи фискални предизвикателства“, пред които са изправени редица нейни членки.

В своята междинна икономическа прогноза ОИСР подчертава нарастващия брой фискални интервенции от страна на правителствата, насочени към ограничаване на разходите за енергия за потребителите и бизнеса. Едва половината от тези мерки обаче са били правилно таргетирани, което е засилило натиска върху публичните финанси.

Средната доходност по 10-годишните референтни облигации на страните от Г-7 достигна 4% тази година за първи път от 2008 г. насам. Войната между САЩ и Иран и последвалият скок в цените на енергията предизвикаха разпродажба на облигации, която отразява притесненията на инвеститорите от нарастващата инфлация.

Комбинацията от по-високи разходи за заемане на средства и рекордни емисии на облигации от страна на правителствата в развития свят доведе до ръст в разходите за обслужване на дълга, който буди безпокойство сред институциите, формиращи политиката.

Много държави вече харчат повече за обслужване на дълга, отколкото за отбрана – сред тях са САЩ, Франция и Великобритания

Лихвено чудовище за $2 трилиона: Могат ли държавите да се измъкнат от дълговия капан?

Стефано Скарпета, главен икономист на ОИСР, посочва пред Financial Times, че една от причините за нарастващите разходи за държавни заеми е притеснението относно устойчивостта на публичните финанси.

„Увеличението на доходността по облигациите е сериозно основание за безпокойство“, казва Скарпета.

Той добавя, че съотношението между дълга и БВП нараства „стъпаловидно“ от финансовата криза насам, тъй като поредица от шокове засегнаха световната икономика. „Разходите за обслужване на дълга ще се увеличат във момент, когато съотношенията дълг/БВП са на изключително високи нива.“

В междинната си икономическа прогноза ОИСР отбелязва още, че от правителствата ще се изискват „по-решителни усилия“ за „ограничаване и преразпределяне“ на разходите, както и подобряване на ефективността в публичния сектор, за да се гарантира „дългосрочна устойчивост на дълга“ и да се позволи на правителствата да реагират на бъдещи шокове.

Глобалният спад на облигационните пазари оскъпява финансирането в цялата икономика и принуждава правителства, компании и потребители да се изправят пред възможността скъпият дълг да се превърне в трайна реалност

Светът навлиза в ера на по-високи лихви. Ето кой ще плати цената

В целия регион на ОИСР разходите за лихви по дълга надхвърлиха 2 трилиона долара (3% от БВП) през изминалата година и се очаква да продължат да нарастват. Във Франция се очаква сметката за лихви да се увеличи с една четвърт през тази година, а в редица страни тя вече надхвърля разходите за отбрана.

На фона на високите разходи за заемане на средства, държавите все повече разчитат на краткосрочни облигации, които обикновено носят по-ниска доходност в сравнение с дългосрочния дълг.

Очаква се през предстоящата година САЩ да емитират краткосрочни съкровищни облигации (със срок на падеж до 12 месеца) за цели 1 трилион долара, като в тази сума не влизат средствата, събрани за погасяване на падежиращ дълг.

Това обаче увеличава чувствителността на разходите по дълга спрямо нарастващите лихвени проценти, тъй като високата пазарна доходност се пренася по-бързо в сметката за лихвени плащания.

Преминаването на ключовия праг оскъпява капитала и засилва натиска върху борсовите оценки, докато инвеститорите очакват следващия ход на Фед

Доходността по 10-годишните облигации на САЩ проби 5%. Защо това е критично за акциите

Един от начините за излизане от дълговия примка е по-високият икономически растеж. От ОИСР отбелязват, че инвестициите и търговията, свързани с изкуствения интелект (AI), в момента помагат на световния растеж да устои на петролния шок от Персийския залив по-добре от очакваното.

Организацията добавя, че икономиките от Г-20 ще отбележат ръст от 3,1% през тази година, което е с 0,1 процентни пункта повече спрямо прогнозата от юни. Експанзията трябва да продължи със подобен темп от 3% и през 2027 г.

Нарастването на БВП ще бъде предвождано от по-силен от очакваното растеж в САЩ, където се предвижда икономиката да нарасне с 2,2% през тази година и с 2,1% през 2027 г., подкрепена от бума в строителството на центрове за данни.

От ОИСР отбелязват, че растежът на БВП в страни като Китай, Южна Корея и Япония се подхранва от износа на технологии, като световната икономика е допълнително омекотена от стабилните петролни резерви.

МВФ очаква глобален растеж от около 3% през 2026 г., но предупреждава, че публичният дълг вече доближава 100% от световния БВП. Енергийният шок не е приключил, процесът на забавяне на инфлацията буксува, а AI създава нови неизвестни

Кристалина Георгиева: Световната икономика расте, но дългът, енергията и инфлацията вдигат риска

Много анализатори обаче предупреждават за нарастващ натиск върху световното производство, тъй като суровият петрол сорт Brent се движи близо до 100 долара за барел, а край на враждебните действия между САЩ и Иран не се вижда.

Инфлацията в страните от Г-20 се очаква да се повиши до 4,1% през 2026 г. спрямо 3,4% през миналата година, показват прогнозите на ОИСР.

Организацията предвижда ръст на цените от 3,6% през 2027 г. — увеличение с 0,5 процентни пункта в сравнение с предишната ѝ прогноза.

Повече от половината страни от Г-20 в момента имат инфлация, която е над целевите нива на техните централни банки, допълват от организацията.